Решение № 6755 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13048/2013 г.

Решение № 6755 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13048/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1568/09.07.2013 г. по адм. д. № 1995/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 211001012/23.09.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Смолян, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Решението в частта, с която е отменен РА за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 352,05 лв за м. 12.2007 г. и 44,78 лв за м. 10.2008 г. било недопустимо като постановено плюс петитум и следвало да бъде обезсилено. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като РА бъде потвърден изцяло или частично и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде приложен чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът по касационната жалба "А енд Ви-транс" ООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 211001012/23.09.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, офис Смолян, с който за периода м. 12.2007 г. е начислен допълнително ДДС с лихви, не е признато право на приспадане на данъчен кредит 9190,57 лв с 3612,07 лв лихви по фактури на "Ексон корпорейшън" ЕАД за периода м. 12.2007 г., м. 10 - 12.2008 г. и м. 1.2009 г. С решение № 1052/15.06.2011 г. по адм. д. № 2799/2010 г. на АС-Пловдив е отменен процесният РА в частта за начислен допълнително данък върху добавената стойност за м. 12.2007 г. в размер 5282,70 лв с 1844,38 лв лихви като жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена. С решение № 8778/19.06.2012 г. по адм. д. № 10471/2011 г. на Върховния административен съд е отменено решението на АС-Пловдив изцяло в обжалваните части и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Пловдив. В мотивите на решението на ВАС изрично е констатирано, че относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2007 г. 352,05 лв и за м. 10.2008 г. - 44,78 лв РА е влязъл в сила като необжалван. Основателен е доводът на касатора за недопустимост на решението, постановено при второто разглеждане на делото в частта, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2007 г. 352,05 лв и за м. 10.2008 г. - 44,78 лв със съответни лихви, тъй като в тази част РА е влязъл в сила като необжалван. Решението в тази част следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В частта за начислен допълнително данък върху добавената стойност за м. 12.2007 г. съдът е приел, предвид събраните доказателства - товарителници, тахошайби и свидетелски показания на шофьорът и заместник управителя на ревизираното лице, че е извършен международен транспорт на стоки от една държава членка до друга държава членка, поради което неправилно в РА е начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Изводът в РА, че по фактурите на ревизираното лице, издадени на испанска фирма за извършен международен транспорт следва да се начисли данък, тъй като е извършен транспорт в страната на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС е необоснован и незаконосъобразен. Липсват доказателства за извършване на транспорт в страната. Правилен е изводът на съда, че представените в съдебното производство товарителници, подкрепени от приложените тахошайби, свидетелски показания и заключение на вещо лице, установяват извършването на транспорта. Решението в частта, с която е отменен РА в частта за допълнително начислен ДДС 5282,70 лв с 1844,38 лв лихви като правилно следва да бъде оставено в сила. Съдът е отменил РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Ексон корпорейшън" ЕАД за доставка на евродизел като е приел, че фактурите са осчетоводени от доставчика, който е имал назначени по трудов договор работници и неправилно в РА е прието, че доставките не са осъществени. Съдът не е обсъдил констатациите в РА за липса на доказателства доставчикът да разполага с технически и материални условия да осъществи доставките на гориво. В РА е констатирано, че към фактурите са издавани фискални бонове за зареждане на гориво в 10,39ч, 10,49ч и в 14,05ч на един и същ ден. Видно от обясненията на управителя на ревизираното лице на л. 511 от делото в ревизирания период дружеството е разполагало с един влекач и едно полуремарке. В този смисъл са и показанията на свидетеля - шофьор. След като дружеството е притежавало, а съответно и зареждало само един влекач неубедително е да се твърди, че това зареждане е извършвано на три пъти в един и същ ден предвид данните във фискалните бонове към фактурите, поради което необосновано съдът е приел, че фактурите са издадени за реално осъществени доставки само поради факта, че са осчетоводени от доставчика. Решението в тази част, с която е отменен РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит общо 8793,74 лв със съответни лихви следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които поради промяната в резултата следва да бъдат преизчислени. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото в размер 789,53 лв. Дружеството следва да понесе направените от него разноски на основание чл. 161, ал. 3 ДОПК поради представени доказателства едва в съдебното производство, които е могло да бъдат представени по време на ревизията. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК, Върховният административен съд, I отделение,