Решение № 6016 от 7.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Радулов от гр. Кърджали, чрез адв. Б.Милев от Адвокатска колегия гр. Кърджали, против Решение 431/22.12.2022 г. на Административен съд Кърджали, постановено по адм. дело 505/2022 година. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Основните възражения са за неправилно тълкуване от страна на съда на понятията осигурителен стаж и действителен осигурителен стаж. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд и да отмени обжалвания административен акт. Претендира съдебните разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Кърджали оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Кърджали, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е било Решение 2153-08-485/ 02.11.2022 г. на директор на ТП на НОИ - Кърджали, потвърждаващо Разпореждане 2113-08-900#7/ 23.09.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на лицето срещу Решение 2153-08-485/ 02.11.2022 г. на директор на ТП на НОИ - Кърджали и го е осъдил да заплати 100 лева разноски. За да достигне до посочения правен резултат съдът е достигнал до извод, че за Радулов не са доказани материалните предпоставки на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно достигат действителен осигурителен стаж от 15 години, независимо от достигнатата възраст над изискуемата такава към 01.01.2022 г. 66 години и 10 месеца. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно първоинстанционният административен съд е подвел приетите за установени фактически обстоятелства по делото под хипотезиса на приложимата материалноправна норма на чл. 68, ал.3 КСО. Съгласно относимата редакция на последно цитираната разпоредба, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. 2113-08-900/10.06.2022 г. М. Радулов е притежавал осигурителен стаж от II-ра категория труд - 00 год. 03 мес. 12 дни; III-та категория - 14 год. 08 мес. 17 дни и е навършил [възраст](при изискуема възраст - 66г. и 10м.), съгласно посоченото в обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали. Следователно, предвидените в КСО материални предпоставки, за да се признае на лицето претендираното от него субективно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са: да е достигнало до определена възраст и да има минимален действителен осигурителен стаж от 15 години. С оглед събраните доказателства съдът обосновано е приел, че процесният период, през който ответникът е отбивал военната си служба от 10.10.1972 г. до 02.12.1974 г., следва да се зачита за осигурителен стаж по смисъла на чл. 9, ал. 7 КСО и попада в легалната законова дефиниция на понятието действителен стаж по § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Съдът е изчислил, че по този начин действителният осигурителен стаж на лицето от III-та категория труд възлиза на 14 год. 08 мес. 17 дни. Като към този стаж се прибави и осигурителният му стаж, зачетен при полагане на труд от II-ра категория 00 год. 03 мес. 12 дни, общият действителен осигурителен стаж на Радулов е 14 г. 11 м. 29 дни. Административният съд вярно е заключил, че Радулов не доказва изискуемите минимално 15 години действителен осигурителен стаж, поради което, независимо от достигнатата изискуема възраст, не отговаря на нормативните изисквания на чл. 68, ал.3 КСО. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и на основание чл. 143, ал. 3 АПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение