Решение № 6259 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2009 г.

Решение № 6259 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15821/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Красимир Николов Илиев против решение № 1737/22.10.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 283/2009 г. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Министерство на правосъдието, се представлява в съдебно заседание от юрк. Шемширов, който оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предявената искова претенция по ЗОДОВ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по искова молба с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, подадена от Красимир Николов Илиев, затворник в Затвора Варна, против Министерство на правосъдието (МП). С молбата ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия от страна на длъжностни лица от затворническата администрацията. Илиев твърди, че в нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 3 от ЗИН (отм.), чл. 20, ал. 1 от ППЗИН (отм.) и чл. 446 от ГПК, в периода 01.05.2008 г. до 01.01.2009 г. служители на ответника (гл. счетоводител на затвора и касиера) са му удържали незаконосъобразно суми от полагащото му се възнаграждение над допустимия по закон размер, вследствие на което е претърпял имуществени и неимуществени вреди, последните изразяващи се в преживени "безпокойство, тревога, гняв и притеснение". Предявеният иск е в общ размер на 544.00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С решението си съдът е отхвърлил изцяло така предявения иск, като е приел, че длъжностните лица от затворническата администрация са действали в условията на оперативна самостоятелност при спазване на принципа за законосъобразност при определяне на размера на месечните удръжки от възнаграждението за труд на жалбоподателя. При тази установеност, съдът е приел, че не е изпълнен фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, поради което е преценил иска, предявен на това правно основание като неоснователен. Постановеното решение е недопустимо. За да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо той да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред, предвид нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт. В този случай е налице хипотезата, в която иск по чл. 1 от ЗОДОВ е съвкупност от установителен и осъдителен иск и в този случай в диспозитива на съдебното решение следва да се отговори и на двете претенции, като законът предоставя възможност иска за обезщетение да се отдели по искане на страните или по преценка на съда (чл. 206, ал. 1 АПК). Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е претендирал само обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на квалифицирано от него като такова незаконосъобразно действие на ответната страна. Тази незаконосъобразност е следвало на първо място да бъде изрично претендирана и да бъде установена по надлежния ред от съда преди изследване на въпроса за основателността на иска за обезщетение, т. е. не самото действие, а неговата незаконосъобразност е преюдициален въпрос спрямо иска по ЗОДОВ. Това е така, тъй като необходима предпоставка за допустимост на иска за вреди от административен акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство и при едновременна висящност на двата иска, този за обезщетението трябва да се спре - чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 144 АПК. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е процедирал при липсата на процесуални предпоставки за това и недопустимо се произнесъл по осъдителния иск без преди това да е налице произнасяне по установителен иск, дори да се приеме, че такъв е предявен надлежно от ищеца. Изложените от АС - Варна съображения за неоснователност на установителния иск налагат извод недопустимостта на иска за обезщетение, а не неговото отхвърляне поради неоснователност. Основателността или неоснователността на иска за установяване на незаконосъобразното действие на ответника следва да бъде постановена със съдебно решение, след провеждане на отделно съдебно производство по предвидения процесуален ред. Като не е спазил този ред, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато на друг състав на същия съд за разглеждането му. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,