Решение № 6795 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1825/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К. срещу решение № 10952 от 04.12.2025г., постановено по адм. д. № 1648 от 2025г. от Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените срещу Национален осигурителен институт /НОИ/ искове, както следва: 1. за изплащане на дължими суми за пенсия и здравно осигуряване за периода от 07.07.2022г. до август 2023г., ведно със законната лихва от датата на неправомерното спиране на пенсията до окончателното изплащане, 2. за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лв, представляващи продължителен стрес, тревожност и влошено здравословно състояние и произтичащи от неправомерно спиране пенсията на ищцата. Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на исковите суми. Ответникът Национален осигурителен институт, чрез процесуалния представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Настоящият касационен състав пристъпва към нейното разглеждане по същество, като съобразява, че касационната жалбоподателка неоснователно възразява, с изявление от 22.05.2026г., че е нередовно призована за съдебното заседание на 18.05.2026г. Действително, делото е било пренасрочено от председателя на отделението за посочената дата и за нея жалбоподателката е призована редовно по електронна поща, видно от призовките по делото. Освен това на 10.03.2026г. на Е. К. е предоставен достъп до делото чрез ЕПЕП, като в електронната преписка, както и в хартиеното дело фигурират протокола за разпределение, заповедта за промяна на състава, данни за пренасрочването и изпратените и връчени призовки. Въпреки това, след подаване на изявлението от 22.05.2026г. съдът е изискал от касационната жалбоподателка да уточни желае ли ходът по същество на делото да бъде отменен. С изрична молба от 15.06.2026г. тя сочи, че желае съдът да се произнесе по същество, като вземе предвид писмените бележки по делото. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил предявените срещу Национален осигурителен институт искове, като е счел, че са предявени такива за изплащане на дължими суми за пенсия и здравно осигуряване за периода от 07.07.2022г. до август 2023г., ведно със законната лихва от датата на неправомерното спиране на пенсията до окончателното изплащане и за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лв, представляващи продължителен стрес, тревожност и влошено здравословно състояние и произтичащи от неправомерно спиране пенсията на ищцата. Съдът е приел за установено, че въз основа на влязло в сила експертно решение на ТЕЛК от 11.01.2021г., на 09. 02.2021г. НОИ е отпуснал на Е. К. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 05.11.2020г., с определени 60% трайно намалена работоспособност и срок на инвалидност до 01.01.2022г. По повод редовно преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК № 0230/011/24.01.2022г. са определени 40% трайно намалена работоспособност със срок на инвалидността до 01.01.2024г. Това решение е обжалвано, потвърдено е от НЕЛК на 03.06.2022г., след което решението на НЕЛК е отменено от Върховния административен съд с влязло в сила решение на 23.01.2025г. С молба от 14.07.2022г. до НОИ Е. К. е поискала да не се спира изплащането на получаваната от нея пенсия. На основание чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК производството по това искане е спряно с влязло в сила разпореждане до приключване на съдебното обжалване на решението на НЕЛК от 03.06.2022г. Междувременно Е. К. е преосвидетелствена още два пъти за следващи периоди, като с решения на ТЕЛК и е определен процент ТНР над 50, съответно след първото от тези преосвидетелствания отново е отпусната пенсия за инвалидност. Административен съд Пловдив е пропуснал да установи, че с решение на НЕЛК от 05.08.2025г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 0230/011/24.01.2022г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново произнасяне, след ново освидетелстване и диагностично уточняване. Към момента няма доказателства производството пред ТЕЛК да е приключило. При така установената обстановка, съдът се е позовал на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като е изложил съображения, че правилно исковете са предявени срещу НОИ и НЕЛК, въпреки че, както констатира настоящата инстанция, иск против НЕЛК не е предявен. Изводът на съда е, че не е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение, тъй като към момента на подаване на исковата молба няма изпълнение от страна на НЕЛК на влязлото в сила съдебно решение № 12710/22.11.2024г. на ВАС, постановено по административно дело № 2573/2024г. и следва произнасяне на НЕЛК с ново експертно решение по жалбата против ЕР на ТЕЛК № 0230/011/24.01.2022г., с което са определени 40% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и срок на инвалидността до 01.01.2024г. Съдът е счел, че няма окончателно и влязло в сила решение, което да променя процента на трайно намалена работоспособност за минал период и да поражда право на пенсия. Посочил е също така, че в случая не е налице отменен незаконосъобразен административен акт, а в същото време, че между този акт /неясно кой/ и претендираните имуществени вреди в размер на неполучена от ищцата пенсия за инвалидност за периода за периода от 07.07.2022г. до август 2023г., не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Съдът е отбелязал, че не се установява вредите да са причинени от нищожен или оттеглен административен акт и че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания, различни от посочените в исковата молба. В крайна сметка съдът е формирал извод, че и вредите в процеса са останали недоказани. Освен това са изложени съображения, че по основателността на иска, предявен срещу НЕЛК, са „налице обективните предпоставки за предявяване на исковата претенция, която в настоящият случай се явява неоснователна“. В диспозитива обаче са отхвърлени предявените искове срещу НОИ и там НЕЛК не се споменава. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Постановено е по нередовна искова молба, с неясни обстоятелствена част и петитум. Исковата молба не е оставяна без движение, разгледана е в едно заседание, без от ищцата да са изискани уточнения. Нередовността на исковата молба ясно се отразява на съдебното решение – видно е, че съдът излага мотивите си без да е наясно какво е основанието на исковете и кои са относимите към спора факти, макар че се позовава именно на твърденията на ищцата и на чл.214 ГПК. Мотивите на съда не показват връзка с предмета на спора, което е и невъзможно, след като този предмет не е изяснен. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, които вреди следва да са реално причинени и да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. Следователно, за да подлежи на разглеждане предявен иск на това основание, следва да е налице твърдение в исковата молба за причинени вреди, изложение в какво се изразяват същите, от кой незаконосъобразен акт, съответно действие или бездействие на кои органи или длъжностни лица произтичат, защо и как се проявява причинна връзка между противоправното поведение и вредите, какъв е размерът на претендираното обезщетение и периодът, за който то се претендира. С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право. В случая липсва яснота твърдят ли се вреди, дали те са настъпили от конкретен административен акт и кой е той или от незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган и в какво се изразява то и възможно ли е въобще да бъде формирано. Впрочем, липсва и яснота дали действително се претендира обезщетение за вреди или ищцата предявява пряк иск за изплащане на пенсии, като отделен въпрос е дали такъв пряк иск е допустимо. Когато твърдяното материално субективно право съставлява имуществено притезание, в исковата молба задължително следва да бъде посочен размер на иска и период, за който притезанието се претендира. Този период, при исковете по чл. 1 ЗОДОВ, следва да кореспондира на основанието, от което се претендират вредите. Когато това основание представлява незаконосъобразен административен акт, периодът на обезщетението следва да е съобразен с датите на издаване и отмяна на акта. Когато основанието е незаконосъобразно действие или бездействие, периодът следва да е съобразен с това кога те са започнали, съответно и приключили. В исковата молба липсва посочен размер на обезщетението за имуществени вреди и период на обезщетението за неимуществени вреди. Съответно такъв не е обсъждан и в съдебното решение. Периодът винаги следва да бъде изрично посочен в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и следва да бъде обосновано от ищеца защо именно това е исковият период. Липсата на изискуемото от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и непълнотата на петитума лишават съда от възможност за произнасяне, тъй като липсва надлежно въведен предмет на делото. Това обяснява в известна степен и неяснотата на мотивите в съдебното решение. Не обяснява обаче изложените мотиви по отношение на ответник, който въобще не е посочен като такъв. По изложените съображения следва решението да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав за изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК и изискване отстраняване допуснатите нередовности на исковата молба. На ищцата следва да бъдат дадени указания да уточни дали твърди, че за нея са настъпили вреди от конкретен административен акт /като същият следва да бъде ясно индивидуализиран по номер дата и издател/, съответно да се изложат твърдения и представят доказателства за отмяна на този акт; съдът и ищцата следва да имат предвид реда и актовете, с които се отпускат, спират и възобновяват пенсиите и възможно ли е при твърдяните факти да се касае за незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица на ответника. Във всяка от тези хипотези, ако се подържат, на ищцата следва да се дадат указания ясно да обоснове какви вреди по вид, размер и период са претърпени и в какво се състои причинната връзка между акт, действие или бездействие и съответните вреди. Съответно ищцата и съдът следва да съобразят, предвид резултатите от оспорванията на съответните актове, кой от тези искове би бил допустим. Във връзка с тези твърдения съответно трябва да бъди посочени размер и период на всеки от исковете. При посоченото несъответствие, съдът е бил длъжен да даде указания за отстраняването на противоречията в твърденията на ищцата и съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. На ищцата следва да бъде указано, че има право да ползва правна помощ за процесуално представителство по делото, ако отговаря на изискванията за това, още повече, че съставянето на редовна искова молба с оглед конкретната фактическа обстановка изисква правни знания, с които тя видимо не разполага, а специализиран софтуер, който да замества адвокатската защита, към момента не е създаден. Очертаването на предмета на спора чрез подробно посочване на обстоятелствата, на които се основава иска и уточняването на петитума, включително на исковия период, има правно значение за обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението. Поради това допуснатото нарушение е толкова съществено, че има за последица недопустимост на съдебния акт. Освен това, в случай че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени, съдът дължи излагане на относими към спора мотиви. Съдът следва да отговори на твърденията в исковата молба, като посочи дали нормите, посочени в нея са приложими или не и защо. Съдът дължи и надлежно издирване на приложимите правни норми, включително нормите на чл.51 от Конституцията, чл.97, ал.7 и ал.8 КСО и чл.112, ал.9 от Закона за здравето, както и тяхното надлежно и ясно тълкуване и прилагане в светлината на също така надлежно изяснена фактическа обстановка. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,