Решение № 1941 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2009 г.

Решение № 1941 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Румяна Тончева Петкова, гр. София, против решението по адм. дело № 6579/2008 г. на Административен съд София - град, 35 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-09-402/23.09.2008 г. на Кмета на Район "Подуяне". Жалбоподателката изразява недоволство от така постановеното решение относно бивш (частен) имот № 1608а и претендира за полагащото й се обезщетение. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Подуяне" не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. Въз основа на установените по спора релевантни факти съдът е изложил аргументирани изводи за спазване изискванията на Наредба № 7/2003 г., законосъобразност на решението на назначената комисия, назначена със заповед от 05.12.2007 г. и протокол № 1 от заседанието на същата и издадената въз основа на нея заповед на кмета на район "Подуяне", предмет на обжалване. Събраните по делото доказателства, включително приложеното заключение на назначената СТЕ, прието като обективно и неоспорено, приведени в хипотезата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ сочат по безспорен начин, че процесния имот е изцяло зает, мероприятието по влезлия в сила проект по ПУП е реализирано и свободната от застрояване площ не подлежи на възстановяване, поради извършено застрояване на площта на имот № 1608а. Съдът правилно е определил застроената част от имота, съобразявайки се със строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността и са примерно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. С оглед на наличните доказателства, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и не страда от порока материална незаконосъобразност, поради което решението на съда, с което същата е потвърдена е законосъобразно и в съответствие с материално и процесуално правните норми. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. В същата не се съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания за неговата отмяна съгласно изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, но доколкото жалбата вече е била оставяна "без движение" от първоинстанционния съд и доколкото съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за съответствието на решението с материалния закон съдът в касационното производство следи и служебно, не се налага повторното й оставяне "без движение". С оглед изложеното, жалбата се приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С Решение № 5 от 30.04.2009 г. по административно дело № 6579/2008 г., в производство по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 11, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - София-град, второ адм. отделение, 35 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Румяна Тончева Петкова срещу Заповед № РД-09-402/23.09.2008 г. на Кмета на район "Подуяне". Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че заповедта е издадена при спазване на предвидената процедура, в съответствие с целта на закона, като законосъобразно е определена липсата на свободна от застрояване площ. Отбелязал е изрично, че спор между страните в това отношение не е и налице, а спорът е относно това, дали в оспорената заповед следва да бъде определен размера на обезщетение в случай на невъзможност за реална реституция на собствеността. Този довод на жалбоподателката е приет за неоснователен, защото заповедта не е незаконосъобразна поради невключването на такова обезщетение. Предметът на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се свежда единствено до определяне на това дали на имота са реализирани някакви мероприятия, съответно дали площта и каква част от нея е застроена /заета от реализирани благоустройствени мероприятия/ и каква част е незастроена /свободна/, а всичко останало е извън правомощията на органа по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка Административен съд София - град е достигнал до законосъобразни правни изводи. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената част, респективно свободната площ на претендиран за възстановяване по ЗСПЗЗ имот, при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми. В това производство не се обсъждат обстоятелства, свързани със законността на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Разрешаването на такъв въпрос предполага засягане правата на трети лица, а участието на заинтересовани страни в това производство е недопустимо, каквато е константната и непротиворечива съдебна практика в това отношение. Освен това, при разглеждане на въпроса дали даден строеж е законен или не, неминуемо възниква спор за материално право, а в административното производство е недопустимо разрешаването на собственически претенции. Действително според чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ в удостоверението, което се издава от техническата служба следва да бъде дадена информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тоест до 1 март 1991 г., но първо - предмет на преценка за законосъобразност в съдебното производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е заповедта на кмета на общината (района), а не удостоверението и второ - предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се изследват в друго производство - при издаване на решението по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован през годините - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем само общинска служба по земеделие ще постанови своето решение въз основа на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. С тези общи принципни правила се е съобразил и първоинстанционният съд. От обжалваната Заповед № РД 09-402/23.09.2008 г. на Кмета на Район "Подуяне" се установява, че е одобрен Протокол № 1 от заседанието на комисията от 11.01.2008 г., точка 3 и определената застроена площ от 183 кв. м, представляваща част от бивш имот пл. № 1608а, кад. лист 322 е заета от сграда и сервитута към нея. Отразено е още, че част от бившия имот попада върху бивш имот пл. № 251, който вече е възстановен и бивш имот пл. № 296 от помощния план приет с протокол от 29.11.1996 г. на РСКГ и РНС, че част от бившия имот попада върху ПИ 1043 от действащия кадастър, който е частна собственост и че бившият имот попада в ПУП на м. "Триъгълника - Ботевградско шосе", одобрен с Решение № 122 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС, кв. 4 - УПИ II - "за работилници, автосервиз и офиси". От посоченото извън определените за застроени 183 кв. метра не може да се разбере волята на административния орган - дали останалата площ е застроена или незастроена. От приложената по делото скица № 94-Р-51/2008 г. се установява, че площта на бившия имот по графични данни е 403 кв. м и след изключване на застроената част от имота, която не се възстановява на собственика, от бившия имот могат да се възстановят 220 кв. м. Не е ясно как на скицата са отразени свободни площи, след като в заповедта е констатирано, че част от имота е частна собственост и вече възстановен на други лица, но този факт остава без значение за спора, след като самата жалбоподателка не спори относно застрояването, респ. незастрояването на имота й притежаван по наследство от баща й Тончо Найденов Петков, а през цялото време в хода на процеса, дори и в касационното производство продължава да претендира изплащане на обезщетение. При това положение няма основание за отмяна на постановеното съдебно решение и същото следва да бъде оставено в сила. Не се отразява на законосъобразността му пасаж от него, в който са изложени съображения за друга заповед с № РД-09-867/06.10.2006 г. на Кмета на Район УЛюлин" - Столична община, докато обжалваната по която е образувано адм. дело № 6579/2008 г. е с № РД-09-402/23.09.2008 г. на Кмета на Район "Подуяне" - Столична община. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,