Решение № 10454 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3313/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на БОНМАРИ ЕООД, град Бургас, чрез адв. К. Кръстев против решение 77/22.01.2021 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело 845/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 32-63016/28.02.2019 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Северна морска при Агенция Митници. В касационната жалба е описана подробно фактическата обстановка по спора и са изложени доводи за неправилно тълкуване и нарушение на чл. 23 от Регламент (ЕС) 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи и за отмяна на Регламент (ЕО) 1383/2003 на Съвета ("Регламент (ЕС) 608/2013"). Касаторът счита, че основният спор по делото е дали наказателно производство по чл. 172б от НК, започнато по сигнал на притежателя на търговската марка представлява производство по смисъла на чл. 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 608/2013. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директорът на Териториална дирекция Митница Варна, конституиран с определение от с.з. на 14.09.2021 г. на мястото на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници, на основание чл. 7 от Устройствения правилник на Агенция Митници (обн. ДВ бр. 59/2021 г.), чрез гл. юрк. А. Шулева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е било решение 32-63016/28.02.2019 г. на директора на ТД Северна морска, понастоящем ТД Митница Варна, с което е оставено без уважение искане рег. 32-149585/28.05.2018 г. на БОНМАРИ ЕООД, град Бургас за освобождаване на 18 180 броя шапки с поставени словни и/или фигуративни изображения на "NEW YORK YANKEES", задържани с разписка за задържане 0090591/08.03.2018 г. на основание член 17, пар. 1 от Регламент 608/2013. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по чл.19, ал.1 от ЗМ и в съответствие с чл. 23, параграф 3 от Регламент 608/2013 г. От фактическа страна съдът е установил, че на 28.05.2018 г. Бонмари ЕООД е подало искане за освобождаване на 18 180 броя шапки, задържани с разписка 0090591/08.03.2018 г. на основание чл. 79а, ал. 4 от ЗМГО (отм.), поради липсата на започната процедура пред съда за решаване на спора по същество или допуснато обезпечение, при условие, че са спазени всички изисквания за постановяване под митнически режими или реекспорт. Първоначално митническият орган е прекратил административното производство, като недопустимо, но актът за прекратяване е отменен от съда по реда на чл. 197 и сл. АПК с влезли в сила съдебни актове и преписката е върната на органа за произнасяне по същество. Установено е по делото, че 18 180 броя шапки "NEW YORK YANKEES", декларирани от Бонмари ЕООД, са задържани от митническите органи с разписка за задържане 0090591/08.03.2018 г. на основание член 17, пар. 1 от Регламент (ЕС) 608/2013. Дружеството обжалвало по съдебен ред задържането на стоките с разписката от 08.03.2018 г. С решение 6639/14.10.2019 г. по адм. дело 8674/2019 г., Софийски градски съд отхвърлил жалбата, като е установил, че притежателят на правата върху търговската марка на 16.03.2018 г. е потвърдил, че задържаните шапки нарушават правата му и че желае стоките да бъдат унищожени. С писмо от 23.03.2018 г. притежателят на правата Major League Baseball Properties - поискал срокът на задържане на стоките да бъде продължен с десет работни дни. На 05.04.2018 г., преди изтичане на продължения срок, притежателят на правата уведомил митническите органи, че е подал сигнал в РП-Девня за извършено престъпление по чл. 172б от НК, за което е образувано ДП 4/2018 г. Решението на СГС е оставено в сила с решение 13862/09.11.2020 г. на ВАС по адм. дело 1735/2020 г. На 12.03.2018 г. Бонмари ЕООД на основание чл. 23, пар.1 от Регламент 608/2013 е изразило писмено несъгласието си задържаните стоки да бъдат унищожени. На 04.09.2018 г. с постановление на прокурор от РП Девня е разпоредено унищожаване на 18 180 шапки с обозначение "NEW YORK YANKEES". От приложения по делото протокол е установено, че унищожаването е извършено на 15.01.2019 г. под контрола на митническите органи. Първоинстанционният съд е посочил приложимите разпоредби на чл. 23 от Регламент (ЕС) 608/2013 г. и е приел, че в разглеждания случай притежателят на правото на интелектуална собственост, в рамките на удължения срок е уведомил митническите органи за започнало наказателно производство за извършено престъпление по чл. 172б от НК с цел установяване, че правото му е нарушено т.е. започнало е производство по смисъла на чл.23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 608/2013. Възражението на жалбоподателя, че стоките подлежат на освобождаване, тъй като не е започнала процедурата по чл. 79а, ал.4 от ЗМГО (отм.) съдът е отхвърлил като неоснователно. Аргументирал се е с нормата на чл. 80а от ЗМГО, според която разпоредбите на раздел III Мерки за граничен контрол се прилагат само доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС (отм.). Съгласно чл. 38 от Регламент (ЕС) 608/2013 позоваванията на отменения регламент се считат за позования на новия регламент, който има директно приложение. Позовал се и на решението на Съда на ЕС по дело С-583/2012 постановено по отправено преюдициално запитване в рамките на спор относно отказ на митническата служба за освобождаване на задържани стоки, за които се подозира, че нарушават право на интелектуална собственост, макар титулярят на това право да не е започнал процедура, която цели установяване на нарушението на такова право. Според даденото тълкуване за да се определи дали е налице такова нарушение са приложими правните разпоредби в сила в държавата членка, на чиято територия се намират стоките. При така установените факти и съобразявайки приложимото право, съдът е обосновал краен извод, че започналото наказателно производство по сигнал на правопритежателя представлява производство по смисъла на чл. 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 608/2013, доколкото националното ни законодателство предвижда и наказателноправна защита на правото на интелектуална собственост по реда на раздел VII Престъпления против интелектуалната собственост на НК, а не само гражданскоправна защита по реда на ЗМГО. За митническия орган не е имало задължение да прекрати задържането на стоките и да ги върне на жалбоподателя, към момента на подаване на искането, към който момент не са изтекли сроковете по чл. 23 и сл. от Регламент (ЕС) 608/2013. С тези мотиви е прието, че оспореният административен акт не противоречи на материалния закон. Решението е правилно постановено. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Страните по делото не спорят по фактите и те са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателствата по делото. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон. Унищожаване на стоките, обект на защита на интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи и започване на производство е уредено в чл. 23 от Регламент (ЕС) 608/2013. В чл. 23, параграф 5 от регламента е предвидено, че митническите органи разрешават вдигането на стоките или прекратяват тяхното задържане незабавно след приключване на всички митнически формалности, когато в сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, не са били надлежно информирани в съответствие с параграф 3 за започването на производство с цел да се установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост. Съгласно чл. 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 608/2013, в случаи като процесния, когато деклараторът или държателят на стоките не е потвърдил писмено съгласието си стоките да бъдат унищожени и съответно, не може да се счита, че е налице такова потвърждение при условията на чл. 23 параграф 1 първа алинея, буква в) от регламента и след уведомление от митническите органи, в рамките на 10 работни дни притежателят на решението започва производство с цел да установи дали е нарушено право върху интелектуалната собственост. В параграф 4 на чл. 23 е предвидена възможност за удължаване на този срок от митническите органи, с не повече от 10 работни дни при надлежно обосновано искане от страна на притежателя на решението и в процесния случай е приложена. При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът е съобразил прякото приложение на Регламент (ЕС) 608/2013 съгласно чл. 288, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и го е приложил в съответствие с принципа за примат на правото на ЕС. Относимо е и тълкуването на чл. 13, пар. 1 от отменения Регламент (ЕО) 1383/2003, позоваването, на който се счита за позоваване на чл. 23 от действащия Регламент (ЕС) 608/2013, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-582/12, според което за производството по установяване на нарушението са приложими националните разпоредби на държавата членка, на чиято територия се намират стоките. Разпоредбата на чл. 23, параграф 3 от Регламент 608/2013 не предвижда изисквания към вида и характера на производството, което следва да бъде започнато от притежателя на правото, освен то да има за цел установяване нарушение на правото на интелектуална собственост. Нарушението на правото на интелектуалната собственост като елемент от състава на престъплението по чл. 172б от НК, подлежи на установяване в наказателното производство, образувано по сигнал на притежателя на правото. Поради това следва да се приеме, че това производство отговаря на целта, посочена в чл. 23, параграф 3 от Регламент (ЕС) 608/2013. С оглед изпълнението на останалите условия и срокове, посочени в цитираната разпоредба, правилно съдът е приел, че оспореният административен акт, с който е оставено без уважение искането на декларатора за освобождаване на стоките, е законосъобразен. По изложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение, не е засегнато от пороци по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143 АПК, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,