Решение № 6531 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2015 г.

Решение № 6531 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3094/2015 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Екофарм Груп" АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район "Лозенец", бул. "Черни връх" № 14, бл. 3, партер, подадена чрез пълномощника му - юрк. Ламбев, против решение № 8192 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1595/2013 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). По поддържаните оплаквания за недопустимост на обжалваното решение поради разрешаване на спора без конституиране и участие на надлежната ответна страна, се иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При условията на алтернативност касаторът отрича правилността на съдебния акт с доводи за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. С идентични на релевираните пред първата инстанция съображения моли за отмяната му и за решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответниците по касация, чрез процесуалния им предствител - юрк. Шамов, оспорват жалбата. Молят за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от активнолегитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Екофарм Груп" АД срещу решение № 372/25.10.2012 г. на зам. председателя на Патентното ведомство (ПВ) в частта, с която се потвърждава решението за отказ на регистрация на марка с вх. № 111980 "VALSALEN/ВАЛСАЛЕН" за стоките от клас 5 на МКСУ "фармацевтични, ветеринарни и хигиенни препарати; диетични вещества за медицински цели; бебешки храни; пластири, превързочни материали; дезинфектанти". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - чл. 45, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗМГО, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Въз основа на доказателствата по делото е формиран извод за съответствие на административния акт с материалноправните разпоредби (Сравн.: чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО). Заключението за законосъобразност на отказаната регистрация е обосновано със значителната прилика (фонетична и визуална) между противопоставените словни марки и високата степен на сходство на означаваните с тях стоки (по естество, предназначение, начин на реализация и използване и т.н.), което създава вероятност за объркване на релевантния кръг крайни потребители при възприемането на марките в цялост и поотделно с възможност за асоциация на заявената от жалбоподателя с притежаваната от Mibe GmbH, Германия по-ранна марка "VALSARAN", с международна регистрация № 1012436, ползваща се със закрила на територията на Европейския съюз, с приоритет от 30.07.2009 г. Според съда, степента на идентичност на процесния знак с вече регистрирана марка отрича и неговата отличителност - същностен белег на марката по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗМГО. След задълбочен правен анализ на фактите от обхвата на доказване е мотивиран извод за наличие на елементите от фактическия състав на приложената от административния орган правна норма, обуславящ неоснователност на жалбата срещу отказа на ПВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Проверяваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на оспорването. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на решението поради неправилно конституиране на ответника по делото, засягащо процесуалната легитимация на страните в процеса като абсолютна предпоставка за допустимо съдебно производство. Развитите в жалбата доводи относно правния институт на заместване на титуляря при издаване на административен акт в контекста на конституирането на страните по казуса са неотносими към конкретното процесуално правоотношение. Цитираната от дружеството съдебна практика третира различна от настоящата хипотеза - вместо замествания орган участник в производството е бил заместващият го издател на акта. Настоящият случай не е такъв. Отделно, следва да се посочи, че касационната инстанция не е обвързана от съдебния акт, постановен по друг спор между страните, доколкото не се касае до задължително за съдилищата по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателно решение на ОСК на Върховния административен съд. Съдът упражнява правото си на свободна преценка спрямо конкретните фактически установявания и анализ на приложимото право и това му правомощие не може да бъде дерогирано от наличието на съдебен акт на друг състав, обективиращ воля в различен смисъл, още повече при липса в случая на тъждество в поставения за разрешаване по двата казуса процесуален въпрос. Законосъобразно първоинстанционното производство се е развило с участието на противопоставените субекти на процесуалното правоотношение: "Екофарм Груп" АД - жалбоподател и ответник - ПВ, по отношение на които е постановен и съдебният акт. Конституираното като ответна страна по жалбата срещу отказа да се постави под защита заявената за регистрация марка ПВ има качеството на орган по силата на изрична правна норма. Изводът, че същото се явява легитимиран ответник в споровете по регистрация на марка следва безусловно от разпоредбите на глава осма от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), която съдържа обща уредба на правния статут, структурата и основните му дейности. ПВ е национален държавен орган за правна закрила на обектите на индустриална собственост - чл. 79, ал. 1 ЗПРПМ, който е независим в своята дейност, като неговите окончателни решения по закрила на обектите на индустриална собственост се обжалват в съда по съответния ред - ал. 4 на същата разпоредба. Ведомството се състои от председател, поне един заместник, държавни експерти и служители. На председателя са вменени функции по ръководство и отговорност за изпълнението на дейностите на ПВ, посочени в чл. 80 ЗПРПМ. Правомощията за вземане на решения по закрилата на обектите на индустриална собственост, включително регистрация на търговски марки и марки за услуги, разрешаване на спорове и разглеждане на искания, издаване на патенти, свидетелства и други защитни документи за закрила на обекти на индустриалната собственост, водене на държавните регистри за защитените обекти на индустриална собственост и т. н., са предоставени в компетентност на самото ведомство - чл. 80 ЗПРПМ. ПВ на Република България е и централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламент (ЕО) № 207/2009 - чл. 72а, ал. 4 ЗМГО. То е специална национална служба, респ. - компетентен национален орган (ведомство), натоварен с функция по закрила на индустриалната собственост съгласно редица международни актове по чл. 5, ал. 4 КРБ и актове на вторичното законодателство на Европейския съюз - Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, Хагска спогодба за международно заявяване на промишлени образци, Регламент (ЕО) № 207/2009 (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността. Видно от законодателната уредба, в отлика от други административни служби, организирани в учреждения и ведомства, на ПВ е признато особено правно положение и са делегирани компетенции, приравняващи и отъждествяващи го с административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК. Упражняването на вменените му властнически правомощия се осъществява чрез съответни длъжностни лица, произнасянето на които ангажира волята на самото ведомство. Обстоятелството, че актът, обективиращ атакуваното волеизявление, е подписан от председателя на ПВ или от негов заместник при отсъствие на титуляря, не отрича качеството на ведомството като надлежен орган по регистрация на марките предвид особения му статут, признат от закона. В този смисъл, противно на оплакванията на касатора, съдебното производство е проведено с участието на пасивно легитимирана страна. Като е конституирал ПВ в качеството му на ответен по оспорването орган, съдът е приложил правилно процесуалния закон. Поради това, постановеното спрямо и при участие на ПВ решение е допустимо и по аргумент от чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК произвежда действие за надлежния ответник, обвързан от субективните предели на силата на пресъдено нещо. Касационната проверка констатира липса на сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендираните от дружеството пропуски при разглеждане на делото могат да бъдат обособени в следните групи - отхвърляне на доказателствено искане по чл. 201 ГПК за възлагане на допълнително заключение; игнориране на доказателства (удостоверение от Изпълнителна агенция по лекарствата); необсъждане на доводи досежно свободното за използване международно непатентно наименование (INN) на фармацевтичната субстанция "VALSARTAN" съотнесено към въпроса за отличителността на марките. Оплакванията са несъстоятелни. По делото са налице достатъчно и годни доказателства за правилното разрешаване на спора. Съдът е формирал изводи по събрания доказателствен материал и по релевираните от страните съображения, обсъдил е обстойно фактите от значение за правния спор. По отношение на твърденията и доказателствата извън предмета на делото, решаващият съд не дължи произнасяне поради неотносимостта им към казуса. В тази връзка позоваването на оспорващия на производност на марките от общото наименование "VALSARTAN", компрометиращо отличителността на конкурентната марка, не е елемент от осъществявания съдебен контрол. Инцидентно изследване на степента на отличителност на по-ранната марка е и недопустимо в настоящото производство, защото способността й да отличава стоките на притежателя й от тези на други лица е призната с факта на международната регистрация. Недопускането на допълнителна съдебно-маркова експертиза с формулираните в нарочна молба задачи също не представлява процесуален порок, т. к. не нарушава правото на защита на жалбоподателя, нито рефлектира върху постановения от съда правен резултат. Приетото заключение на вещото лице по назначената СМЕ е ценено съобразно изискването на чл. 202 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, като са изложени обосновани съображения за кредитирането му като обективно, мотивирано, вярно, съответно на достиженията на марковата практика и кореспондиращо на останалите доказателства. Оспорването му от недоволната страна е формално и не разколебава експертните изводи, които се възприемат и от настоящата инстанция. Липсва процесуална нужда от разширяване предмета на експертизата с оглед комплексния й характер и изчерпателния отговор на поставените й въпроси в обхвата на спора. Заключението е ясно, пълно и убедително. Не са налице предпоставките на чл. 201 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за допълването му. Точна е констатацията на съда, че исканото допълнително експертно изследване стои извън предмета на доказване. Извършването на морфологичен анализ на сравняваните марки спрямо свободното за използване съгласно списъка на Световната здравна организация международно непатентно наименование (INN) на фармацевтичната субстанция "VALSARTAN" (от групата на SART-аните) е безпредметно от гледна точка на критериите за преценка на степента на сходство или идентичност на противопоставените марки и на обозначаваните с тях стоки, както и на вероятността от объркване на релевантните потребители чрез свързване на процесната с по-ранната марка. Тази преценка е индивидуална за всеки отделен случай с оглед неговите специфики, съобразно доказателствата по делото и в зависимост от оценка на всички елементи, разглеждани комплексно. Както правилно е отбелязал съдът, възприятието на средния потребител - неспециалист за отличаващите продуктите знаци е общо (в единство, в цялост) и разделно (без пряка съпоставка). Поради това определянето на думата като част на речта и на всички нейни граматически характеристики не би било източник на данни за релевантен факт. Доколкото няма пряко значение към предпоставките за отказ на регистрацията в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, подобно изследване е без доказателствена стойност и недопускането му е в съответствие с разпоредбата на чл. 159, ал. 1 ГПК. Аналогично на горните съждения не може да бъде споделено и възражението за игнориране на представения по делото документ от ИАЛ, удостоверяващ, че към датата на издаването му в Република България няма регистриран лекарствен продукт под наименованието на по-ранната марка "VALSARAN". Освен че е неотносим, соченият факт не променя изхода от спора. Действително, пускането на пазара на лекарствени продукти е регулирано от специален разрешителен или регистрационен режим, установен в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в съответните регламенти на ЕС. Отсъствието към определен момент на регистрация на процесния лекарствен продукт в страната не може да бъде противопоставено на защитата на отличаващата го марка, произтичаща от международната й регистрация и действие на територията на Европейския съюз. В този смисъл, необсъждането на факти и доводи без връзка с конкретния фактически състав на приложимата правна норма или евентуално относими към друг вид производства не засяга крайния извод по същество и не обуславя нарушение на съдопроизводството, каквото се претендира в касационната жалба. Атакуваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се възприемат изцяло от касационния състав. Фактите по делото са точно установени и по тях няма спор. С оглед прецизното им описание в обжалвания съдебен акт липсва необходимост от повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им относно елементите от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО - идентичност или сходство между по-ранната и заявената марка; идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; вероятност за объркване на потребителите, включваща възможността за свързване с по-ранната марка. За всяка новозаявена марка се извършва самостоятелна проверка изпълнени ли са законовите изисквания за регистрабилност, респ. - попада ли в някоя от забраните за регистрация. Съответна на закона е преценката на първостепенния съд за кумулативното осъществяване на предпоставките, съставляващи абсолютна пречка за регистрацията на заявената от жалбоподателя марка "VALSALEN/ВАЛСАЛЕН". Цитираната от жалбоподателя съдебна практика в областта на марковото право напълно подкрепя този извод. Положителният отговор на въпроса за наличие на висока степен на сходство между сравняваните марки се извежда от съпоставката им в цялост. При словните марки първата част от думата е тази, която естествено и преимуществено привлича вниманието на потребителя и се запомня по-ясно от останалата част, поради което еднаквото начало на марките, както е в случая, доминира във възприятието, създава основното впечатление и увеличава вероятността за объркване. Последната буква в двете марки също съвпада, т.е. 6 от общо 8 букви са идентични и с оглед разположението им в словоформата се налага представа за значително сходство. Дължината на думите, съвпадащите срички и звуци и техните позиции предопределят високата степен на близост в звученето на марките при произнасянето им. Съществената визуална и фонетична прилика между фантазийните знаци "VALSARAN" и "VALSALEN" се потвърждава и от експертното заключение. Различията между противопоставените марки са несъществени и не ги правят в достатъчна степен отличими една от друга, за да се изключи вероятността от свързване на по-късно заявената марка с по-рано регистрираната като означаващи стоки с еднакъв произход. Противно на твърдението на оспорващото дружество, изложената в проверяваното съдебно решение аргументация относно идентичност и висока степен на сходство на съпоставяните продукти е логически и юридически обоснована. При отчитане на множество фактори, включително критериите, изведени от практиката на СЕС, като естество и предназначение на стоките, начин на разпространение и пазарна реализация, релевантен потребителски кръг, начин на използване и т.н., съдът е достигнал до закономерен извод за наличие на значително сходство на продуктите, за които се отнасят двете марки, подкрепен от обстойния анализ на спорния въпрос в съдебно-марковата експертиза. Сравняваните стоки от клас 5 по МКСУ са за медицински цели. Краен техен потребител се явява пациентът в стационарни или в домашни условия. При подобни или припокриващи се лекарства и препарати, означени със сходни марки, съществува риск от погрешно използване, застрашаващо здравето на пациента, което предопределя завишените изисквания към степента на отличителност в контекста на забраната по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, както правилно е посочил съдът. Налице е и последният, отричащ правото на търсената по реда на ЗМГО защита елемент. Комплексната оценка на всички относими обстоятелства в тяхната съвкупност сочи на вероятност от объркване сред потребителите с възможност за свързване с по-ранната марка. Неоснователна е защитната теза на касатора за сведен до минимум риск от заблуда на пациента, поради контролирано разпространение на процесните стоки в специализирани заведения - аптеки, закупуването им от специалист - фармацевт и необходимост от лекарско предписание. Споделимо е становището на съда, съвпадащо със заключението на вещото лице, че опосреденият достъп до фармацевтичните продукти от съответния клас по МКСУ чрез съдействие на квалифицирано лице в сферата на здравеопазването (лекар или фармацевт) не изключва риска от заблуда на средния потребител - пациент, към който е насочен продуктът. Убедителен аргумент в полза на разбирането за вероятност от объркване при регистрацията на марка за стоки от категорията на процесните е изведен от отсъствието на изначална яснота за точния вид лекарствена форма, която ще се означава с нея, активните съставки, вида на третираните заболявания и т.н. Няма спор, че вниманието на средния потребител на продукти за медицински цели - неспециалист е много по-ниско от това на професионалистите в съответната област. Пациентите или обслужващите ги в домашни условия лица не са в същата степен наблюдателни и съобразителни при избора си, поради което крайният потребител може лесно да сбърка един фармацевтичен продукт с друг, особено ако между марките, които го означават, съществува значителна прилика. Доколкото законът санкционира вероятността от съществуване на опасност от пораждане на погрешна представа у крайния потребител, съдът е формирал верен и обоснован решаващ извод за правомерно неудовлетворяване на исканата регистрация. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза, претенцията на административния орган за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска защита за настоящата съдебна инстанция е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 вр. с § 1 ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, оспорващото дружество бъде осъдено да заплати в полза на Патентно ведомство сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение