Решение № 4497 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16214/2009 г.

Решение № 4497 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16214/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 145, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 71 от Закона за водите (ЗВ). Образувано по жалба на "Хидромид" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. "Цар Самуил" № 35, ап. 2, представлявано от управителя Ирена Борисова Евстатиева, срещу решение № 297 от 20.11.2009 г. на министъра на околната среда и водите, с което е било отменено Разрешително за водовземане № 11140061/8.10.2009 г. Директора на Басейнова Дирекция - Дунавски район, с център гр. Плевен (БДДР - Плевен). По наведени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на производствените правила и на материалния закон, е поискана неговата отмяна. Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Чанкова, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Заинтересуваната страна - "Руно - Казанлък" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Казанлък, ул. "Маньо Стайнов" № 4, чрез упълномощения си представител развива доводи за законосъобразност на оспореното решение и предлага жалбата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че административният акт съответства на закона. Върховният административен съд, седмо отделение, като провери законосъобразността на обжалвания административен акт, намира жалбата за неоснователна. Административното производство е инициирано от "Хидромид" ООД със заявление № ПВ1-00033/25.02.2008 г. до БДДР - Плевен за откриване на процедура по издаване на разрешително за водовземане с цел производство на електроенергия посредством ВЕЦ, с искано водно количество 3,0 куб. м. в секунда. След извършеното на основание чл. 62а ЗВ публично обявяване на заявлението в Община Луковит, в срока по чл. 64, ал. 1 ЗВ е постъпило възражение от "Руно Казанлък" АД (л. 64), което легитимира качеството си на заинтересувана страна с Разрешително за водоползване № 100359/21.04.2004 г. от река Вит, съществуващо водохващане "Боаза", чрез деривация на Голяма Витска Напоителна система за производство на ел. енергия от ВЕЦ "Ракита". Разрешеният режим на работа е на подчинен режим на напояването, като използваната вода се отвежда в канал на "Напоителни системи" ЕАД, пълнещ язовир "Горни Дъбник". Позовавайки се на клаузите на Разрешителното и сключеният договор с "Напоителни системи" ЕАД като собственик на съоръженията за доставка на водни количества, титулярът поддържа, че при разрешено водно количество от 12.00 куб. м/сек. и до 33 млн. куб. м./годишно, целият капацитет на магистрален канал М1 е резервиран за нуждите на ВЕЦ "Ракита", чиито машини са проектирани за това водоподаване. За проверка възраженията на заинтересуваната страна директорът на БДДР - Плевен е изискал от "Напоителни системи" ЕАД данни за техническите параметри на Водностопанска система "Голяма Витска". От полученият отговор (л. 73) е видно, че Магистрален канал М1, оразмерен за 12 куб. м./сек. (колкото е разрешено на "Руно - Казанлък" ООД) е с намалена проводимост вследствие на дългогодишна експлоатация. Липсват данни на действителната му проводимост. Със заповед № 68/9.09.2009 г. директорът на БДДР - Плевен, на основание чл. 67, ал. 2 е назначил комисия (л. 63), която да се произнесе по възражението на "Руно Казанлък" АД. Към преписката липсват доказателства за постановено решение. Без да обсъди тези данни и събере допълнителни доказателства за действителната проводимост на Магистралния канал, като обуславящо основателността на искането обстоятелство, Директорът на БДДР - Плевен издава в полза на "Хидромид" ООД Разрешително за водовземане № 11140061/8.10.2009 г. от река Вит, съществуващо водохващане "Боаза", чрез деривация на Голяма Витска Напоителна система за производство на ел. енергия от ВЕЦ "Дерманци", при разрешено водно количество от 2,0 куб. м./сек. и годишен лимит от 40,0 млн. куб. м. Преработените води не се връщат във Витска Напоителна система, а постъпват в дере, приток на река Вит. Разрешителното на директора на БДДР - Плевен е обжалвано от "Руно - Казанлък" ООД по административен ред пред министъра на околната среда и водите (л. 15). С оспореното понастоящем решение министърът е отменил Разрешително за водовземане, като е приел, че с издаването му се нарушават правата на "Руно - Казанлък" ООД да ползва предоставените с Разрешително № 100359/21.04.2004 г. водни количества. Решението е прието от компетентния административен орган по чл. 93, ал. 1 АПК, при спазване разписаните в чл. 81 - чл. 98 АПК производствени правила и в съответствие с материалния закон. Административният орган е изложил подробни мотиви, обосновавайки извода си за незаконосъобразност на издаденото в полза на "Хидромид" ООД Разрешително за водоползване, които се споделят от съдебния състав. Долустоящият административен орган - Директорът на БДДР - Плевен е допуснал нарушение на приложимия материален закон и разписаните в глава IV, раздел II ЗВ административнопроизводствени правила, при което преценката за необходимостта от отмяна на акта му е правилна. Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗВ кандидатите за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и/или ползване подават заявление, което съдържа данните, изискващи се по чл. 56, т. 1 - 6. Заявлението се подава до директора на съответната басейнова дирекция, когато разрешителното се издава от него. В нормата на чл. 62, ал. 1 ЗВ е разписано, че органът следва да провери съответствието на заявлението и приложените документи с изискванията на чл. 60 с. з. и да направи преценка по същество, като съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси, в т. ч. нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането и наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване. При изричното указание на чл. 62, ал. 1, т. 1 - 7 ЗВ директорът на БДДР Плевен е имал задължение да обсъди всички предвидени от закона обстоятелства и да обоснове възможността за издаване на разрешително с коректни данни и отчитане на релевантните факти относно възможността за придобиване на заявените права по чл. 49, ал. 3, т. 1 ЗВ. Според чл. 67, ал. 2 ЗВ при постъпили възражения или предложения от заинтересувани лица по чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 след публичното оповестяване, органът може да назначи комисия, която да се произнесе по тях. Независимо, че такава е била определена със заповед № 68/9.09.2009 г. на директора на БДДР - Плевен (л. 63), няма данни за постановено решение. Като е издал разрешителното без да провери и обсъди възраженията на заинтересуваната страна, компетентният административен орган е ограничил правото й на защита и е нарушил задължението си да извърши цялостна проверка на релевантните обстоятелства. Това означава, че Разрешителното е издадено при липса на анализ на отделните фактори, които могат да окажат въздействие върху придобитите вече права на трети лица, ето защо горестоящият административен орган законосъобразно го е отменил. При съдържащите се по преписката данни министърът на околната среда и водите обосновано е приел, че реалното осъществяване на разрешената в полза на "Хидромид" ООД дейност е невъзможно без съществено засягане на вече придобити от "Руно Казанлък" АД права, съгласно Разрешително за водоползване № 100359/21.04.2004 г. от река Вит, за производство на ел. енергия от ВЕЦ "Ракита", респ. - при неустановена възможност за съвместно ползване на водния ресурс. Правилна е и преценката за нарушение на нормата на чл. 116 ЗВ, изискваща опазване на водните обекти от изтощаване, замърсяване и увреждане, с цел поддържане необходимото количество и качество на водите. Невъзможността за съвместно ползване на водния ресурс като едно от обстоятелствата, определящи възможността за издаване на Разрешителното в полза на жалбоподателя, е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е преценена от министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗВ при установена невъзможност за задоволяване на исканото водоползване и/или ползване органът може да откаже откриване на процедура за издаване на разрешително. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 4 пък го задължава да прецени искането, като съобрази възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водоползване и/или ползване. Според експертното становище на Дирекция "Управление на водите" в МОСВ, неоспорено от жалбоподателя, единствено при промяна в схемата на използване на водите, дружеството би могло да направи искане за издаване на разрешително. Изложените в оспореното решение фактически констатации и правни изводи, мотивирани на базата на ангажирания доказателствен материал се споделят изцяло от настоящата инстанция. Министърът на околната среда и водите в хода на производството по чл. 81 - 98 АПК е извършил обстоен и правилен анализ на събраните доказателства и е приел за установена фактическа обстановка, която се подкрепя изцяло от представените писмени доказателства. Въз основа на тях и приетите за доказани данни по преписката е достигнал до единствения правилен правен извод, че обжалваното разрешително за водоползване на "Хидромид" ООД, гр. Плевен е незаконосъобразно. Наведените в жалбата и представените писмени бележки оплаквания за нарушение на материалния закон при постановяване акта на министъра на околната среда и водите, са неоснователни. Изложеният в писмените бележки на "Хидромид" ООД довод, че няма "пространствено засягане" на придобитите права от ВЕЦ "Дерманци" на км. 11 и ВЕЦ "Ракита" на км. 43 от Магистрален канал М1, е неоснователен. Установената техническа невъзможност за съвместна експлоатация на Магистралния канал М1 на Голяма Витска Напоителна система поради ограничената му пропусквателна способност, засяга възможността за упражняване на придобитите права на "Руно Казанлък" АД. Самият факт на нарушени експлоатационно-пропусквателни способности на канала не се оспорва от жалбоподателя - Виж: изявление на управителя на дружеството в пледоарията му по същество на делото (протокол от 23.03.2010 г.). Доводът, свързан с прехвърляне собствеността на ВЕЦ "Ракита" е неотносим към спора, а наличието на договор с "Напоителни системи" ЕАД не рефлектира върху изложените по-горе изводи. Отделно от това е бил изследван в контролното производство и министърът го е обсъдил в атакуваното решение (л. 13). В контекста на изложеното, оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, при съблюдаване пределите на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и в съответствие с целта на закона. При служебната му проверка отменителни основания по чл. 146 АПК не се констатират, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. пето АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,