Решение № 1958 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2007 г.

Решение № 1958 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2007 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по четири касационни жалби. Първата е от Кмета на Община Варна чрез процесуалния си представител Мартина Йорданова, младши юрисконсулт, против Решение № 421 от 03.05.2007 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, трети състав по адм. дело № 828/2006 г. С него се отменя Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, одобряваща план на новообразувани имоти за местността "Траката", землище кв. Виница, Варненска област в частта за имот № 5050 и части от имоти № № 2114, 2108 и 2113 и върната преписката на органа за произнасяне. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК с искане за отмяната му и постановяване на друго, по същество с което жалбата бъде отхвърлена. Подадена е касационна жалба и от Георги Ганчев Славов против решението с доводи за неправилност, вследствие пропуск на съда да конституира всички заинтересовани страни и необоснованост на изводите му с оглед на събраните по делото доказателства. Подадена е касационна жалба и от юрисконсулт Людмила Барудова като процесуален представител на областния управител с доводи за неправилност на решението, вследствие нарушения на материалния закон с искане за отмяната му и постановяване на друго по същество, с което жалбата бъде отхвърлена. Подадена е касационна жалба и от Филка Георгиева Ковачева и Светла Георгиева Балтаджиева против решението с доводи за неправилност вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неучастието им в процеса като заинтересовани страни, поради което искат отмяната му изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Щерю Тодоров Янакиев не се представлява и не взема становище по касационните жалби. Заинтересованата страна Иван Асенов Караиванов взема становище в писмен вид по отношение на имот 2113, че не следва да участват всички наследници на София Иванова Караиванова. Останалите заинтересованите страни не се представляват и не вземат становища по касационните жалби. В хода на делото пред Върховния административен съд касаторът Георги Ганчев Славов е заместен от наследниците му Йорданка Калчева Славова, Драгомир Георгиев Ганчев и Кремена Георгиева Даскалова и е заличена също така като страна и София Иванова Караиванова и на нейно място като страни са конституирани наследниците й, Иван Асенов Караиванов, Асен Димитров Караиванов и Анастия Апостолова Караиванова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за пропуски на по голяма част от жалбите, поради не отговарят на изискванията по по чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, алтернативно за неоснователност на всичките жалби, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби на Кмета на Община Варна, на Областния управител на Варненска област и на Георги Ганчев Славов (наследниците му: Йорданка Калчева Славова и Кремена Георгиева Даскалова) за допустими като подадени от страни, за които решението е неблагоприятно и в 14-дневен срок. Разгледани по същество са основателни, но не по съображенията изложени в тях. Жалбата на Филка Георгиева Ковачева и Светла Георгиева Балтаджиева е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба на Щерю Тодоров Янакиев срещу Заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна, одобряваща план на новообразуваните имоти на местност "Траката". Възраженията са били в това, че с решение на ОСЗ № 896/11.07.2002 г. му е било възстановено право на собственост върху имот лозе от 1.286 дка пл. № 3796 от КП на местност Траката от 1956 г. и включва част от имоти пл. № 2114, 5050, 2108, 2113 и път. Също така че с молба е искал отговор дали има вписване на имот 3796 за което е бил уведомен, че възстановения му имот не бил нанесен в плана и поради това му била издадена неофициална скица. Поради изложеното за него се пораждал интерес да обжалва заповедта издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание чл. 49, ал. 2 от ЗКИР с искане да бъде извършена корекция на КП на "Траката" за местност "Узун алан" като бъде нанесен възстановения му имот № 3796 по КП от 1956 г. Съдът приел за предмет на жалбата одобрения план на новообразуваните имоти в частта му за имоти с № № 2114, 5050, 2108 и 2113 и път и с оглед приложените документи за собственост и обстоятелството, че имот № 5050 е записан на неидентифициран собственик в тези части заповедта е приета за незаконосъобразна като целия имот № 5050 и части от останалите имоти след съобразяване правата на собственост следвало да бъдат записани на името на жалбоподателя. При тези констатации от правна страна е изведен извод за незаконосъобразност на заповедта и тя е отменена в тези части. Решението е неправилно. Така подадена жалбата не е отговаряла на изискванията от фактическа и правна страна за формулиране и очертаване на предмета на спора. Сочи се като обжалван акт заповед на Областния управител за одобряване на план на новообразуваните имоти във връзка с негов имот № 3796 по КП от 1956 г. за който имот му е възстановено правото на собственост с решение на ОСЗ и който включвал части от имоти с № 2114, 5050, 2108 и 2113 като не сочи това да са номера на имоти по ПНИ. Съвпадението на номерата на имотите по ПНИ с тези посочени в жалбата не е установено по никакъв начин от доказателствата по делото включително и от заключението на назначената по делото експертиза която не имала такава задача, нито от приложената скица към нея, а изводи за такива имоти се правят единствено от приложените копия от регистъра към ПНИ. Поради това, а и от съдържанието на жалбата не става ясно в коя част се оспорва заповедта, одобряваща плана на новообразуваните имоти и в какво се изразяват нарушенията във връзка с имота на жалбоподателя, собствеността върху който е възстановена с приложеното решение на ОСЗ. Планът на новообразуваните имоти може да бъде оспорван от лица с правен интерес, произтичащ от правото им на собственост върху имоти в територията, бивши собственици, ползватели, трансформирали правото си на ползване в право на собственост и собственици в резултат на сделки между изброените по горе субекти. В случая само се цитира обжалваната заповед без да се сочи никакво нарушение при изготвянето на плана на новообразуваните имоти, а само, че имота на жалбоподателя не бил нанесен в КП от 1956 г., поради което жалбата съдържа такова искане за попълване на плана, наред с това и на правно основание чл. 49, ал. ЗКИР, което е съвсем различна процедура от обжалването по § 4к ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ както е квалифицирал спора окръжния съд. Така подадена жалбата е следвало да бъде оставена без движение с указания към жалбоподателя да посочи след като е обжалвал заповедта, издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ какви пороци съдържа, какви нарушения счита че са допуснати в процедурата и на материалния закон които я правят незаконосъобразна и в кой нейни части за конкретни имоти от ПНИ и накрая да се посочи какво е искането, ако се обжалва действително заповедта издадена по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това уточняване е било необходимо за очертаване на предметните предели на спора и от там определяне и на правният интерес от обжалване или, че спора е за материално право, подлежащ на разрешаване в исково производство. Съдът при така подадената жалба е приел, че са налице нарушения при издаване на заповедта в частта за конкретни номера от ПНИ за които има данни в регистъра към него че съществуват, но без да е установено дали те се припокриват с площта си с имота на жалбоподателя. От друга страна е разпоредено на органа да се произнесе по същество съгласно придобитите права от жалбоподателят, без да е обсъдено в мотивите на съда какви са правата на заинтересованите страни по делото според нотариалните актове представени от тях. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, при необоснованост на изводите и съществени нарушения на съдопроизводствените правила довели до непълнота на доказателствата, съставляващи основания за отмяната му и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Касационната жалба на Филка Георгиева Ковачева и Светла Георгиева Балтаджиева се основава на правен интерес за тях от обжалване на решението в качеството им на заинтересовани страни по делото, в което те не са призовани за участие. Произтича от факта, че са собственици на имот № 5050 по ПНИ за което представят доказателства ведно с жалбата си. Така подадена жалбата им е недопустима, тъй като решението не ги засяга. По делото е установено, че в регистъра към ПНИ имот № 5050 се води с неидентифициран собственик. При тези данни за съда не е имало задължение да ги призовава като страни след като те не са отразени в регистъра към ПНИ като собственици на този имот, нито са обжалвали процесната заповед одобряваща плана в тази му част за да се преценява дали са нарушени техни права на собственост. Установяването на тези права е невъзможно в касационната инстанция, нито представените доказателства ги легитимират като заинтересовани страни, за да участват в производството пред съда, каквито ще станат след евентуална промяна в плана на новообразуваните имоти за имот № 5050 като бъдат записани в регистъра като собственици, което обаче не може да се извърши в съдебното производство, което не е образувано по тяхна жалба. При тези съображения касаторите нямат правен интерес да обжалват решението на основание чл. 210, ал. 2 от АПК, тъй като то не ги засяга, а правата им на собственост следва да бъдат реализирани по друг ред - § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ или по исков път. Производството по тази жалба следва да бъде прекратено. При новото разглеждане следва да бъдат спазени указанията в настоящето решение за постановяване на правилен съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 22, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение