Решение № 5843 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11347/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Г. И. К. и З. Н. К., чрез процесуален представител адвокат В. Къркъмова и ПИКСИ СТРОЙ ООД, чрез процесуален представител адвокат М. Колева, против Решение 16564/11.09.2024 г. постановено по адм. дело 1056/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на ПИКСИ СТРОЙ ООД срещу Решение 1040-21-3/04.01.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град. В касационната жалба на Г. К. и З. К. са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречение с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят искане да бъде допуснат до разпит още един свидетел за доказване на спорните по делото обстоятелства. Иска се неговата отмяна, както и присъждане на съдебните разноски. В касационната жалба на ПИКСИ СТРОЙ ООД са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане да бъде допуснат до разпит още един свидетел за доказване на спорните по делото обстоятелства. Иска се неговата отмяна, както и присъждане на съдебни разноски пред двете касационни инстанции. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София град, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Велкова, в писмен отговор оспорват касационните жалби като неоснователни. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура в дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователни по следните съображения: От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство по издаване на оспорения акт е започнало със Заповед ЗР-5-21-01428148/29.09.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ София град, с която е възложено извършване на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на "ПИКСИ СТРОЙ" ООД. Проверката била във връзка с това дали З. К. е упражнявала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО за периода от 04.08.2023 г. до 11.09.2023 г., а относно Г. К. за периода 07.08.2023 г. до 11.09.2023 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол КП-5-21-01443168/30.10.2023 г. Административният орган установил, че дружеството ПИКСИ СТРОЙ ООД било вписано в Търговския регистър от 03.12.2003 г. като предмет на дейност бил посочен извършване на строителни работи, проектиране, реставрация на сгради, продажба и др. От проверката в информационната система на НОИ било установено, че към октомври 2023 г. за Г. К. за периода 08.08.2023 г. до 08.09.2023 г. и З. К. за периода 07.08.2023 г. до 08.09.2023 г. били подадени данни по реда на чл. 5, ал. 4 КСО. На 04.10.2023 г. били издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01429708, с които са изискани от дружеството да представи трудов договор, заповед за прекратяването му, разплащателна ведомост /фиш/ за начислено и изплатено възнаграждение за м.08.2023 г. и м.09.2023 г. вкл., документ за изплатено възнаграждение на лицата, длъжностна характеристика, диплома за завършено образование, квалификации, препоръки от предходни работодатели, съставена, първична документация, проекти, разходно-приходни документи, подписвани документи от лицата в процеса на извършване на трудовата им дейност в дружеството, присъствен график м.08.2023 г. и м.09.2023 г. вкл., обяснителна записка от управителя за дейността на дружеството, декларация от управителя до кой месец вкл. са изплатени възнагражденията на всички лица по трудово правоотношение към момента, собственоръчно попълнени, приложените декларации от управителя/упълномощено лице, договори с клиенти и подизпълнители за 2023 г., договор за счетоводно обслужване по отношение на Г. К. и З. К.. От изисканите документи не били представени документи за изплатено възнаграждение на лицата и съставена, първична документация, подписвани документи от З. К. и Г. К. в процеса на извършване на трудовата им дейност в дружеството За лицето З. К. било установено, че има сключен трудов договор 234/04.08.2023 г. с работодател "ПИКСИ СТРОЙ" ООД на основание чл. 70, ал. 1 КТ, на длъжност "технически организатор", за пълно работно време 8 часа на ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева. Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2023 г. За същата било начислено и изплатено трудово възнаграждение, както следва: м. 08.2023 г.- 19 отработени дни, с осигурителен доход от 2065, 22 лева, с първи ден в осигуряване 07.08.2023 г. и за м. 09.2023 г.- 05 отработени дни, с осигурителен доход от 657, 89 лева, с последен ден в осигуряване 08.09.2023. Административният орган, позовавайки се на длъжностната характеристика на З. К., според която тя изготвя КСС и актове, е приел, че заеманата от нея длъжност технически организатор попада в група 4 Помощен персонал от НКПД. Органът е отбелязал, че изготвянето на такива документи изисква специализирано образование и се извършва от лица в група 1 Ръководители или група 2 Специалисти, поради което е намерил, че представените от работодателя документи не обективират реално извършвана трудова дейност от З. К., а сочат на проформа оформяне. За Г. К. било установено, че има сключен трудов договор 235/07.08.2023 г. с работодател "ПИКСИ СТРОИ" ООД на основание чл. 67, ал. 1 и във връзка с чл. 70, ал. 1 от КТ, на длъжност "електротехник, поддръжка на сгради" с код по НКПД 74112004, за пълно работно време 8 часа на ден, с основно месечно трудово възнаграждение 2800 лева.Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2023 г. За същия било начислено и изплатено трудово възнаграждение, както следва: -м.08.2023 г.- 18 отработени дни, с осигурителен доход от 2191, 30 лв. с първи ден в осигуряване 08.08.2023 г.; за м.09.2023 г.- 5 отработени дни, с осигурителен доход от 736, 84 лв. с последен ден в осигуряване 08.09.2023 г. С оглед данните от проверката, административният орган стигнал до извод, че подадените данни в НОИ са в нарушение на чл. 10, ал. 1 КСО, което било основание да бъдат издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01443056/30.10.2023 г. за тяхното заличаване. Същите били оспорени по административен ред, като директорът на ТП на НОИ София град, с Решение 1040-21-3/04.01.2024 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. В съдебното производство били разпитани свидетелите А. Л. и Б. А., чиито показания не били възприети с висока степен на достоверност, с оглед тяхната заинтересованост като служители на ПИКСИ СТРОЙ ООД. С процесното решение Административен съд София - град е приел, че оспореният акт - решението на директора на ТП на НОИ София - град е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът подробно е анализирал събраните по делото доказателства за всяко едно от лицата, чиито данни са предмет на задължителните предписания, и за всяко едно е извел обоснован извод, че същото няма качеството на осигурено лице по смисъла на КСО, тъй като реално не е осъществявало дейност. Дружеството не е имало фактическо и правно основание да додаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за горепосочените лица, тъй като същите не са упражнявали трудова дейност, за която да възникне осигурително правоотношение. Първоинстанционният съд е достигнал до извода, че след като не били представени достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че Г. К. и З. К. са упражнявали реално трудова дейност, въз основа на сключените трудови договори, същите били сключени формано, с цел заобикаляне на разпоредбите на осигурителното законодателство и така те имали възможност да получат обезщетение за безработица след прекратяването му, както и обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете или обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Понятията за трудово и осигурително правоотношение следва да бъдат отграничени. Обстоятелството, че посочените в предписанията лица имат валидно сключен трудов договор, не означава, че същите са "осигурени лица" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от КСО. Трудовото и осигурителното правоотношения не са тъждествени понятия и за да възникне последното е нужно реално да е полаган труд от лицето, което твърди, че е осигурено от своя работодател, в какъвто смисъл Върховният административен съд многократно се е произнасял. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Изискването на закона според определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани от страна на работодателя данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В хода на административното и съдебно производство не са събрани достатъчно убедителни и безпротиворечиви доказателства за това, че Г. К. и З. К. са полагали действително труд и са изпълнявали функции съответни на предвидените в длъжностната характеристика. Неоснователни са възраженията, че първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите. Обоснован е изводът на съда, че свидетелските показания са дадени именно в защита на осигурителя, за който са издадени задължителните предписания. Свидетелските показания не се потвърждават от писмени доказателства, с които да се установи търговска дейност извършвана от осигурителя. Настоящата инстанция не възприема възраженията на касаторите, че административният орган е прогласил недействителност на трудовите договори в хода на производството. Съдът е направил правилно разграничение, че предмет на административното производство не са нарушенията по КТ, а проверката е свързана с установяване на факта дали лицата са извършвали трудова дейност на длъжността, на която са били назначени в дружеството, за да подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО и съответно да е възникнало осигурително правоотношение. За да съществува такова правоотношение спрямо лицата посочени в задължителните предписания и решението, следва тези лица освен да имат трудови договори, да са изпълнявали трудова дейност на заеманата от тях длъжност. Само при тези условия възниква задължението за осигуряване и произтичащите от това последващи права на осигуреното лице. Съдът правилно е приел, че носейки доказателствена тежест за това, жалбоподателите не са ангажирали убедителни доказателства в подкрепа на твърденията си, че действително са полагали труд по трудовите си правоотношения с дружеството. Липсата на реално полаган труд по трудово правоотношение от лицето, за което е поискано заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, налагат извода, че за него не е възникнало основанието за осигуряване и няма качеството "осигурено лице". Правилно и обосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод, че административният орган законосъобразно е приложил материалния закон. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, не се констатират пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ за касационната инстанция Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение