Решение № 9841 от 30.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3467/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Кърджали, чрез упълномощения адв. С. Мехмед, срещу Решение 3 от 08.01.2021 г., постановено по адм. д. 316 по описа на Административен съд Кърджали (АС - Кърджали) за 2020 г. С него е отхвърлена жалбата на Община Кърджали срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ-5/12.06.2019 г., издадена от К. Войнов, действащ за председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), съгласно Заповед А-361/07.06.2019 г., с която е наредено водохранилището на язовир Мургово, намиращ се в землището на с. Мургово, общ. Кърджали, собственост на Община Кърджали, да бъде изпразнено напълно, по който начин временно да се изведат от експлоатация язовирната стена и съоръженията към нея до привеждането им в изправно състояние, отговарящо на техническите норми. Наред с това, Община Кърджали е осъдена да заплати по сметка на АС - Кърджали, държавна такса в размер на 50,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, основани на тълкуването на понятията водоем и язовир. Моли се отмяна на съдебния акт, предмет на контрол. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв. Мехмед, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът председателят на ДАМТН оспорва касационната жалба в представено по делото становище, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Кърджали е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка ПАМ-5/12.06.2019 г., издадена от К. Войнов, действащ за председател на ДАМТН съгласно Заповед А -361 от 07.06.2019 г. Административният акт е издаден на основание чл.199б от Закона за водите (ЗВ). Със заповедта е наредено водохранилището на язовир Мургово, намиращ се в землището на с. Мургово, Община Кърджали, собственост на Община Кърджали, да бъде изпразнено напълно от общината в качеството и на собственик и по този начин временно да се изведат от експлоатация язовирната стена и съоръженията към нея до привеждането им в изправно състояние, отговарящо на техническите норми. Производството пред АС Кърджали е било по реда на чл. 226 АПК след като с Решение 13078 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. 1239 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. е било отменено Решение 262 от 31.10.2019 г., постановено по адм. д. 256 по описа на АС Кърджали за 2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд след изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, които се съдържат в мотивите на съдебния акт на касационната инстанция. С посоченото решение на Върховния административен съд е направен извод за необоснованост на съдебния акт, предмет на касационна проверка, относно приетото, че спорната заповед е издадена от компетентен орган. Констатирано било, че цитираната в нея Заповед А-361 от 07.06.2019 г. не е приобщена по делото като доказателство, поради което за необоснован бил счетен изводът, че издател на заповедта е именно председателят на ДАМТН. Съобразено било, че не е посочена длъжността на издателя и дали той действа при условията на заместване или делегация, което от своя страна се отразява и върху правилното конституиране на страната ответник в производството. Указано било при новото разглеждане на делото да бъде приобщена посочената заповед, да бъде преценена надлежността на конституирания ответник и наличието на компетентност на органа, издал оспорения акт. При новото разглеждане на делото с Разпореждане 618 от 27.10.2020 г. съдът конституирал страните, като на страната на ответника посочил председателя на ДАМТН и му указал представянето на доказателства за материална компетентност Заповед А -361 от 07.06.2019 г. Същата била представена и приета по делото като доказателство. Съдът приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган К. Войнов, който в качеството си на заместник председател на ДАМТН е бил надлежно оправомощен със Заповед А-361 от 07.06.2019 г. да изпълнява правомощията на председател на ДАМТН за периода 10.06.2019 г. 14.06.2019 г., включително и да издава заповеди и индивидуални административни актове. Съдът констатирал, че по делото не били въведени доводи и липсват данни на 12.06.2019 г. (датата на издаване на спорната заповед) действащият за председател (вероятно се касае за председателя) на ДАМТН да е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. Посочил също така, че в случая язовир Мургово не е от категорията язовири по Приложение 1 към чл. 13, т. 1 ЗВ, поради което направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган лице, оправомощено от председателя на ДАМТН. По тези и останалите подробно изложени в решението съображения първоинстанционният съд отхвърлил жалбата на Община Кърджали. Решението е валидно, но е недопустимо. При така установеното настоящият състав намира, че в първоинстанционното производство ответникът е конституиран в нарушение на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК и без да са изпълнени в цялост дадените указания в отменителното Решение 13078 от 21.10.2020 г., постановено по адм. д. 1239 по описа на Върховния административен съд за 2020 г. Първоинстанционният съд не е изяснил въпроса дали спорната заповед за прилагане на ПАМ е издадена при условията на заместване на председателя на ДАМТН или при условията на делегация. Последното, както му е указано и от касационната инстанция при първото разглеждане на делото във Върховния административен съд, е от съществено значение за конституиране на страните в съдебното производство, респективно за допустимостта на постановеното съдебно решение. В изпълнение на указанията, дадени от Върховния административен съд по делото е приобщена Заповед А-361 от 07.06.2019 г., издадена от председателя на ДАМТН. Съдът обаче не е отчел, че това не е било достатъчно за правилното конституиране на страните по делото и за преценката относно наличието на материална компетентност на издателя на акта. Посочената заповед от 07.06.2019 г. е издадена на основание чл. 4, ал. 2 от Устройствения правилник (УП) на ДАМТН, съгласно която разпоредба Функциите на председателя в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, се изпълняват от определен от него с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-председател. Предвид това и разпореденото с тази заповед, съдът не е дал указания за представяне на доказателства за отсъствието на председателя на ДАМТН към датата на издаване на акта - 12.06.2019 г. Този свой съществен пропуск съдът е констатирал в съдебното решение, но неправилно не му е отдал необходимото значение като е направил извод, че заповедта е издадена от лице, оправомощено от председателя на ДАМТН, съгласно 199б, ал. 1 ЗВ, без да има доказателства в тази насока (вж. чл. 4, ал. 3 от УП на ДАМТН Извън случаите по ал. 2 председателят на ДАМТН може със заповед да делегира част от своите правомощия по чл. 3 на заместник-председателите) и без да съобрази, че в този случай като ответник в производството е следвало да бъде конституиран органът, комуто са делегирани правомощията, а не председателят на ДАМТН. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, постановено по дело ТР-4/2002 г. при делегацията действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия. Правилното конституиране на страните по делото е задължение на съда съгласно чл. 154, ал. 1 АПК и като не го е изпълнил първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, довело до постановяване на недопустим съдебен акт. По изложените съображения съдебното решение предмет на контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Делото следва да се върне на АС - Кърджали за ново разглеждане от друг съдебен състав на този съд. Обезсилването в настоящия случай е процесуално допустимо, доколкото разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК е относима само за случаите на повторна отмяна на решението на първоинстанционния съд При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира страните като на първо място изясни въпроса относно това дали спорният акт е издаден при условията на заместване или при условията на делегация като даде указания за приобщаване по делото на доказателства за това. Съдебното производство следва да се проведе с участието на надлежния ответник като съдът вземе предвид разрешенията в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, постановено по дело ТР-4/2002 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,