Решение № 14160 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2019 г.

Решение № 14160 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. Борисов ББ" ЕООД против решение № 318/1.07.2019 г. постановено по по адм. д. № 226/2019 г. по описа на Административен съд - Монтана. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 2153-11-16/25.04.2019 г. издадено от директора на ТП на НОИ - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № РЖ-5-1100533799/7.03.2019 г. издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП НОИ Монтана. С разпореждането е разпоредено дружеството да внесе по сметка на ТП НОИ Монтана сумата 5 861,61 лева, от която 4 056,28 лева главница и 1 805,ЗЗ лева лихва по Акт за начет № РА-5-1100522899/7.02.2019 г. С решението дружеството е осъдено да заплати на ТП НОИ Монтана разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение и 5 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по касационната жалба страна директорът на ТП на НОИ Монтана в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и прави искане съдът да я отхвърли като такава. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК жалбата е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № РЖ-5-11-00533799/07.03.2019 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ на основание чл. 110, ал. 3 от КСО е било разпоредено "Б. Борисов ББ" ЕООД да внесе сумата по ревизионен акт за начет в размер на 4056,28 лева главница и 1805, ЗЗ лева лихви на основание чл. 110, ал. 3 от КСО за причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправилно изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност на Р. Томов. "Б. Борисов ББ" ЕООД е обжалвало в законоустановения срок разпореждането на органа по контрола на разходите и във връзка с жалбата е постановено решение № 2153-11-16/25.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалбата на "Б. Борисов ББ" ЕООД е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена. Мотивите на административният орган са, че лицето Р. Томов не е имал качеството на осигурено лице и същият няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Изводът е направен въз основа на факта, че между лицето и "Б. Борисов ББ" ЕООД е сключен трудов договор № 339/1.03.2014 г. с посочване в същия дата на постъпване на работа 1.03.2014 г. Първият болничен лист е от 4.03.2014 г. последван от още осем болнични листи като общата продължителност на временната неработоспособност е до 19.02.2015 г. Установено е още, че дните 01, 02 и 03 март са почивни, а видно от отчетна форма 76 на четвърти март лицето не се е явило на работа поради болест. В платежния фиш на лицето за месец март няма начислени отработени дни и съответно трудово възнаграждение за тях. Директорът на ТП НОИ Монтана е приел, че за лицето не е възникнало основание за осигуряване, тъй като същото не е извършвало трудова дейност и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че решението на Административен съд Монтана е валидно и допустимо, а по съществото си правилно, постановено в съответствие с процесуалния закон и материалноправните норми. По делото е безспорно установено от фактическа страна, че първи, втори и трети март са неработни дни и че лицето през този период не е престирало работна сила по силата на сключения трудов договор. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието осигурено лице е регламентирано в § 1 от ДР на КСО. Осигурено лице по смисъла на тази норма е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно за да може едно лице да получи парично обезщетение за временна неработоспособност, то следва същото да има качеството на осигурено лице, а такова лице е това, което осъществява трудова дейност и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В настоящия случай е установено, че лицето Р. Томов след сключване на трудовия си договор не е извършвал трудова дейност, тъй като дните 01, 02 и 03 март са били почивни дни. По делото няма доказателства, че лицето е извършвало работа през тези дни. Следователно към датата на настъпване на временната неработоспособност 04 март лицето не е имало качеството на осигурено и няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност. При така установената фактическа обстановка съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна, а именно че лицето не е осигурено, поради което не е налице материалната предпоставка за възникване на правото на обезщетение за временна неработоспособност. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение