Решение № 8005 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15174/2018 г.

Решение № 8005 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15174/2018 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Аминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Струм инженеринг" ООД срещу решение № 6223 от 29.10.2018 г. по адм. д. № 640/2018 г. на Административен съд С.- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала "Хемус" № 503 от 03.09.2003 г., км 31+300 дясно, обективиран в решение по т. 2. 195 на Управителния съвет на Агенция "Пътна Инфраструктура" по Протокол 16631/17 от 26.06.2017 г. в частта му относно преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата № 503/03.09.2003 г. за експлоатация на рекламно съоръжение, за което е уведомено с писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г., с което е изменена НСПП и относно процесното рекламно съоръжение следва да се прилага закона, който е бил в сила към момента на издаването му към 03.09.2003 г., чл. 25, ал. 3 от ЗП няма обратна сила. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е една и съща към момента на издаване на разрешението за изграждане и разрешението за експлоатация и към момента на постановяване на отказа, ограничението е за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и пред тях. Съдът не взел предвид, че съгласно заключението на вещото лице съоръжението е разположено върху земноскалния терен, на разстояние повече от 3,5 м зад входа/изхода на тунела. Административният орган е посочил, че е нарушена Наредба № 1 от 04.04.2007 г. за минималните изисквания за безопасност на тунелите по РПМ. Административният орган не е посочил коя от хипотезите на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е нарушена, дали рекламното съоръжение е разположено в тунела или на разстояние по-малко от 600 м преди тях. Административният орган не е посочил, коя от хипотезите на чл. чл. 25, ал. 3 от ЗП е налице. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски - юрисконсултско възнграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 16.11.2018 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 02.11.2018 г. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП, посочена като правно основание за постановяване на оспорения отказ, забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела. Тази разпоредба е влязла в сила на 03.05.2008 г. и е приложима към искането за преиздаване на разрешение за експлоатация на процесното рекламно съоръжение, тъй като предишното разрешение е изтекло на 26.06.2017 г., съгласно § 5 от ПЗР към ЗИД на ЗП (ДВ, бр. 47 от 2012 г.). В настоящия случай с процесното РС това изискване не е спазено, тъй като съоръжението се намира над вход/изход на тунел, което се установява и от назначената СТЕ. Този тунел се проектира хоризонтално върху пътя и тази проекция е в зоната на действие на предупредителната вертикална сигнализация. От представените по делото доказателства, включително и от неоспореното заключение от съдебно-техническа експертиза се установява, че рекламното съоръжение е монтирано над портала на тунел при км. 31+300 – дясно на АМ "Хемус", като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 от ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела. Решението е правилно. Съдът правилно е приел, че мотивите на акта се съдържат в подписаното от председателя на УС на АПИ писмо изх. № 53-00-4717/26.06.2017 г. и изложените фактическите и правни основания за постановения отказ са достатъчно ясно и конкретно формулирани и дават възможност на жалбоподателя да организира защитата си. Посочено е, че съоръженията са изградени над тунелите на АМ "Т." и АМ "Хемус" което е в нарушения на изискванията на НСПП - чл. 15, ал. 2, т. 4, в нарушение на ЗП - чл. 25, ал. 3, както е и в нарушение на изискванията на Наредба № 1 от 04.04.2007 г. Конкретни мотиви се съдържат и в доклада във връзка с изпълнение на Заповед № РД-11-116/15.02.2017 г., доп. със Заповед № РД-11-123/16.02.2017 г. във връзка с решения на УС на АПИ 15830/17 от 15.02.2017 г. и 15884/17 от 16.02.2017 г., към който изрично препраща уведомителното писмо. Следователно към административния акт има мотиви, че съоръжението е изградено над тунела. Съгласно приетото заключение на вещото лице съоръжението представлява рекламно табло с размери 48 кв. м разположено над входа на тунела, като е приложена снимка на място. Тази констатация не изключва извода на вещото лице, че от направената проверка и видно от снимковия материал, съоръжението е разположено върху терен над тунела, като отстои на повече от 3, 5 м след входа /изхода/ на тунела, т. е. тази констатация също означава, че съоръжението е над входа на тунела. В този смисъл неоснователни са доводите в касационната жалба съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, което е потвърдило, че съоръжението е над тунела, т. е. попада в забраната на чл. 25, ал. 3 от ЗП рекламното съоръжение да е изградено над тунела или около портала на тунела. Вещото лице е посочило, че съоръжението е отстои на повече от 3,5 м след входа /изхода/ на тунела, което е видно и от снимката, следователно е над тунела. Както е приел съдът, издаденото на жалбоподателя разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което към него е приложима разпоредбата на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗП (обн. ДВ, бр. 47/2012 г.), съгласно която издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон – 25.06.2012 г., във връзка с което установеният в § 5 на ПЗР на ЗП петгодишен срок изтича на 25.06.2017 г. Срокът за подаване на заявление за преиздаване на разрешението за специално ползване № 503 от 03.09.2003 г., е спазен, но в случая за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от ЗП. Въпреки, че не е посочено конкретно коя хипотеза на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е нарушена, е посочено коя хипотеза от чл. 25, ал. 3 от ЗП е нарушена - съоръжението е изградено над тунел. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП е влязла в сила на 03.05.2008 г. и действа занапред. Разпоредбата е приложима към искането за издаване на разрешение за експлоатация на процесното PC, тъй като предишното е изтекло на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от ПРЗ към ЗИД на ЗП (ДВ, бр. 47 от 2012 г.) Поради това, след изтичането на срока следва да се издаде ново разрешение за експлоатация, което следва да отговаря на изискванията към момента на издаването му, включително и на чл. 25, ал. 3 от ЗП. В първоинстанционното съдебно производство е констатирано, че това изискване неспазено, тъй като PC се намира над вход/изход на тунел. Законосъобразно е прието от съда, че е неотносима нормата на § 4 от ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (ДВ, бр. 90 от 2016 г., в сила от 15.11.2016 г.), съгласно която преиздадените по реда на чл. 17б от НСПП, приета с ПМС № 179/2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация, тъй като касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. разрешения за експлоатация, какъвто не е настоящият случай. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение