Решение № 2218 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6717/2009 г.

Решение № 2218 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6717/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Найден Зеленогорски, в качеството му на кмет на община гр. Плевен, срещу решение № 138 от 20.03.2009 г., постановено по адм. дело № 1024/2008 г. от Административен съд гр. Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответниците Христо Викторов Гетов и Веска Маринова Янчева не вземат становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, заповед № РД-10-1229 от 1.10.2008 г. на кмета на община гр. Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с оспорения административен акт е било прекратено наемното правоотношение на между Христо Викторов Гетов и Веска Маринова Янчева, от една страна и ОП "Жилфонд" - Плевен, от друга за общинско жилище, находящо се в гр. Плевен, ж. к. "Дружба", бл. 327, вх. Л, ап. 14, като е разпоредено същото да бъде освободено доброволно в срок до 15.11.2008 г. Приел е още, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, тъй като не съдържа фактическите основания за постановяването й, а доколкото препраща към такива в предходен акт - протокол № 6 от 10.09.2008 г. на Комисията за решаване на жилищните нужди на гражданите, те противоречат на посочените правни основания, поради което не става ясно какво е действителното основание за прекратяване на наемното правоотношение - изтичане срока на договора или наличието на недвижим имот в с. Крушовица. Правните основания, посочени от административния орган сочат на първото, а фактическите - на второто. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че в случая е нарушено правото на защита на жалбоподателите и се явява пречка за упражняване на контрола за законосъобразност на постановения акт. Съдът е приел, че е налице и друго нарушение. Към момента на издаване на оспорения административен акт - заповед № РД-10-1229 от 1.10.2008 г. между страните е било налице валидно наемно правоотношение, възникнало въз основа на настанителна заповед № 20 от 8.01.1986 г., съгласно която крайният срок на настаняването е свързан с условие - завършване на жилищен блок, което не е изпълнено към момента. При това положение съдът е направил извод, че няма основание за прекратяване на наемното правоотношение, възникнало на основание настанителна заповед № РД-11-141 от 10.06.2008 г., на основанията посочени в чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС и чл. 32, т. 6 от Наредба № 18 на общинския съвет Плевен. От друга страна наличието на дарен имот в с. Крушовица също не може да бъде самостоятелно валидно основание за прекратяване на наемното правоотношение, тъй като липсват данни дали този имот е бил годен за постоянно обитаване, каквото е изискването на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Така постановеното решение е правилно е законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е основал правните си изводи на правилно изяснената фактическа обстановка и на събраните по делото доказателства, които е обсъдил в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните. Тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция. Вярно е, че мотивите на административния орган могат да се съдържат в друг акт, решение на помощен орган или друг документ, но административният акт следва да е в съответствие с тях, за да се приеме, че е налице връзка между мотивите и акта и да се счете, че административният орган приема тези мотиви за свои. В случая това не е така и следователно е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което води до отмяна на административния акт, както правилно е процедирал и съдът. Процесуалното задължение за мотивиране тежи върху водещия производството административен орган. Обосновано и правилно също така съдът е приел, че възможността на страната да се запознае с мотивите на акта е съществен елемент от правото й на защита. Нарушението на това право е съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на акта. След като издаденият административен акт не съдържа необходимите реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК, то същият е незаконосъобразен и следва да бъде отменен само на това основание. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,