Решение № 5696 от 31.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 1737/14.10.2022 г., постановено по административно дело 1143/2022 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение 2153-15-137/14.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол N 01075/25.02.2021 г.; 2) изпратил преписката за ново произнасяне в съответствие с дадените указания в мотивите на решението (съдът не е посочил кому изпраща преписката); 3) осъдил НОИ гр. София да заплати на Г. Папазов от гр. Пловдив, [ЕГН], разноски в размер на 350 лв. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г. Папазов срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за заплатена държавна такса за подадената касационна жалба и възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт и за двете съдебни инстанции. В допълнителна молба, подадена от надлежно упълномощен юрисконсулт, заявените искания се поддържат, като се прави и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация Г. Папазов, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира писмено становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се отмени. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Със заявление от 24.07.2017 г. Г. Папазов е отправил искане за отпускане на ЛПОСВ от България и Канада, като е декларирал, че има положен стаж на територията на Канада. Към заявлението е представил документи за осигурителен стаж за времето от 19.12.1966 г. до 01.06.1987 г. и от 05.02.2016 г. до 31.03.2017 г. (с прекъсване), с продължителност 2 години, 1 месец и 15 дни, положен при условията на втора категория труд, и 9 години, 2 месеца и 10 дни, положен при условията на трета категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд, 11 години, 10 месеца и 6 дни. Компетентната институция на Канада със съответния формуляр от 10.12.2019 г. е потвърдила периоди на осигуряване на Папазов за право и размер на пенсия от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г. и от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г., с обща продължителност 6 години. С друго заявление, също от 24.07.2017 г., е поискал да му бъде отпусната добавка по чл. 9 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), към което е представил удостоверение от Главна дирекция Изпълнение на наказанията , Затвор [населено място] към Министерството на правосъдието, за това, че в периода от 14.09.1984 г. до 19.03.1986 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода, наложено му за извършеното от него бягство през границата, квалифицирано като престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс (НК). С процесното разпореждане от 25.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка със Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Г. Папазов, считано от датата на заявлението в НОИ (24.07.2017 г.), при зачетен български осигурителен стаж от ІІ-ра категория труд 2 години, 1 месец и 15 дни, и от ІІІ-та категория труд - 9 години, 2 месеца и 10 дни, като на основание чл. 104 от КСО общият размер на стажа при превръщането в III-та категория възлиза на 11 години, 10 месеца и 6 дни. На лицето е зачетен и канадски осигурителен стаж с обща продължителност 6 години, съгласно потвърдените от компетентната институция на тази държава периоди на осигуряване на Папазов. Преценката на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е извършена при сумиране на стажа на Папазов на територията на двете държави: в България 11 години, 10 месеца и 6 дни, от които действителен стаж 9 години, 2 месеца и 14 дни, и в Канада 6 години, или общ стаж 17 години, 10 месеца и 6 дни. Разпореждането е обжалвано от Папазов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражения, че неправилно не е зачетен стаж от първа категория за периода, когато е бил лишен от свобода в затвора (от 14.09.1984 г. до 19.03.1986 г.), което е довело до по-нисък размер пенсия, и неправилно пенсията е определена за изплащане от действителния размер, а не като част от приравнена на минималната пенсия на страната. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 14.04.2022 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив не е уважил жалбата му. Извел е извод за законосъобразност на акта на пенсионния орган. По отношение на периода, в който Папазов е изтърпявал наказание лишаване от свобода, горестоящият административен орган е посочил, че ефективната присъда на Софийския градски съд за извършено престъпление по чл. 279 от Наказателния кодекс не е заради обстоятелства, свързани с произхода, политическите убеждения или религиозни вярвания на осъдения, поради което този период не е зачетен за осигурителен стаж. Същевременно личната му пенсия е отпусната на основание чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка със Спогодбата за социална сигурност между Република България и Канада, поради което размерът й правилно е определен на принципа на прякото изчисление. За да отмени решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, сезираният с жалба от Папазов съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 от КСО, защото, след като са приели, че липсват доказателства за вида, характера и продължителността на репресията, пенсионните органи е следвало да изискат съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ служебно произнасяне от централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорените пред него актове. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив е уважена, е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Необосновано съдът приел, че решение 2153-15-137/14.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/протокол N01075/25.02.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив са постановени при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като са съобразили представените от адресата на процесните актове доказателства, при стриктно спазване на дължимата процедура административните органи са направили всичко необходимо за изясняване на относимите за спора факти и са се произнесли при пълнота на доказателствата, а постановените тях актове изхождат от компетентни органи, издадени са в изискуемата форма и са в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Периодът от 14.09.1984 г. до 19.03.1986 г., когато Папазов е изтърпявал в [населено място] затвор наложеното му с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода, законосъобразно не е зачетен от административните органи за осигурителен стаж по чл. 7, ал. 1 от ЗПГРРЛ въз основа на представеното удостоверение от Главна дирекция Изпълнение на наказанията , Затвор [населено място] към Министерството на правосъдието, тъй като в представения документ няма даже индиция, че изтърпяната присъда е за престъпление, извършено при обстоятелства, свързани с произхода, политическите убеждения или религиозни вярвания на лицето. В настоящия случай не се касае до липса на доказателства досежно вида, характера или продължителността на упражнена спрямо Папазов репресия (по смисъла на ЗПГРРЛ). Незаконното преминаване от лицето през границата, за което той е осъден от наказателния съд, само по себе си не сочи на извод в обратната посока, доколкото няма данни това осъждане да е заради обстоятелства, свързани с произхода, политическите убеждения или религиозни вярвания на осъдения. Нещо повече, самият Папазов даже не твърди подобни обстоятелства. След като не са събрани доказателства за изпълнение на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗПГРРЛ, няма основание за прилагане на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ и чл. 13, ал. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, противно на прието в мотивите на проверяваното съдебно решение. Процедурата по посочените норми изисква от административния орган служебно да иска произнасяне на централната комисия, но това е в случаите, когато липсват писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията и когато се касае до разглеждане на искане на лицето за отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, а в случая не е налице подобна липса на доказателства, защото изобщо не се касае до такава репресия. Аргумент в насока, че Папазов не е бил репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ е и фактът, че с влязлото вече в сила разпореждане [номер]/протокол 2149-15-4/22.08.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив, на Папазов е отказано отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ. Изложеното обуславя извод, че сочените от първоинстанционния съд нарушения на дължимата процедура в административната фаза процеса са несъществуващи. Игнорирайки горното, съдът е формулирал неправилен краен извод за процесуална незаконосъобразност (по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК) на оспорения пред него акт и потвърденото със същия разпореждане, поради което неоснователно е уважил сезиралата го жалба от Папазов. За пълнота следва изрично да се отбележи, че доколкото положеният в България стаж не е бил достатъчен за придобиване на право на пенсия по българското законодателство, на основание чл. 13, ал. 1 от цитираната по-горе междудържавна спогодба, преценката на правото на ЛПОСВ на Папазов правилно е била извършена от пенсионния орган при сумиране на положения от лицето стаж в България и в Канада, с оглед на което размерът на пенсията му е определен материално законосъобразно (за коректността на извършените от органа математически изчисления спор не се е формирал). Същите факти и обстоятелства са съобразени и от ръководителя на Пловдивското териториално поделение на Националния осигурителен институт, чието правилно решение не е следвало да бъде отменяно от първоинстанционния съд. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на процесуалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК. Обратно на приетото от решаващия съдебен състав, процесните административни актове не са издадени в противоречие с чл. 35 и чл. 36 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, защото, както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директорът на ТП на НОИ - Пловдив в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно (вкл. и по служебна инициатива) чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Следователно не е налице соченото от Пловдивския административен съд съществено нарушение на административно-производствените правила (вкл. и тези по чл. 35 и чл. 36 от АПК), които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай. При постановяване на решението си съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните административни актове е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба от Г. Папазов се отхвърли като неоснователна. При позитивния по същество за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение също следва да бъде удовлетворено, като Папазов бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Пловдив сумата 400 лв., от която 200 лв. за заплатената държавна такса по касационното оспорване и общо 200 лв. (по 100 лв. на инстанция) за осъществената защита на опонента му от юрисконсулт в производствата пред Пловдивския административен съд и пред Върховния административен съд. Размерът на възнаграждението е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение