Решение № 12686 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2015 г.

Решение № 12686 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на А. М. М. против заповед № РД-15-580/24.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните, "в частта за прекратяване на служебно правоотношение". Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Посочва, че вече два пъти е прекратявано служебното му правоотношение, но с влезли в сила съдебни решения по адм. д. № 14634/2013 г. и адм. д. № 9653/2014 г. по описа на ВАС, V отделение, е възстановяван на работа. Решение № 2292/4.03.2015 г. е влязло в сила на 23.06.2015 г. и на 6.07 и 7.07.2015 г. е подал заявление за възстановяване на работа. Твърди, че с него са проведени две срещи на 6.07.2015 г. с началника на кабинета на министъра на земеделието и храните и на 7.07.2015 г. с министъра в присъствието на главен секретар на МЗХ, на които му е обяснено, че не министърът на иска да работи с него и няма смисъл да се явява в министерството. В съдебно заседание процесуалният представител заявява, че няма доказателствени искания и претендира за разноските по делото.

Ответната страна министърът на земеделието и храните чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд, V отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Настоящото дело е образувано по жалба срещу трета по ред заповед за прекратяване на служебно правоотношение на жалбоподателя.

Със заповед № РД-15-2062/24.09.2013 г. на министъра на земеделието и храните е прекратено служебно правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 108 от ЗДСл поради обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълнява служебните си задължения на длъжност "директор" на Инспектората в министерството. С влязло в сила на 19.06.2014 г. решение № 3335/11.03.2014 г. по ам. д. № 14634/2013 г. по описа на ВАС, V отделение, заповедта е отменена.

Със заповед жалбоподателят е възстановен на преди заеманата длъжност и в същия ден със заповед № РД-11-302/1.07.2014 г. отново е прекратено служебното му правоотношение на същото правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. С ново решение № 2292/4.03.2015 г. по адм. д. № 9653/2014 г. по описа па ВАС, V отделение, влязло в сила на 23.06.2015 г., заповедта е отменена. По делото е представено заявление № 94-5513/6.07.2015 г. до министъра на земеделието и храните, с което жалбоподателят е поискал възстановяване на предишната заемана длъжност. Върху молбата няма резолюция на министъра. Със заявление вх. № 94-5513/7.07.2015 г. А. М. М. отново е поискал възстановяване по чл. 122, ал. 1 от ЗДСЛ. Министърът на земеделието и храните не е издал заповед за възстановяване. На 24.07.2015 г. жалбоподателят е поискал да му бъдат изплатени присъдените по водените административни дела разноски, за което приложил изпълнителни листи.

Със заповед № РД-15-580/24.07.2015 г. на министъра на земеделието и храните, правоотношението на жалбоподателя е прекратено за трети път . Като фактическо основание е посочено обстоятелството, че служителят не се е явил да заяви намерение за възстановяване на предишната си длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Посочено е правно основание по чл. 103, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 108 от ЗДСл. Наредено е изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за времето, през което не е заемал държавна служба поради незаконно уволнение в размер на основната му заплата от 2.07.2014 г. до 2.01.2015 г.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна представя заверено ксерокс-копие от пропуск № 98503 от 7.07.2015 г. "за посещение при 241", влизане в 10.10 ч. Представена е и справка за издадени пропуски на името на А. М. на дати 9.12.2013 г., 2.07.2014 г., 7.07.2015 г. и 14.01.2016 г. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, заявява в открито съдебно заседание на 16.11.2016 г., че не поддържа искането си за допускане до разпит на свидетели за установяване факта на явяване в министерството за заемане на предишната си длъжност.

От така приетото за установено, настоящата съдебна инстанция направи следните правни изводи: Жалбата е основателна, а заповедта незаконосъобразна. Издадена е от компетентен административен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл при спазване на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява при наличието на две кумулативно дадени условия:

1. заповедта за прекратяване на служебно правотношение да е отменена от съда и

2.държавният служител да не се яви за заемане на предишната си длъжност в двуседмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСЛ.

В случая справката и пропуска представени от ответника по делото установяват, че служителят се е явил в министерството на 7.07.2015 г. за заемане на предишната си длъжност, като целта на явяването се установява от съдържанието на представено по-горе заявление от същата дата. Явяването е станало в 2- седмичен срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Следователно установената фактическа обстановка доказват, че не е налице посоченото в чл. 103, ал. 1, т. 2 от ЗДСл материалноправно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на заповедта в оспорената част. В останалата част волеизявлението е за изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като правна последица от отменената предходна заповед.

Процесуалният представител е направил изявление за присъждане на направените разноски по делото и представя списък с разноски за 600 лв и договор от 14.11.2016 г., в който е посочено, че сумата е платена в брой. Изрично процесуалният представител на ответника заявява, че не прави възражение за прекомерност.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, V отделение