Решение № 1388 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2007 г.

Решение № 1388 от 16.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4768/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № I-50 от 14.03.2007 г. по гр.д. № 1168/2006 г. Бургаски окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил решение № 1668/17.10.2006 г. по гр. д. № 905/03 г. на Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск за делба на недвижим имот представляващ изградена по договор за групов строеж от 5.07.1989 г. масивна жилищна сграда състояща се от сутерен, партерен, два жилищни и тавански етажи, построена в им. пл. № 1456 от УПИ ХI-1455,1456, кв.85 по ПУП на гр. Б., ЦГЧ, като вместо това е допуснал делба, като е определил квоти, съобразно квотите на собственост върху дворното място. В останалата част е оставил в сила обжалваното решение. С. К. К. и Д. П. П. обжалват въззивното решение с твърдения, че същото е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. По същество и в писмени бележки, чрез пълномощниците си адв. Р за С. К. и адв. Х за Д. П. молят да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен иска за делба или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират разноски. Ответниците Г. А. Г. и А. М. Г. оспорват частично касационната жалба на С. К. Ответницата Х. Г. К. лично и като майка и законен представител на малолетната си дъщеря С. А. К., конституирани като наследници на А. Д. К., оспорват касационните жалби. Останалите ответници не вземат становище. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение, приема, че жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол и са допустими. За да се произнесе по основателността на касационните жалби по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът приема за установено следното: Д. А. К. и С. Д. К. са предявили искове за делба на масивна жилищна сграда състояща се от сутерен, партерен, два жилищни и тавански етажи, построена в им. пл. № 1456 от УПИ ХI-1455,1456, кв.85 по ПУП на гр. Б., въз основа на договор за групов строеж от 5.07.1989 г. Приложен е договор за групов строеж от 5.07.1989 г. сключен между ППУ"В"- Б., Д. П. П., А. К. К., З. А. К., Д. А. К., С. Д. К., С. К. Б. и К. С. Б. за построяване с общи средства и труд, съобразно влезлите в сила планове, арх. проект и ПСД масивна жилищна сграда състояща се от сутерен, партерен, два жилищни и тавански полуетаж, като са си разпределили бъдещите обекти и са остойностили дяловете си. Ответниците, сега касатори, са оспорили така предявените искове, като са твърдели, че са придобили по давност конкретните обекти в сградата. Първоинстанционният съд е приел, че липсва годен обект, който да бъде допуснат до делба, защото за процесната сграда няма приемане на обекта с актове № 15 и № 16. В. съд е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че сградата е завършена в груб строеж най-късно в края на 1991 г., поради което независимо, че липсват акт № 15 и № 16, същата е самостоятелен обект и може да бъде предмет на делба. Отменил е решението на Бургаски районен съд и вместо това е допуснал делба на процесния недвижим имот, като е определил квоти, съобразно собствеността върху мястото. Приел е, като е обсъдил само доказателствата за платени имотни данъци, че възражението за придобито право на собственост върху конкретните обекти в сградата е недоказано. Обсъдил е, във връзка със събраните по делото доказателства, възражението на С. К., че бившият й съпруг К не е взел участие в построяването на сградата, и е приел, че презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за придобитото по време на брака имущество не е оборена. Приел е и че по отношение на ЕООД "В" иска за делба следва да бъде отхвърлен, защото дружеството не се легитимира, като съсобственик на процесната сграда. Касационната жалба е основателна: Въззивният съд, като е приел, че сградата е завършена в груб строеж през 1991 г., в нарушение разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства във връзка с възражението на ответниците по иска, сега касатори, за придобито право на собственост върху конкретните обекти в процесната сграда по давност. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ (отм.) участниците в груповия строеж след построяване на сградата разпределят жилищата или другите обекти съобразно договора. Договорът за групов строеж има характер на предварителен договор за разпределяне (делба) на обектите, които ще бъдат изградени, като съсобствеността следва да бъде прекратена по реда на чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 192, ал. 4 от ЗТСУ (отм.). Като е определил квотите на съсобствениците съобразно правата им на собственост върху дворното място и е игнорирал изцяло договора за групов строеж, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Неоснователни са жалбите, в частите, в които се твърди, че бившият съпруг на С. К., К. Б. не е станал съсобственик. Въззивният съд правилно е приел, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи безспорно извод, че презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи за придобито по време на брака имущество е опровергана. Неоснователни са жалбите и в частта, в която се твърди, че С. К. е изкючителен собственик на магазинното помещение на "В" Е. което следва да се изключи от делбата. По повод на изплатените от същата суми на ППУ "В" и на А. К. между страните са възникнали само облигационни отношения. На касатора Д. П. П. следва да бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски в размер на 815 лева. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение