Решение № 185 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2012 г.

Решение № 185 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3396/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Милен Иванов Иванов е подал касационна жалба срещу решението от 13.12.2011 г. по адм. дело № 2833/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отхвърлен иска му срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на сумата 114,20 лева, претендирана на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди като обезщетение за имуществени вреди от наказателно постановление № 23-0000537/29.04.2010 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" - Варна при Държавната автомобилна инспекция ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска. Направени са оплаквания за нищожност на решението, както и за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е валидно и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери валидността и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира жалбата за неоснователна. Административният съд е установил, че с решение от 26.10.2010 г. по НАХД № 209/2010 г. по описа на Районен съд - Девня, влязло в сила на 13.11.2010 г., било отменено наказателно постановление № 23-0000537/29.04.2010 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност" - Варна при Държавната автомобилна инспекция, с което на Милен Иванов Иванов било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева. По делото жалбоподателят Милен Иванов бил представляван от адвокат, за което било заплатено възнаграждение в размер на 100 лева съгласно сключения договор за правна защита и съдействие. Милен Иванов направил и разноски за държавна такса в размер на 10 лева, преводна банкова такса в размер на 3,50 лева и 0,70 лева за копиране на документи. Съдът приел, че предявените искове - общо за сумата 114,20 лева ведно със законната лихва - са неоснователни, тъй като не е било установено, че ищецът е претърпял имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Според изложените в решението мотиви, дейността по издаването на наказателните постановления не била типична административна дейност, поради което отмяната на наказателното постановление не можела да се отъждестви с отмяната на административен акт, каквото е изискването на чл. 203 и чл. 204 от Административнопроцесуалния кодекс. Разноските за адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление били направени по силата на сключения договор за правно помощ и съдействие. Ползването на адвокатска услуга било по преценка на наказаното лице, поради което изплатената сума за възнаграждението на наетия адвокат не представлявала неизбежен и задължителен разход. Неоснователна била и претенцията за възмездяване на разноските за държавна такса. Като доказателство ищецът представил вноска бележка, в която не било отбелязано делото, за което се отнася. По делата по административнонаказателен характер не се дължала държавна такса, поради което дори и направен, разходът не съставлявал вреда, а сума, внесена без основание. Разходът за банкова такса също бил направен по причина на извършена услуга и не представлявал вреда от издаването на наказателното постановление. Искът за сумата 0,70 лева също не бил основателен, тъй като разходът за копиране на документи във връзка с доказването на претенцията всъщност представлявал разноски по воденото дело. Поради това административният съд отхвърлил предявените искове. В подадената срещу решението касационна жалба се прави оплакване, че решението е нищожно, тъй като с направеният извод по същество административният съд нарушил залегналите в Конституцията на Република България принципи за неприкосновеност на частната собственост и упражняване на право на защита в процеса. Доводът е несъстоятелен, тъй като неточните правни изводи на съда засягат правилността на съдебното решение. Решението е нищожно при неспазване на установените в процесуалния закон правила за неговата валидност, каквото нарушение в случая не е налице. Неоснователни са и останалите оплаквания на касационния жалбоподател за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е изложил логически издържани съждения относно фактите, обусловили произнасянето му, обсъдил е всички доводи на ищеца и е приложил точно материалния закон. Както е посочено в решението на първоинстанционния съд, административните съдилища разглеждат спорове за обезщетения за вреди в случаите, когато вредите произтичат от актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностните лица, съставляващи част от производствата по чл. 2, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Дейността по установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания също е административна, но с различна правна същност. Тъй като този вид административна дейност остава извън приложното поле на специалния закон, вредите, причинени при осъществяването й, могат да се претендират по общия исков ред. Съдът законосъобразно е приел, че исковите претенции не следва да бъдат уважени и поради това, че не са налице имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на издаденото наказателно постановление. Държавата отговаря за причинените вреди, които са настъпили като непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд не може да се определи като пряка вреда от административна дейност. Разходът представлява разноски за съдебното производство, които жалбоподателят е направил по повод на обжалването на наказателното постановление, въз основа на сключен от него договор с адвокат. В представения по делото протокол от 11.06.2010 г. по НАХД № 209/2010 г. по описа на Районен съд - Девня се установява, че защитникът на жалбоподателя Милен Иванов е направил искане за присъждане на разноски. Съдът не се е произнесъл по това искане, както се установява от представения препис от решение от 26.10.2010 г. По правило заплащането на разноски за водените съдебни производства се урежда от приложимия процесуален закон. Ако се приеме тезата, че процесуалният закон, по реда на който се провежда обжалването на наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски при отмяната на наказателното постановление, изводът е, че разноските остават в тежест на страната, която ги е направила. Те не биха могли да се претендират по друг ред, тъй като това означава заобикаляне на предвиденото в специалния закон. Съобразени със закона са и изводите на административния съд по отношение на исковете за сумата 10 лева, внесена държавна такса по сметката на Районен съд - Девня, за сумата 3,50, съставляваща банкова преводна такса, и за сумата 0,70 лева за изготвяне на копия от документи. При положение, че таксата от 10 лева не е дължима за административнонаказателното производство, сумата, която е внесена без основание от жалбоподателя, подлежи на възстановяване по административен ред. Що се отнася до разхода за банковата преводна такса, той е направен поради грешка на самия жалбоподател, а този за копиране на документи не се доказва по делото, което обосновава преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове. При отсъствието на сочените касационни основания обжалваното решение е валидно и правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските на касационния жалбоподател не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд