Решение № 4161 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2018 г.

Решение № 4161 от 20.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на А. Д. от гр. [населено място], подадена лично и чрез адвокат Писарова, против Решение № 261/23.05.2018 г., постановено по административно дело № 356/2015 г. по описа на Административен съд – Х., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-118/30.11.2010 г. на Началника на РДНСК – Южен Централен район. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Основните възражения са свързани с претенцията за търпимост на строежа, както и се твърди, че заповедта е немотивирана и издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, което не било съобразено от съда. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени процесната заповед. Ответната страна – Началника на РДНСК - ЮЦР, се представлява от юрисконсулт Аврамов, който оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Х. е заповед, издадена от Началника на РДНСК – ЮЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне строеж "Вилна сграда", находящ се в землището на с. Д., Община Л., Област Х. – заливен обем – чашка на язовир "И.", с извършители С. Д. и Д. Чонев. Строежът е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материалния закон. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. По довода за допуснати нарушения в производството по издаване на заповедта, изразяващи се в неустановяване, респективно неучастие в административното производство на всички заинтересовани лица, съдът е отговорил подробно, като правилно го е приел за неоснователен. Независимо, че в производството не са участвали всички носители на вещни права, в частност съпругите на лицата, посочени като извършители на строежа и адресати на заповедта, техните права не са били нарушени. В тази връзка, следва да се посочи, че оспорващата не може да брани права на трето лице – другия съсобственик при условията на СИО на вилната сграда, а що се отнася до нейните собствени, същите са защитени посредством разглеждане на жалбата й против заповедта по същество. Правилни са изводите на съда и относно възраженията, свързани със статута на имота и индивидуализацията на строежа. Както в хода на административното производство посредством съставения констативен акт, така и в съдебното чрез заключението на вещото лице, е установено, че строежът е изграден върху имот, който е публична държавна собственост – в заливния обем на язовир "И." и представлява вилна сграда, строеж от пета категория, с подробно посочени описание и характеристики. Обосновани са съжденията относно отсъствието на търпимост на вилната сграда по смисъла на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Установено е, че за територията върху която се намира строежа липсва действащ устройствен план, а с оглед местонахождението му се явява и недопустим както по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, така и по сега действащите. Не е установено започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Не се установила и допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата, които са лишени от конкретика. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РДНСК - ЮЦР, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да е в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,