Решение № 6558 от 4.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Биоленд 2014 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], област Смолян, чрез адв. Караманолов, против Решение 186/03.06.2021 г., постановено по адм. дело 376/2020 г. по описа на Административен съд Смолян /АС-Смолян/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-16002119006755-091-001/18.09.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - гр. Пловдив, потвърден с Решение 565 от 13.11.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП"/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Твърди се, че изводите на съда са незаконосъобразни и не кореспондират със събраните в хода на производството доказателства. Излагат се доводи, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания, тъй като с РД и РА ревизиращите органи изрично са приели, че са налице предпоставките на чл. 7 ЗДДС. Развиват се подробни съображения в касационната жалба. Иска се отмяна на решението и се претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалният си представител юрк. Панова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и в писмена защита със съображения по съществото на спора и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Смолян е законосъобразността на РА Р-16002119006755-091-001/18.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр.Пловдив, потвърден с Решение 565 от 13.11.2020г. на директора на Дирекция ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Биоленд 2014 ЕООД са установени задължения за ДДС в общ размер 427 691,93 лв., от които главница 347 217,64 лв. и лихви в размер на 80 474,29 лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил дружеството да заплати разноските по делото. В резултат на извършена проверка на дружеството било установено, че за периода 01.07.2016 г. 30.07.2017 г. е реализирало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер 55 822,88 лв. Предвид обстоятелството, че не бил спазен срокът по чл. 96, ал. 1 ЗДДС на дружеството е издаден акт за регистрация по ЗДДС от 16.09.2019 г., връчен на управителя на дружеството на 18.09.2019 г. В съставения протокол от извършената ПУФО е отбелязано наличието на допуснати от страна на дружеството нарушения на ЗСч, изразяващи се в това, че не е отчитало пълния размер на приходите от извършваната стопанска дейност. Констатирано е наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и ревизията била проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Първата осъществена доставка на дружеството била документирана с инвойс от 30.11.2015 г. на стойност 59 997,04 лв. за италиански клиент. Ревизиращият екип приел, че от страна на РЛ не са представени необходимите документи по чл. 45, ал. 2 ППЗДДС, поради което сумата формирала облагаем оборот за задължителна регистрация на дружеството по ЗДДС. Ревизиращите органи приели, че до 28.12.2015 г. дружеството е следвало да бъде регистрирано за целите на ЗДДС и всички извършени от него след тази дата доставки на територията на страната се облагат с ДДС. Поради установени пропуски в представените товарителници извършените доставки на гъби за страни членки на ЕС са приети за недоказани. Ревизиращият екип е обложил с ДДС всички извършени доставки през периода 10.06.2016 г. до 29.07.2019 г. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в необходимата форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият състав е стигнал до извод, че ревизията правилно е протекла по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Приел е, че не е била налице първата предпоставка за признаване на ВОД, а именно дружеството доставчик да е регистрирано по ЗДДС лице. С оглед на горното съдът е стигнал до извод, че РА е законосъобразен. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221,ал. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че е нарушен принципът на оправданите правни очаквания. Горестоящият административен орган не е обвързан само от мотивите, изложени в РА. Съгласно чл. 155, ал. 8 ДОПК с решението не е изменен РА във вреда на жалбоподателя и с него не е определено по-голямо задължение. Процесната ревизия е проведена по реда на чл. 122 ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия кодекс. При изчерпателно посочените предпоставки на чл. 122, ал. 1 ДОПК е невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин, освен чрез анализ на обстоятелствата визирани в ал. 2 на същата разпоредба, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 273 от Директивата за ДДС и установените в него условия държавите членки да предвидят други задължения, за да предотвратят данъчни измами. Правилно извършената от ревизиращия орган по приходите проверка е завършила с констатациите, че е налице основание на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което данъчната основа за облагане за ревизирания период правилно е определена по реда на чл. 122 ДОПК. Правилен е изводът на съда, че не е изпълнена първата предпоставка по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за наличие на ВОД, а именно дружеството доставчик да е регистрирано за целите на ДДС лице. Това условие не е било изпълнено, тъй като РЛ е регистрирано, считано от 18.09.2019 г. датата, на която му е бил връчен актът за регистрация по ЗДДС. Именно по тази причина се приема, че с осъществената доставка на стоки до италианския контрагент на дружеството URBANI TARTUFI S.R.L., за която Биоленд 2014 е издало инвойс от 30.11.2015 г. на стойност 59 997,04 лв. е достигнат облагаем оборот надвишаващ 50 000 лв., поради което за всички осъществени от дружеството доставки за периода от 10.06.2016 г. до 29.07.2019 г. към български фирми и контрагенти от ЕС, дружеството дължи косвен данък. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 6 806,91 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,