Решение № 6020 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2015 г.

Решение № 6020 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7332/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Р. А., чрез адв. Стефан Гецов, срещу Решение № 3 от 12.05.2015 г., постановено по гр. д. № 9 по описа на Административен съд - Габрово (АСГб) за 2014 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът на А. срещу Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИАМО) за заплащане на обезщетение в размер на 20000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действия и бездействия на ИАМО и длъжностни лица от администрацията на ИАМО, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателното й изплащане. Наред с това Ангелов е осъден да заплати на ИАМО 1130,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението предмет на контрол, е нищожно, тъй като липсва произнасяне по същество на спора, а при условията на евентуалност, че е неправилно поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се обосновава с неизлагането на мотиви в съдебното решение - не са обсъдени доказателствата, доводите и изложените от Ангелов аргументи. Неправилни и необосновани, според касатора, са съображенията на съда, че дейността по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания не е по повод изпълнение на административна дейност, а предявените действия и бездействия, като част от процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на наказателно постановление (НП) не са такива, за които е приложим Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Като се позовава на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд поддържа, че дейността по административното наказване е административна, тъй като се осъществява от административни по своя вид органи и се извършва по административен ред чрез упражняване на властнически метод. Предвид изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или решаването му по същество от касационната инстанция. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли нейното уважаване. Претендира разноски. Ответникът - ИАМО представя подробно мотивиран писмен отговор на касационната жалба, в който застъпва становище за нейната неоснователност. По подробно изложени съображения обосновава искането си обжалваното съдебно решение да остане в сила. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, а по същество поддържа изнесеното в представения по делото писмен отговор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Изразява становище, че решението е необосновано, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Позовава се на цитираното по - горе тълкувателно постановление. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. След направени от Ангелов уточнения, първоинстанционният съд се е произнесъл по искането му за осъждане на ИАМО да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, настъпили като пряка и непосредствена последица от отменено като незаконосъобразно НП от 07.11.2013 г., за периода от издаването му на 07.11.2013 г. до отмяната му като незаконосъобразно на 23.10.2014 г. (съгласно уточнението по т. 3 и т. 4 от молба от 01.12.2014 г., л. 21 от първоинстанционното дело) и от описаните от Ангелов в негова молба от 18.03.2015 г. (л. 65 и 66 от първоинстанционното дело), представена в съдебното заседание от тази дата, незаконни действия и бездействия. За бездействията на длъжностните лица от администрацията на ответника се твърди, че са установени в мотивите на Решение № 222 от 23.10.2014 г. по канд. № 184 по описа на АСГб за 2014 г., изразяващо се в неполагане на усилия за установяване обективно, всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, имащи значение за наличието или липсата на нарушение с оглед издаване на законосъобразен АУАН. Изпълнителният директор на ИАМО бездействал като не изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да се произнесе по преписката. Според Ангелов, така описаните бездействия са довели до издаването на незаконосъобразно НП, отменено по съответния ред, което прави "...действията и бездействия..." незаконни, като причинените на лицето неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с посочените незаконни бездействия. Ангелов е релевирал твърдения за претърпени вреди, изразяващи се в чувство на унижение и злепоставяне сред неговите колеги, пред които винаги е имал авторитет на много добър лекар и специалист, бил наказан с дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и бил известен да не участва в конкурс за длъжността, която заемал, след изтичане на срока, за който я заемал; за такива, изразяващи се в чувство на унижение и срам сред близки, познати и колеги; злепоставяне и уронване на авторитета му заради разгласяване на случая по медиите и интернет пространството; пораждане на съмнение у част от пациентките му относно неговите професионални качества и възможности; даване на недобра оценка за него при коментиране на случая, както в болницата, където работел, така и в другите болници в областта, отлив на пациенти в болницата и в частния му кабинет; стрес, притеснение и чувство на тревога, проявили се в безсъние, влошаване на артериалната хипертония и обостряне на язвената болест; притеснения заради поведението на неговите деца, съпроводено с тревога за съдбата на техния баща. Установено е от съда, че с НП № НП 27-308 от 07.11.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМО на Ангелов е наложена глоба в размер на 5000,00 лв. на основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № А 27-308 от 24.10.2013 г., съставен от Б. П. - директор на дирекция в ИАМО и в присъствието на свидетеля И. Г. - държавен инспектор в ИАМО. Съставянето на АУАН е предшествано от извършена проверка от комисия в състав П. и Г., назначена със Заповед № РД 27-308 от 08.10.2013 г. на изпълнителния директор на ИАМО. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол за извършена проверка № КП-27-308 от 10.10.2013 г. С Решение № 222 от 23.10.2014 г., постановено по канд. № 184/2014 г. по описа на АСГб, е отменено посоченото НП. Първоинстанционният съд е приел иска за допустим, а по същество за неоснователен. Определил е като основен спорен въпрос в случая, дали НП представлява административен акт по смисъла на АПК и дали в понятието "административна дейност" по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включва и административнонаказателната дейност, респективно при отмяна на НП дължи ли се обезщетение по реда на ЗОДОВ. Направил е извод, че производство за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ може да се развие само при отмяна на административен акт, издаден по реда на АПК, но не и на НП, издадени по реда на ЗАНН. Наред с това е посочил, че дейността по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания не е по повод изпълнение на административна дейност на администрацията. Съставянето на АУАН и правомощието по чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на административнонаказващия орган са част от процедурата по издаване на НП, поради което действията по съставянето на АУАН и тези по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, както и проявените бездействия в хода на административнонаказателното производство не представляват такива, за които е предвидена отговорност по ЗОДОВ. Приел е, че твърдените от Ангелов действия и бездействия на служители от ИАМО представляват липса на реквизит в съставените срещу него АУАН и НП и такива доводи са относими в производството по оспорване на НП, каквото вече се е развило. При така приетото, поради неустановяване наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината, при или по повод извършване на административна дейност, съдът е отхвърлил иска като неоснователен. Осъдил е Ангелов да заплати на ИАМО, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130,00 лв. При така установеното, настоящият състав намира следното: Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за нищожност на решението предмет на контрол. То е изготвено в писмена форма, подписано е от съдията, действащ в законен състав съгласно чл. 90, ал. 1 от Закона за съдебната власт и в рамките на правораздавателната му власт. Наред с това решението обективира волята му, която е ясно и разбираемо изразена. Като е съобразил твърденията на Ангелов, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не са налице фактически действия или бездействия по смисъла на АПК, които да обосноват искова претенция по ЗОДОВ. Релевираните от Ангелов са част от производството по ЗАНН, чиято преценка е обосновала извод за отмяна на НП в проведеното съдебно производство и не представляват фактически такива. Не съставляват такива и описаните в молбата на Ангелов от 18.03.2015 г., свързани с извършването на проверката и съставянето на констативния протокол за нея преди издаването на АУАН. Неправилни обаче са направените от съда изводи, че производство за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ може да се развие само при отмяна на административен акт, издаден по реда на АПК, но не и на НП, издадено по реда на ЗАНН. Налагането на административни наказания за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност на органите на администрацията, израз на държавната наказателна репресия. Тя се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната им правосубектност. Въпреки, че НП не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните НП като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, макар да поражда наказателноправни последици. Издаването му е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Като е приел друго, съдът е отхвърлил предявения иск само на това основание, без да обсъди и оцени представените по делото писмени доказателства и гласните такива, въз основа на които да извърши преценка досежно наличието на останалите две предпоставки по чл. 1 ЗОДОВ, а именно: настъпила вреда от отмененото като незаконосъобразно НП и наличието на причинна връзка между него и настъпилия вредоносен резултат, с оглед реализиране на отговорността на държавата за вреди по посочената разпоредба. Предвид това, въпреки че решението е валидно и допустимо, като неправилно, следва да се отмени. Делото следва да се върне на друг състав от АСГб за ново разглеждане и произнасяне по спора за репариране на твърдените от Ангелов неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно НП, издадено от изпълнителния директор на ИАМО. Съдът следва да укаже на Ангелов да уточни номера на НП, от което твърди, че са настъпили претендираните вреди, предвид твърденията му, въведени в исковата молба за издаването и отмяната на НП № НП-27-208 от 07.11.2013 г., уточнението, направено в съдебно заседание на 18.03.2015 г. пред АСГб и представените доказателства за отмяната на НП № НП-27-308 от 07.11.2013 г. След това съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество при съобразяване на изложеното по - горе, след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,