Решение № 15925 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2016 г.

Решение № 15925 от 22.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Е., П. Е. и Е. Е., чрез адв. В. И., срещу Решение № 332 от 07.07.2016 г., постановено по адм. д. № 899 по описа на Административен съд – П. (АС – П.) за 2015 г. С посоченото съдебно решение е отхвърлен предявеният иск от Ц. Е. (чиито наследници са настоящите касационни жалбоподатели, конституирани в първоинстанционното производство на негово място след смъртта му) срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") за присъждане на обезщетение в размер на 64000, 00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 30.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ГД "ИН" за периода от 10.11.2013 г. до 30.10.2015 г., изразяващи се в страхове за живота и здравето, притеснения, болки, битови неудобства, обида и възмущение от условията в затвора и причинено заболяване – туберкулоза, прераснала в напреднала форма. Наред с това, Г. Е., П. Е. и Е. Е. били осъдени да заплатят на ГД "ИН" юрисконсултско възнаграждение в размер на 2450, 00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява се становище, че съдът възприел правилно фактическата обстановка, но е направил погрешни изводи. Излагат се съображения по същество на спора досежно основателността на предявения пред АС – П. иск. Моли се отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационните жалбоподатели не се явяват и не се представляват. Ответникът – ГД "ИН" оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. В представени по делото писмени становища оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което предвид направеното в касационната жалба изявление не се спори от касационните жалбоподатели, съдът мотивирал извод за допустимост и неоснователност на предявения иск. Приел, че Евтимов е постъпил здрав в затвора, но въз основа на заключението на първата съдебно – медицинска експертиза направил извод, че не е доказано той да е заразен там от други лица, болни от туберкулоза. За недоказано съдът приел и твърдението на Евтимов, че не е обърнато внимание на оплакванията му, доколкото за исковия период са отразени многобройни прегледи, поставени диагнози и назначено лечение. Наред с това не са събрани доказателства, че прегледалите го лекари са без необходимата квалификация. Не били ангажирани никакви доказателства Евтимов да е отправял многобройни жалби и молби с оплаквания, доколкото такива не са приобщени към делото. Отчетено е от съда, че при извършения преглед на 19.08.2014 г., при който е констатирано заболяването туберкулоза, не е установено то да е в напреднал и изключително усложнен стадий. На посочената дата при консултация с пулмолог се появили първите съмнения за белодробна туберкулоза, като Евтимов още същия ден бил настанен в болничен изолатор, направена му била проба Манту, назначени му били изследвания и хигиенно-диетичен режим, както и симптоматично лечение. Като се позовал на казаното от вещото лице, че проведените по време на престоя в Затвора - Л. диагностични и лечебни процедури съответстват на изискванията на добрата медицинска практика, съдът направил извод, че в случая не е допуснат отказ от лечение, нито е нарушено правото на своевременна, качествена и достатъчна медицинска помощ. Здравето на Евтимов не било необратимо увредено от заболяването туберкулоза и животът му не бил поставен в опасност от това заболяване. Към момента на смъртта му липсват активни огнища на туберкулоза, което е установено с аутопсия. На следващо място фактът, че Евтимов е влязъл в затвора здрав и там се разболял от туберкулоза, не доказва, според съда, сам по себе си причинната връзка между условията в затвора и възникването на заболяването, доколкото следва да се докажат съответни условия там, които да са довели до заболяването, в това число негови контакти с други заразени. С позоваване на приобщената по делото справка съдът приел, че само две лица, а не десетки, както се сочи в исковата молба, са се разболели преди него от туберкулоза в затвора. По тази причина направил извод, че там не е налице чест контакт с източник на заразяване и не е налице бездействие да се предприемат съответни мерки за ограничаване на инфекциозни заболявания в затвора. Като взел предвид приобщените доказателства и обсъдил свидетелските показания, съдът направил извод, че по делото не е установена лоша хигиена в килиите, тяхната запрашеност, недобро проветрение, нито пренаселеността им. Въз основа заключението на съдебно – диетичната експертиза приел, че твърденията за непълноценно и неадекватно със заболяването туберкулоза хранене са недоказани, както и това, че храната в затвора не е причина за възникването му при Евтимов. Във връзка с твърдените от Евтимов последици от изтърпяване на наказания "изолиране в наказателна килия" съдът отчел, че по делото няма данни за отмяна на заповедите, с които са наложени те. Наред с това приел, че тези наказания би могло да имат връзка със заболяването туберкулоза, само ако наказателната килия е с лоши условия, довели до заболяването, каквито твърдения не били направени в исковата молба. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че не е налице изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, които биха могли да се отнесат към нормата на чл. 3 ЗИНЗС в съответствие с практиката на Съда по правата на човека. Намерил за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Мотивирал се, че не били доказани по категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - реално причинени неимуществени вреди по смисъла на закона, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и сочените незаконосъобразни действия и бездействия. Според съда заболяването туберкулоза само по себе си може да доведе до притеснения и страхове за живота и здравето, но същите не представляват вреди по смисъла на ЗОДОВ, доколкото не са причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на администрацията. Въз основа на всичко така прието, съдът направил извод, че не е установено и доказано спрямо Евтимов да са извършени действия и не се констатират бездействия, които да представляват изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, респективно които да обосновават нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и такива за нарушаване на чл. 3 ЗИНЗС. Поради това, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ за присъждане на претендираното от Евтимов обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица на ГД "ИН", предявеният иск бил отхвърлен. С оглед това съдът приел, че неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху претендираното обезщетение от 64000, 00 лв., считано от датата на предявяване на иска - 30.10.2015 г., до окончателното й изплащане. Предвид изхода на делото, конституираните на мястото на Евтимов в хода на съдебното производство пред АС - П. негови наследници били осъдени да заплатят на ГД "ИН" сума в размер на 2450, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която Г. Е., П. Е. и Е. Е. са осъдени да заплатят на ГД "ИН" сума в размер на 2450, 00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, а в останалата част е правилно. Изводите на първоинстанционния съд във връзка с иска на Евтимов срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение и на лихва са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Не се констатират и допуснати при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното съдебно решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да достигне до крайния правен извод за неоснователност на предявения иск, съдът се позовал на неоспореното заключение на първата съдебно – медицинска експертиза. Съгласно него "Най-често инфектирането с туберкулозни бактерии се осъществява в детската или юношеската възраст... организмът се справя успешно с инфекцията в над 90% от случаите... Туберкулозната инфекция се активира при нарушения във функционирането на имунната система... Когато имунната система е потисната поради някаква причина, живите микроорганизми в старите огнища започват да се размножават неконтролируемо. Настъпват изменения в белодробната тъкан и се развива активна туберкулозна инфекция". Предвид така изложеното от вещото лице, правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено и доказано именно условията в затвора да са причина за заболяването на Евтимов, в това число заразяването му от други лица, които пребивават там. Тези изводи са обосновани на приобщените по делото доказателства (писмени, гласни и експертни заключения), които дават основание да не бъдат кредитирани обратните твърдения, изложени в исковата молба и нейното уточнение - както относно условията и храната в затвора и твърденията за осъществени контакти с други болни от туберкулоза там, така и относно твърдяното незаконосъобразно бездействие за предоставяне на навременно лечение. Видно от справката, издадена от началника на Затвора П. (л. 257 - 259 от първоинстанционното дело), няма данни за съжителстване на Евтимов с други болни от туберкулоза лица, а свидетелят Генов, разпитан в съдебното заседание на 10.03.2016 г. свидетелства, че в килията (124-та, която е на първи етаж в корпуса на затвора и от която Евтимов не е преместван в периода 10.11.2013 г. - 30.10.2015 г.) знае "само за Ц. ", че е болен от туберкулоза, а останалите, които не може да назове по имена били на третия етаж, но не ги познава. Според изложеното в писмото на Регионалната здравна инспекция - П. (л. 204, 205 от първоинстанционното дело) за периода 01.06.2013 г. - 01.11.2015 г. диагноза "туберкулоза" е поставена на две лица преди да бъде поставена на Евтимов. От същата справка се установяват подробно условията, при които той е бил поставен в затвора, в това число, че килията му е била предназначена за непушачи, обезпечена е с пряк достъп на слънчева светлина и възможност за естествено проветрение, като в помещението има самостоятелен санитарен възел и течаща вода. Видно е от заключението на съдебно - диетичната експертиза, че предлаганата храна на лишените от свобода не крие рискове за човешкото здраве, макар че в някои случаи менютата са еднотипни, като установеният тип хранене категорично не може да подпомогне увеличаване на заболеваемостта от туберкулоза. От цитираната справка се установява, че за болни от туберкулоза се предвиждат два пъти дневно (сутрин и следобед) добавки като междинни хранения - хляб, сирене, плодове, кисело мляко. Както правилно е приел съдът, сам по себе си фактът, че Евтимов е влязъл в затвора здрав не води на всяка цена до извод за наличие на причинно - следствена връзка между пребиваването там и заболяването му в конкретния случай. В допълнение, според вещото лице, предприетите мерки при констатиране на заболяването са в съответствие с правилата на добрата медицинска практика относно ограничаване на разпространението, диагностиката и лечението на белодробната туберкулоза. В тази насока е от значение и посоченото в заключението на първата съдебно – медицинска експертиза, че преди откриване на заболяването Евтимов не е имал оплаквания от страна на белодробната система, липсвал е астеноадинамичен синдром, не е посещавал медицинския център в тази връзка и заболяването е протичало асимптоматично. В този смисъл впрочем, са и данните от анамнезата в представените по делото етапна епикриза и епикриза. Евтимов бил изпратен в специализирано отделение ОББ – СБАЛЛС - Л., където е проведено интензивно лечение, а поддържащата фаза на лечението е проведена в Затвора П. до 01.03.2015 г. В този смисъл потребностите на заболялото лице от активно и поддържащо лечение са били обезпечени и задоволени, и не са налице данни за тяхното неглижиране, което да е довело до обостряне на състоянието му. Предвид гореизложеното, обжалваното решение в частта, с която предявеният от Евтимов иск срещу ГД "ИН" за сумата от 64000, 00 лв. ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба е отхвърлен, е правилно, като постановено при липсата на релевираните касационни основания. Решението обаче е неправилно в частта, с която конституираните в съдебното производство наследници на Евтимов - Г. Е., П. Е. и Е. Е. са осъдени да заплатят на ГД "ИН" разноски по делото в размер на 2450, 00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските направени за процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от посочените разпоредби от ГПК и на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт, е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсенето й, то такова искане е неоснователно. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени в същата тази част, като искането на ГД "ИН" за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение