Решение № 11065 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2009 г.

Решение № 11065 от 29.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "АИППМП - Доктор Бойчев" ЕООД гр. Плевен срещу решение № 41 от 3.02.2009 г. по адм. д. № 699/2008 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, втори състав, в частта му, с която жалбата е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът директор на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 41 от 3.02.2009 г. по адм. д. № 699/2008 г., в обжалваната му част, Административен съд гр. Плевен, втори състав, е отхвърлил жалбата на "АИППМП - Доктор Бойчев" ЕООД гр. Плевен срещу писмена покана изх. № 29-05-1011 от 10.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен в частта й относно главницата. Съдът е приел за установено, че липсата на изрично произнасяне по възражението, включително и в самата покана не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не се отразява на материалната законосъобразност на акта, нито води до ограничаване на правото на защита. Посочените в приложението към финансовия протокол задължително здравноосигурени лица са били включени в регистъра на практиката на жалбоподателя, независимо че са били починали. Направен е окончателния извод, че процесната главница е дължима. Решението, в частта му, която е предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция е правилно. Писмо изх. № 29-05-1011 от 10.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен има характера на писмена покана по чл. 234, ал. 2 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.) за възстановяване на суми, получени без правно основание. Съгласно чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.), в случаите когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от контролните органи на РЗОК, респ. длъжностни лица НЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В разпоредбите на чл. 234 от НРД 2006 г. е посочена процедурата за установяване на посочените задължения, както и реда за обжалване. Първата алинея на този текст предвижда съставянето на финансов и/или медицински протокол, както и нарочен друг протокол за неоснователно получени суми. Лицето-обект на проверката има право да представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. След изтичане на срока за възражение по ал. 1 директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, която се връчва на изпълнителя - ал. 2 от същия текст. Чл. 234, ал. 3 от НРД 2006 г. предвижда 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно внасяне на дължимите суми. Когато този срок изтече се пристъпва към прихващане на дължимата сума от следващото плащане по договора. - чл. 234, ал. 4 от НРД 2006 г. Така посочените норми на чл. 234 от НРД 2006 г. създават процедура, която е задължителна за административния орган и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Това е така, защото тези норми охраняват правата и законните интереси на изпълнителите на медицинска помощ, които участват в това производство. В конкретния случай обаче изискванията на посочените текстове на НРД 2006 г. са били спазени от административния орган. От събраните по първоначалното дело доказателства безспорно се установява, че писмо изх. № 29-05-1011 от 10.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Плевен е предшествано от заповед за извършване на проверка, финансов протокол, както и от протокол за неоснователно получени суми. Предоставена е била възможност на лицето - обект на проверката да подаде възражение. Никъде в цитираните норми на НРД 2006 г. не се съдържа изискване директора на РЗОК да даде нарочен отговор по тези възражения, тъй като становището му се изразява в писмената покана. Последната в случая е издадена след изтичане на срока за възражение. Следователно липсват нарушения на административнопроизводствените правила. Не отговаря на съдържанието на писмената покана и възражението за липсата на мотиви към същата. Административният орган се е позовал на Финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ от 28.12.2007 г., който протокол представлява фактическото основание за издаване на поканата за доброволно изпълнение. В цитирания протокол е посочено, че пред периода м. януари 2006 г. до м. февруари 2007 г. д-р Бойко Бойчев неправомерно е получил суми за 50 починали задължително здравноосигурени лица от пациентската му листа. След като е получил суми за лица, които са починали д-р Бойчев е нарушил разпоредбите на чл. 24, ал. 4 във връзка с чл. 24, ал. 1 от индивидуалните договори за 2006 г. и за 2007 г., както и чл. 138, ал. 4 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. и т. 80 във връзка с т. 74.1 от Решение № РД-УС-04-12 от 2.02.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Те се отнасят до заплащане в зависимост от възрастта и броя на задължително здравно осигурените лица, направили постоянен или временен избор при конкретния изпълнител на медицинска помощ. След като 50 лица, за които са получени суми на това основание са починали, очевидно тези суми са получени без правно основание и следва да бъдат възстановени. Такива са изискванията на НРД 2006 г. и в тях не се държи сметка дали получилото ги без правно основание лице има вина. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Това са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай грешки от подобно естество не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението се оставя в сила в обжалваната му част.