Решение № 9433 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2015 г.

ВАСV отделение02.08.2016 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3276 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 12397/2014 г. от Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9433 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7946/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Пламенов Байраков, чрез процесуалния си представител адв. Чобанова, против решение № 3276 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 12397/2014 г. от Административен съд София - град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът - Полицейски орган от 04 РУП при СДВР - МВР, чрез юрк Боянова, в представен писмен отговор, излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните счита следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима, като депозирана в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на заповед за задържане с рег. № 04/екз. 2619 от 25.11.2014 г. издадена от полицейски орган от 04 РУП при СДВР - МВР, като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В резултат на това съдът е направил извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания: Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Република България от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Член 5 § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Установено е по делото, чрез събиране на гласни доказателства от бащата на Байраков, че Евгени Пламенов Байраков е пребил дядо си, което е станало повод да потърсят съдействие от служителите на 04 РУ - СДВР. По време на полицейска проверка е нанесъл удар с глава на в областта на главата на един от полицейските служители, при което последният е паднал на земята и Байраков му е нанесъл втори удар с крак отново в областта на главата, държал се е агресивно със служителите на МВР и е отказал да изпълнява техните разпореждания. Правилно е преценено, че са налице данни за извършено престъпление и извършителят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Това се потвърждава и от образуваната прокурорска преписка по която на Евгени Пламенов Байраков е повдигнато обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на полицейски служител. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна, защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Правилно е приложен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Горното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

Цитирани разпоредби

2