Решение № 4261 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2019 г.

Решение № 4261 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9440/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Стоянов против решение № 946 от 22.05.2019 г. по адм. дело № 2915/2018 г. на Административен съд – Б. в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Стоянова против заповед № 1443/20.09.2018 г., издадена от зам. кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Б., с която на Стоянова е наредено да премахне незаконен строеж: едноетажна пристройка с площ от 18. 50 кв. м. и височина 2. 30 м., от тухлена зидария, гиспокартонени плоскости и дървен покрив, покрит с керемиди, изградена към едноетажна сграда "Кафе еспресо", находяща се в имот с идентификатор 51500.502.168 по кадастралната карта на гр. Н.. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Б. оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски, Ответниците И. Стоянов и Б. Стоянов не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд – Б. е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Стоянова против заповед № 1443/20.09.2018 г., издадена от зам. кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Б., с която на Стоянова е наредено да премахне незаконен строеж: едноетажна пристройка с площ от 18. 50 кв. м. и височина 2. 30 м., от тухлена зидария, гиспокартонени плоскости и дървен покрив, покрит с керемиди, изградена към едноетажна сграда "Кафе еспресо", находяща се в имот с идентификатор 51500.502.168 по кадастралната карта на гр. Н.. (Жалбата на Р. Чанкова против същия акт е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като решението на съда в тази част е влязло в сила.) В хода на делото жалбоподателката почива и като жалбоподатели са конституирани нейните наследници: Х. Стоянов, сега касационен жалбоподател и И. Стоянов и Б. Стоянов, ответници пред касационната инстанция (определение № 224/01.02.2019 г.). Делото приключва с участието на конституираните в хода на процеса правоприемниците, но въпреки това решението е постановено по отношение на починалата А. Стоянова, като със съдебния акт в оспорената част жалбата на същата против заповедта на зам. кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Б. е отхвърлена. При тези факти настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Б. в оспорената част е постановено по отношение на неправоспособно лице. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. Страни по делото могат да бъдат само правоспособни лица, затова когато страна изгуби своята правоспособност в хода на делото, тя трябва да бъда заместена от друга правоспособна страна. При смърт в хода на висящ процес страната се замества от своите правоприемници (чл. 227 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). Именно правоприемниците на починалата страна са лицата, с чието участие приключва разглеждането на делото и спрямо които следва да бъде постановено съдебното решение. В случая след смъртта на жалбоподателката А. Стоянова в хода на висящия съдебен процес, съставът на административния съд правилно конституира като жалбоподатели нейните наследници. Въпреки това и независимо, че делото приключва с тяхно участие, решението е постановено спрямо починалата. Следователно съдебният акт в оспорената част е постановен по отношение на неправоспособна страна и е недопустим, тъй като процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Поради това решението в оспорената част следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за ново произнасяне спрямо надлежните страни. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК административният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,