Решение № 5748 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13984/2012 г.

Решение № 5748 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13984/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 2133/15.10.2012 г., постановено по административно дело № 1310 по описа за 2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 163 от 27.04.2011 г. на ръководителя (директора) на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5407304436 от 3.02.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") гр. Пловдив, с което на Нешка Стоянова Дурчева е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР (преходните и заключителните разпоредби) на КСО; 2) разпоредил изпращане на преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № МП - № 60541/16.09.2010 г. по описа на РУ "СО" гр. Пловдив, подадено от Нешка Стоянова Дурчева, при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, да заплати на Нешка Стоянова Дурчева от с. Розино, обл. Пловдив, сумата от 450 лв., представляваща сторените от последната разноски по производството. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Пловдив. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на първоначална жалба на Нешка Дурчева, като се оставят в сила решение № 163 от 27.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5407304436 от 3.02.2011 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - гр. Пловдив. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация Нешка Стоянова Дурчева от с. Розино, обл. Пловдив оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебните експертизи, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от директора на ТП на НОИ за неговата законосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни), че решението и разпореждането са издадени от компетентни органи в съответствие с правомощията им и в изискуемата от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби, което обуславя наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Основание за отказа на пенсионния орган да отпусне на Нешка Стоянова Дурчева лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е че същата не отговаря на изискването да има най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Решаващо в случая се явява незачитането от органа на положения от Дурчева труд на длъжността "технолог" през периода от 24.10.1979 г. до 19.10.1988 г. и на длъжността "инспектор по качеството" през периода от 20.10.1988 г. до 31.11.1997 г. като такъв от втора категория, и категоризирането му от трета категория, с оглед нормата на т. 66 от отменения понастоящем Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), но действал през процесния период, че всеки друг труд, различен от описания в раздел 1 и 2 е такъв от 3 категория. Това становище на административния орган е неправилно. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение, същото се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на закона, вследствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство, довели до неправилни материалноправни изводи относно категорията труд, положен от Дурчева, а оттам и за липсата на предпоставките на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При постановяване на административните актове органите на НОИ не са положили в достатъчна степен нужните усилия за изясняване на релевантните обстоятелства относно категорията труд, положен от Дурчева на процесните длъжности и не са изследвали в пълнота приложимите материалноправни норми относими към спорния административен въпрос, с оглед специфичните условия на труд, положен от нея в цех "521" - Кърнаре при "ВМЗ" ЕАД - гр. Сопот. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудът на Дурчева като технолог и инспектор по качеството през спорния период следва да бъде зачетен като втора категория, защото е полаган в горещ ковашко-пресов цех по смисъла на т. 12 от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно цитираната разпоредба от втора категория е трудът на работниците и инженерно-техническите работници до началник на смяна включително (към които спадат и процесните длъжности на Дурчева) от горещо ковашко-пресово производство, а в цех 521 е осъществявано именно такова, което е установено от събраните гласни и писмени доказателства и компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Липсата на записи в документите за осигурителния стаж (вкл. и в представеното удостоверение УП-3), респективно липсата на предложение (т. 70 от ПКТП, отм.) от страна на осигурителя за категоризиране на положения от Нешка Дурчева труд през процесните периоди като такъв от втора категория, на които факти се позовава касатора, не могат да обосноват различен извод, защото по-никакъв начин не биха могли да игнорират нормативно установените изисквания относно категоризирането на труда, положен от Дурчева в предприятието-осигурител, съгласно т. 12 от ПКТП (отм.). По същата причина не води до различен извод и обстоятелството, установено от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че начислените и внесени осигурителни вноски за спорните периоди като размер съответстват на такива за трета категория труд при пенсиониране. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО през 2010 г. (в сила до 31.12.2014 г.) жените придобиват при навършена възраст 52 г., придобит осигурителен стаж най-малко 15 години от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст не по-малко от 94 - т. е. за придобиването на това право се изисква едновременното наличие на три кумулативни предпоставки: осигурителен стаж с определена продължителност при условията на първа или втора категория труд, възраст, съобразно категорията труд, и определен сбор от стажа и възрастта. В процесния казус по отношение на Дурчева са налични кумулативните предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, защото към релевантния момент (датата на подаване на заявлението - 16.09.2010 г.) тя има отработени над изискуемите 15 години труд при условията на втора категория (24 години, 7 месеца и 18 дни), била е на възраст 56 години, 1 месец и 16 дни (родена е на 30.07.1954 г.), а след конвертирането по чл. 104, ал. 2 от КСО, сборът от осигурителния стаж и възрастта надхвърля 94, каквото е изискването на приложимата редакция на нормата. Ако в хода на административното производство в съответствие с правилото на чл. 35 от АПК бяха изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, вероятно пенсионният орган сам щеше да стигне до тази констатация. Изложеното обуславя извод, че отричайки на Дурчева правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване при съществено нарушение на административно-производствените правила е издал разпореждане, противоречащо на материалния закон и неговата цел, а като е отхвърлил жалбата срещу този отказ, директорът на ТП на НОИ (РУСО) е постановил материално незаконосъобразен контролен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на администрацията за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски и за двете съдебни инстанции, се явява неоснователно и не следва да бъде уважавано, а ответницата по касация не е претендирала заплащане на такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,