Решение № 470 от 16.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП София против решение 568/11.11.2021г., постановено по адм. дело 807/2021г. на Административен съд Хасково, с което е прогласена нищожността на РА Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 397/21.07.2021г. на директор на дирекция ОДОП Пловдив. Касатора счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че ревизионното производство е възложено със ЗВР Р-16002620005355-020-001/04.09.2020г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, като е връчена на 23.09.2020г. на ревизираното лице. Неправилно според касатора съдът е приел, че тъй като на 18.09.2020г. е била вписана промяна в седалището на дружеството и към тази дата издадената ЗВР не е била връчена на РЛ, то не е започнало ревизионно производство и органа издала първоначалната ЗВР вече не е бил териториално компетентен. Тези изводи в касационната жалба се подкрепят от нормата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК където изрично е посочено, че ревизионното производство се образува с издаване на заповедта за възлагане и към този момент се определя и компетентността на съответната данъчна администрация предвид чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ДОПК. Според касатора съдът не е направил разлика между образуване и започване на ревизионното производство, като правно релевантния момент е първото действие по осъществяване на данъчния контрол, а именно издаването на ЗВР и това е станало преди извършените от дружеството промени в ТР. С оглед на горното се моли отмяна на съдебния акт на АС Хасково и се претендират разноски. Ответникът по касационната жалба К.В.К. Инвест АД, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и съобразено изцяло с практиката на ВАС по подобен вид дела. Моли съда да остави в сила решението на АС Хасково и претендира разноски. По делото е депозирана частна касационна жалба срещу определение от 07.12.2021г., постановено по адм. дело 807/2021г., с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Сочи се, че определението е неправилно, като съдът не се е мотивирал относно факта на конкретната сложност на производството по делото. Моли съда да отмени оспореното определение и да се присъдят на дружеството разноски в пълен размер. Ответникът по частната жалба директор на дирекция ОДОП Пловдив я оспорва, с доводи изложени в писмен отговор и моли да не се уважава. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС Хасково е бил РА Р-16002620005355-091-001/27.04.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 397/21.07.2021г. на и.д. директор та дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на К.В.К. Инвест АД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016г. в размер на 181 299.02лв. главница и 74 942.92лв. лихви за забава и е начислен допълнителен ДДС за декември 2014г. в размер на 32 148.40лв. главница и 20 502.57лв. лихви за забава. За да прогласи оспорения РА за нищожен, АС Хасково е приел, че първата ЗВР е издадена на 04.09.2020г., връчена лично на управителя на дружеството на 23.09.2020г. Преди това процесуално действие обаче РЛ е променила седалището и адреса си на управление, вписано в ТР на 18.09.2020г. от гр. Хасково в с. Вишоград, общ. Павликени, обл. Велико Търново. Съдът е посочил, че съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията, като според чл. 7, ал. 4 от с.з. при промяна на адреса на РЛ производството се довършва от органа, който го е започнал. Решаващия съд се е позовал на практика на ВАС, според която ревизионното производство се счита за образувано не на датата на издаване на първоначалната ЗВР, а на датата на редовното и връчване на РЛ и в тази връзка следва да се тълкува и чл. 7, ал. 4 от ДОПК. АС Хасково е изложил мотиви, че чл. 7, ал. 4 от ДОПК следва да се свързва с момента на връчване на издадената първоначална ЗВР и тъй като настъпилата промяна в седалището и адреса на управление на РЛ е преди връчване на заповедта, то издадения РА е нищожен, тъй като е издаден от териториално некомпетентен орган предвид чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Решението е правилно. По силата на чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповед за възлагане на ревизията. Нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК сочи, че компетентната териториална дирекция за производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местното юридическо лице. От своя страна разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК в относимата му редакция /ДВ бр. 105/2005г., в сила от 01.01.2006г./ гласи, че при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. Първата заповед за възлагане на ревизията е с дата 04.09.2020г. и е издадена от Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, връчена на представляващия юридическото лице лично на 23.09.2020г. Установено е че, на 18.09.2020г. е извършена промяна в ТР като седалището и адреса на управление на ревизираното лице са променени от гр. Хасково, пл. Свобода 19 на с. Вишовград, общ. Павликени, обл. Велико Търново, ул. П. Р. Славейков 40. При тези факти правилно АС Хасково е тълкувал и е направил разлика между понятията образувано и започнало ревизионно производство. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията започва да тече от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. От тази разпоредба следва извода, че понятието започнало производство по ДОПК е свързано с изискването за връчване на заповед за възлагане на ревизията т.е. ревизионното производство следва да се счита с поставено начало именно от момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизията. В тази връзка правилно АС Хасково е посочил многобройната практика на ВАС по идентични случаи. От горното следва и извод, че при невръчена заповед за възлагане на ревизията органите по приходите не могат да се позовават на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, тъй като обстоятелството свързано с промяна на териториалната компетентност на органа е настъпила преди започване на производството по издаване на оспорения РА. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че в конкретния случай настъпилата промяна в седалището на РЛ е преди връчване на заповедта за възлагане на ревизията, като издадения РА е такъв от некомпетентен орган, предвид нормата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК акта е следвало да се издаде от съответната компетентна териториална дирекция, а именно ТД на НАП Велико Търново. Правилно съдът е достигнал до извод, че оспорения РА е нищожен, предвид изложеното по-горе. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Депозираната по делото частна касационна жалба е неоснователна. Изводите на съда относно прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение се споделя от касационната инстанция. Правилно е прието, че по силата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК е дадена възможност на съда да присъди по-нисък размер на претендирано адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай тъй като съдът не се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорения акт т.е. липсва произнасяне по съществото на спора, а е прогласил нищожността на акта, то делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което рефелектира и върху претендираното адвокатско възнаграждение и последното следва да се редуцира до минимума посочен в Наредба 1/09.07.2004г. Предвид изхода на делото и направеното искане на ответната страна следва да се присъдят разноски за касационната инстанция но в редуциран размер, с оглед наведения в касационната жалба довод за прекомерност и с оглед изразеното по-горе, относно неоснователността на частната жалба. Разноските за касационното производство следва да са в синхрон с нормата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1/09.07.2004г., в редакцията си от ДВ бр. 88/2022г., и следва да са в размер на 17 005.72лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение