Решение № 8760 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2019 г.

Решение № 8760 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2718/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Каламски, подадена от процесуален представител адв. А. Иванова против решение № 7820/21.12.2018 г., постановено по адм. д. № 5377/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски в две съдебни инстанции. Ответната страна – полицейски орган при 01 РУ-СДВР, чрез юрк. Ковачев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б. Каламски срещу заповед № 225 зз-841 от 13.05.2018 г. на полицейски орган при 01 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок до 24 часа на Б. Каламски. Съдът е приел, че заповедта е издадена в предвидената писмена форма, като същата съдържа необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че с постановяване на заповедта за задържане не са допуснати нарушения на административно производствените правила - не е налице ограничаване на процесуално право на жалбоподателя, представляващо гаранция за правото му на защита. Стигнал е до извод, че е налице съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта, а на задържаното лице са били известни причините за задържането му. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. В хода на съдебното производство пред АССГ, административният орган е представил доказателства-докладната записка и експертната справка, представляващи част от административната преписка, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Каламски престъпление - чл. 354а от НК. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление от страна на Каламски, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 ЗМВР, като не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Правилни са и другите изводи на първоинстанционния съд, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила и същата заповед съответства с целта на закона. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника по делото се дължи присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв., определени по реда на АПК, ЗПрП и Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,