Решение № 8390 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2016 г.

Решение № 8390 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6800/2016 г., V о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Д., против решение № 2675/19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1096/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г. за прекратяване на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ на служебното правоотношение със С. А. С. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. При условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, касаторът моли решението да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено, евентуално - да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - С. А. С. от гр. С., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменена по жалба на С. А. С. заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта, с която на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради това че уговореното обезщетение не е изплатено едновременно с връчването на заповедта, каквото е изискването по чл. 107а, ал. 2 ЗДСл. В случая е установено, че заповедта е връчена на 19.01.2015 г., а обезщетението е постъпило по банковата сметка на служителя на 21.01.2015 г., въпреки че е наредено на 19.01.2015 г. Органът по назначението е следвало да направи необходимото, за да осигури едновременното плащане на обезщетението и връчването на заповедта. Наред с това съдът е приел, че в случая не е било постигнато съгласие относно точната сума, която е следвало да бъде изплатена на жалбоподателя като обезщетение. В предложението за прекратяване на служебното правоотношение е следвало да бъде посочената конкретната сума, а в случая това не е сторено и за служителя не е било ясно при какви условия приема предложението. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на акта. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна по делото не съществува спор и релевантните факти и обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд и са отразени в мотивите на съдебното решение. Оспорващият в първоинстанционното производство С. А. С. /ответник в касационното производство/ е преназначен в Държавната комисия по хазарта като държавен служител на длъжност "Главен директор" в отдел "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" със заповед № 227/09.07.2008 г.; служебното му правоотношение е прекратено със заповед № 110/25.03.2010 г. на председателя на ДКХ на основание чл. 103, ал. 1, т. 1, вр. чл. 108 ЗДСл; тази заповед е обявена за нищожна с решение № 325/17.01.2014 г. по адм. дело № 5402/2013 г. на Административен съд С. - град, оставено в сила с решение № 73/05.01.2015 г. по адм. дело № 3766/2014 г. на ВАС. Въз основа на заявление вх. № 96/16.01.2015 г., подадено от С. А. С., същият е преназначен в Държавната комисия по хазарта на длъжност "директор" в отдел "Лицензи, игрално и комуникационно оборудване, информационни системи и анализи" със заповед № ЧР-01-6/19.01.2015 г. на председателя на ДКХ. От директора на ДКХ е отправено предложение до С. А. С. с изх. № 56/19.01.2015 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а ЗДСл. В предложението е записано, че се предлага прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, считано от 19.01.2015 г., с оглед на което ще му бъде изплатено обезщетение по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл в размер на 6-кратния размер на последната получена от служителя месечна основна заплата. О. С. А. С. е даден писмен отговор на направеното предложение от председателя на ДКХ с изх. № 56/19.01.2015 г., заведен с вх. № 57/19.01.2015 г. В отговора е записано, че С. С. изразява съгласие за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл срещу обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена от него заплата, считано от 19.01.2015 г. В ръкописен текст в същия отговор е добавил обезщетението да бъде изплатено по банковата му сметка, копие от която е приложено към заявление вх. № 96/16.01.2015 г. От директора на ДКХ е издадена заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г., с която на основание чл. 107а, вр. чл. 108, ал. 1 ЗДСл, чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и на нейната администрация и отговор с вх. № 57/19.01.2015 г., е прекратено служебното правоотношение със С. А. С. на длъжността "Директор" в дирекция "Лицензии, игрално и комуникационно оборудване, информационни системи и анализи" в Държавната комисия по хазарта, с ранг IV старши, считано от 19.01.2015 г. В заповедта е разпоредено на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл на служителя да се изплати обезщетение в 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Разпоредено е също препис от заповедта да се връчи на служителя срещу подпис и на съответните длъжностни лица за сведение и изпълнение. Заповедта е връчена на същата дата на държания служителя, което е безспорно по делото. В самата заповед е посочена с ръкописен текст дата на връчване, която в частта означаваща месеца може да бъде разчетена като "05" /"19.05.15 г. "/. Възможно е ръкописното изписване на цифрата "1" да прилича на изписването на цифрата "5", също е възможно изписването на месец "05" да се дължи на техническа грешка. По делото е безспорно, че заповедта е връчена на датата, на която е издадена, тоест на 19.01.2015 г., още повече че оспорването пред съда е от дата 30.01.2015 г. Поради това, горното се посочва само за прецизност и предвид факта, че първоинстанционният съд в мотивите си на няколко места е посочил като дата на връчване на заповедта датата 19.05.2015 г., което от своя страна противоречи както на данните по делото, включително на становищата на двете страни, така и на формираните от съда фактически и правни изводи. Настоящият състав приема от фактическа страна, че оспорената пред съда заповед е връчена на служителя на 19.01.2015 г. Заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г. е поправена за очевидна фактическа грешка със заповед № ЧР-01-29/17.02.2015 г. на председателя на ДКХ в следния смисъл: "...думите "с ранг IV старши" да се четат "с ранг III старши". Заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г. на председателя на ДКХ, след като е подписана от същия, е регистрирана в деловодната система "Документооборот" на ДКХ в 15,55 часа на 19.01.2015 г., когато е генериран и номера на заповедта, след което е било възможно връчването й на служителя. На същата дата в 16,31 часа, с бюджетно платежно нареждане № Е 01092/19.01.2015 г., издадено от наредител Държавна комисия по хазарта е наредено изплащане на сумата 6732,50 лв. в полза на С. А. С., като обезщетение по чл. 107а ЗДСл. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е изслушана по делото, сумата е постъпила по сметката на С. А. С. на дата 21.01.2015 г. В същото заключение е посочено, че начислената и изплатена /с приспаднат данък върху дохода/ от ДКХ основна заплата на С. А. С. за месец март 2010 г. за заеманата от него длъжност е 758,27 лв. за 19 работни дни; брутното трудово възнаграждение за м. март 2010 г. е 1246,75 лв.; нетният размер на заплатата за получаване след приспадане на данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ е 1122,07 лв.; изплатената сума с бюджетно платежно нареждане № Е 1092/19.01.2015 г. е 6732,50 лв., като тази сума е получена след като е приспаднат ДДФЛ от 6-кратния размер на брутната работна заплата към м. март 2010 г. в размер на 7480,56 лв.; тоест от сумата 7480,56 лв. е приспаднат ДДФЛ в размер на 748,06 лв. и е изплатена сумата 6732,50 лв. От правна страна, в чл. 107а, ал. 1 ЗДСЛ е регламентирано, че органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата; ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието; съгласно ал. 2, ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че за да са изпълнени предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл е необходимо да е постигнало съгласие между органа по назначаването и държавния служител относно прекратяване на правоотношението, както и относно размера на дължимото обезщетение. Неправилен е обаче изводът на съда, че в случая такова съгласие не е постигнато, с което било допуснато нарушение на материалния закон, както и изводът, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради това, че получаването на обезщетението не е осъществено едновременно с връчването на заповедта. Настоящият касационен състав на съда намира, че според съдържанието на размените писмени документи между председателя на Държавната комисия по хазарта, като орган по назначаването - предложение изх. № 56/19.01.2015 г., от една страна, и държавния служител С. А. С. - отговор с вх. № 57/19.01.2015 г., от друга страна, между същите е постигнато съгласие за прекратяване на служебното правоотношение на С. А. С. относно заеманата от него длъжност в Държавната комисия по хазарта, на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител, считано от 19.01.2015 г., при изплащане на обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена от същия заплата. В настоящите мотиви по-горе е възпроизведено почти дословно, съдържанието както на предложението, така и на отговора на служителя и от тях е видно, че от председателя на ДКХ е предложено изплащане на обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена от служителя месечна основна заплата, а от служителя е изразено съгласие за прекратяване на правоотношението при изплащане на обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена от него заплата. Въпреки че предложението и отговора в частта отнасяща се до размер на обезщетението изглежда да съвпадат, при внимателен прочит на двама документа е видно, че предложението е за изплащане на 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата, а отговорът е за изплащане на 6-кратния размер на последната получена заплата, тоест в отговора не е посочено дали се има предвид размера на основната или брутната заплата, но безспорно е, че и в предложението и в отговора на служителя е посочено, че се има предвид последната получена заплата. Наред с това, като се има предвид, че законовата норма на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл предвижда възможност за изплащане на обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата, налага се извода, че страните по правоотношението са уговорили именно този размер, който е и максимално допустимият за изплащане като обезщетение при прекратяване на правоотношението по реда на чл. 107а ЗДСл. Следователно, съгласие относно размера на дължимото обезщетение е постигнато и това съгласие се извежда от съдържанието на разменените между страните писмени документи, обективиращи волята им за прекратяване на правоотношението. Вярно е, че нито в предложението, нито в отговора е посочена конкретната сума, която следва да бъде изплатена като обезщетение, но това не е и задължително, доколкото сумата на обезщетението е определяема. Размерът на последното получено от държавния служител трудово възнаграждение е известен както на самия служител, така и на органа по назначаването, поради което определянето на 6-кратния му размер е единствено въпрос на аритметично изчисление. Последното получено трудово възнаграждение от С. А. С. като държавен служител в Държавната комисия по хазарта е получено за м. март 2010 г., тоест преди прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № 110/25.03.2010 г. на председателя на ДКХ, като това обстоятелство несъмнено е известно както на служителя, така и на органа по назначаването. Поддържаното в жалбата до първоинстанционния съд твърдение на жалбоподателя С. С., че съгласието му е дадено за прекратяване на правоотношението срещу изплащане на обезщетение в размер на 6-кратния размер на основната месечна заплата, която е уговорена със заповед № ЧР-01-6/19.01.2015 г. на председателя на ДКХ за преназначаването му - 2050 лв., не съответства на данните по делото и по-конкретно на изразеното от същия писмено съгласие за прекратяване на служебното правоотношение, обективирано в отговора, заведен с вх. № 57/19.01.2015 г. В последния изрично е посочено, че се дава съгласие за прекратяване на правоотношение при изплащане на обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена от него заплата. Заплатата, която е уговорена със заповед № ЧР-01-6/19.01.2015 г. никога не е била получавана, тъй като преназначението с тази заповед е от 19.01.2015 г. и от същата дата е прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, съгласно заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г. Основната месечна заплата в размер на 2050 лв. е уговорена, но тя не е получавана никога от С. А. С. и затова не може да се приеме, че тази сума е имал предвид С. С. като е дал съгласие за прекратяване на служебното правоотношение. Същият е изразил волята си за прекратяване на служебното правоотношение при обезщетение в размер на 6-кратния размер на последната получена от него заплата в писмено изявление, което е подписано от него, поради което опровергаване на съдържанието на този документ със свидетелски показания е недопустимо съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, още повече, че разпитаният по делото свидетел в тази връзка И. С. А. е негова дъщеря и нейните показания следва да се преценяват по правилото на чл. 172 ГПК с оглед възможната й заинтересованост. Предвид изложеното безспорно е, че постигнатото съгласие е за изплащане на 6-кратния размер на последната получена от С. А. С. основна месечна заплата, а не на последната уговорена основна месечна заплата. Наличието на известно разминаване в изявленията на страните по служебното правоотношение по въпроса за коя последно изплатена заплата става въпрос - за основната месечна заплата или за брутната месечна заплата, доколкото в предложението е посочено, че се предлага да се изплати обезщетение в 6-кратния размер на последната получена основна месечна заплата, а служителят е посочил в отговора, че приема да му се изплати обезщетение в 6-кратния размер на последната получена от него заплата, е без значение, тъй като спорът пред съда е свързан с това дали уговорката е била за полученото през м. март 2010 г. възнаграждение или за уговореното такова по заповедта за преназначаване от м. януари 2015 г. На следващо място, изплатеното на С. С. обезщетение с платежното нареждане от 19.01.2015 г. представлява 6-кратния размер на последното изплатено брутно трудово възнаграждение на същия /а не основно/, поради което дори и да се приеме, че волята на С. в изразеното от него писмено съгласие за прекратяване на правоотношението е била да получи 6-кратния размер на последното изплатено брутно трудово възнаграждение, то с изплащането на обезщетение именно в такъв размер органът по назначаването е удовлетворил искането му. За целите на настоящото обсъждане на въпроса дали е било постигнато или не е било постигнато съгласие по чл. 107а, ал. 1 ЗДСл следва да се има предвид, че законовата норма на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл предвижда възможност за изплащане на обезщетение само до 6-кратния размер на последното получено основно трудово възнаграждение. В оспорената пред съда заповед е разпоредено изплащане на обезщетение в законово регламентирания максимален размер, а последвалото изплащане на сума в по-голям размер е без значение за законосъобразността на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила поради това, че обезщетението не е изплатено едновременно с връчването на заповедта. От фактическа страна е безспорно установено, че между издаването на заповедта и извеждането й в деловодната система на ДКХ, действия, обективно предхождащи връчването на заповедта, и нареждането за плащане на сумата на обезщетението е изминал период от около 35 минути. Поради това че няма конкретни данни за часа на връчване на заповедта, вероятно е този времеви период да е по-малък. Последвалите процедури, свързани с разходване на бюджетни средства, както и чисто технологично необходимото време за постъпване на паричните средства от една банка в друга, нямат отношение към обективираната с издаване на платежното нареждане воля на органа по назначаването да изплати уговореното парично обезщетение на държавния служител. Тълкуването, което е направено от първоинстанционния съд не държи сметка за реално необходимото време за плащане на суми по банков път и на практика изключва възможността за изплащане на паричното обезщетение по банков път, поради което не може да бъде споделено. В случая самият служител изрично е посочил в отговора си с вх. № 57/19.01.2015 г., че желае паричното обезщетение да му бъде изплатено по посочената от него банкова сметка. Наред с горното, изплащането на обезщетението е последица от прекратяването на служебното правоотношение, а не елемент от фактическия състав по възникване на основанието за прекратяване. По изложените съображения, обжалваното първоинстанционно решение е неправилно като постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и затова следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което жалбата на С. А. С. против заповед № ЧР-01-7/19.01.2015 г. на председателя на ДКХ бъде отхвърлена. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение е неоснователно. Това оплакване е основано на твърдението, че С. С. е получил обезщетение в 6-кратния размер на последното получено брутно трудово възнаграждение, а не на основното, както е посочено в заповедта. Допустимостта на оспорването пред съда на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл не е обусловено от размера на полученото обезщетение. Не може да се приеме, че липсва правен интерес от оспорването, тъй като пред съда С. С. е поддържал, че изобщо не е възникнало основание за прекратяване на правоотношението. Поради това съдът приема, че обжалваното първоинстанционно решение е постановено по допустима жалба и не е налице основание за неговото обезсилване. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав