Решение № 3645 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2015 г.

Решение № 3645 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез юрисконсулт Деница Лефтерова, против решение № 15197 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 12513/2013 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. С решението е отменено решение № Ж-183 от 12.08.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката, образувана по жалба с вх. № Е-13-62-82 от 17.05.2013 г. на Красимир Николов Тихов от гр. София срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а делото е върнато като административна преписка на ДКЕВР за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. В решението е определен 60-дневен срок за произнасяне по жалба с вх. № Е-13-62-82 от 17.05.2013 г. на Красимир Николов Тихов от гр. София срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. Релевират се доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като от жалбата на Кр. Тихов до ДКЕВР, подадена чрез "ЧЕЗ Електро България" АД, се съдържа оплаквания изцяло свързани с действия, които са свързани с изпълнение на задълженията присъщи за дейността "разпределение на електрическа енергия" и вменени именно на "ЧЕЗ Разпределение" АД. В обстоятелствената част на жалбата Тихов е изложил възражения във връзка с начина на коригиране на сметките на клиента, като в процесния случай спорно е било основанието, на което следва да се извърши корекцията на използваната електрически енергия, а именно дали по реда на чл. 25, ал. 6, т. 1 или по реда на чл. 25, ал. 7 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056/7.11.2007 г. и изменени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. Касаторът счита, че независимо от факта, че в решение № Ж-183 от 12.08.2013 г. на ДКЕВР да не е упоменато кои общи условия са цитирани, въз основа на всички доказателства по делото може да се направи извод, че предвид характера на оплакванията единствено приложими и относими в случая са разпоредбите от Общите условия на "ЧЕЗ Разпределение" АД. В заключение счита, че ДКЕВР правилно е приела, че повдигнатите от Кр. Тихов оплаквания са свързани с дейности, извършвани от "ЧЕЗ Разпределение" АД, а не от "ЧЕЗ Електро България" АД. Предвид на изложеното, иска отмяна на решението и потвърждаване не решението на ДКЕВР. ОТВЕТНИКЪТ - Красимир Николов Тихов - редовно призован, се явява лично. Релевира съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на ВАС - Четвърто отделение. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА - "ЧЕЗ Разпределение България" АД - редовно призована, не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред тричленния състав на ВАС е било решение № Ж-183 от 12.08.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което е прекратена преписката, образувана по негова жалба с вх. № Е-13-62-82 от 17.05.2013 г. срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Производството пред ДКЕВР е било образувано по жалба вх. № Е-13-62-82 от 17.05.2013 г. на Красимир Николов Тихов от гр. София, в която се е оплакал от действията на "ЧЕЗ Електро България" АД, като клиент на дружеството с абонатен № 300007523632 и партида на името на неговата съпруга Вера Тихова с адрес в гр. София, кв. "Дружба-2", бл. 409, вх. Г, ап. 104. Направено е проучване по жалбата от страна на ДКВР и е съставен доклад от В. Корова - главен директор на Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове", в който са описани обстоятелствата по подадената жалба от Красимир Тихов и становището на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Коментирани са документите, приложени по преписката. На 12.08.2013 г. е проведено закрито заседание на ДКЕВР. Въз основа на установените фактически обстоятелства ДКЕВР е приела, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД е поправила неточно извършената корекция, като е издала кредитно известие, с което е анулирана корекция от 38 кW за отчетния период от 21.12.2012 г. до 25.01.2013 г., а по отношение на извършената корекция от 29 кW по фактура № 0125764217 от 5.04.2013 г. е приела, че е извършена правилно на основание чл. 25, ал. 7 от Общите условия. В оспореното решение ДКЕВР се е мотивирала, че липсват условия за приложение на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ОУ, защото е констатирано, че тарифният превключвател е бил повреден и не е отчитал консумираната ел. енергия по всички тарифи, избрани от потребителя. Въз основа на тези изводи е постановила решение, с което прекратила преписката. ДКЕВР не е съобразила, че издател на фактурите и на извършената корекция е "ЧЕЗ Електро България" АД, а не "ЧЕЗ Разпределение България" АД. С обжалваното в настоящото производство решение състав на ВАС - Четвърто отделение е отменил решение № Ж-183 от 12.08.2013 г. на ДКЕВР и делото е върнато като административна преписка на комисията за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. В решението е определен 60-дневен срок за произнасяне по жалба с вх. № Е-13-62-82 от 17.05.2013 г. на Красимир Николов Тихов от гр. София срещу "ЧЕЗ Електро България" АД. За да постанови цитирания резултат съдът е приел, че решението на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК - в нарушение на чл. 35, чл. 36, ал. 1 и ал. 3, чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, както и на чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3. Комисията не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдила становището на жалбоподателя Красимир Тихов, че неговото оплакване е срещу "ЧЕЗ Електро България" АД по повод издадените фактури и извършени корекции по тях, а не срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД. В хода на проверката ДКЕВР е допуснала нарушение и на чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3, като е взела становище от "ЧЕЗ Разпределение България" АД и не е съобразила, че жалбата на Тихов е срещу действия на "ЧЕЗ Електро България" АД, а не срещу действията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД по повод извършените действия по поддръжката на електроснабдителната мрежа. Наред с това съдът е констатирал, че в оспореното решение са посочени разпоредби от Общите условия, без да са конкретизирани, за кой лицензиант се отнасят - "ЧЕЗ Електро България" АД или "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Не е съобразено, че срещу действията на "ЧЕЗ Разпределение България" АД от страна на Кр. Тихов не е имало възражения. Обжалваното решението е правилно. Липсват нарушения на материалния закон. Не е спорно, че "ЧЕЗ Електро България" АД, притежава Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-229-15 от 17.05.2007 г. и Лицензия за "обществено снабдяване с електрическа енергия" № Л-135-11 от 29.11.2006 г. Съгласно приложената по делото Лицензия № Л-135-7 от 13.08.2004 г. "ЧЕЗ Разпределение България" АД е лицензирано за извършване на дейности свързани с "разпределение на електрическа енергия". Видно е, че двете дружества осъществяват различни дейности, регулирани от Закона за енергетиката. Спорът в случая се свежда дали правилно Комисията е приела, че жалбата на Кр. Тихов е насочена срещу действия на "ЧЕЗ Разпределение България" АД или срещу действия на "ЧЕЗ Електро България" АД, както е приел тричленният състав на ВАС - Четвърто отделение. В действителност и в касационната жалба не се отричат основните факти, поради които е отменено решението на ДКЕВР, а именно, че Комисията е била сезирана с жалба от Кр. Тихов срещу "ЧЕЗ Електро България" АД, а е разгледана като такава срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД и само с негово участие. В жалбата не се твърди да е взето становище на "ЧЕЗ Електро България" АД. Наред с това в решението си ДКЕВР е посочила, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД е поправило неточно извършена корекция, като е издало кредитно известие № 0127150677/30.04.2013 г. към фактура № 0122519509/4.02.2013 г. Кредитното известие, както и фактурите приложени към жалбата на Тихов обаче са издадени от "ЧЕЗ Електро България" АД, а не от разпределителното дружество. Предвид изложеното, настоящият касационен състав намира за обоснован изводът на съда, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са се отразили на правилното прилагане на материалния закон. По силата на предвиденото в чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката при проверката на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея. Нормата на чл. 143, ал. 6 от посочената наредба също изисква Комисията да разгледа жалбата, ведно с цялата преписка по нея. В конкретния случай обаче ДКЕВР е изискала само становище от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без да установи правнорелевантните факти и без да събере относимите доказателства. Съдът обективно е установил, че ДКЕВР не е осъществила необходимата проверка за изясняване на обстоятелствата по случая. Допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от ДКЕВР при липса на доказателства от проверката "ЧЕЗ Електро България" АД, са съществени и са препятствали съдът да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени доколко съответствието с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. Съобразно изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че липсват пороците релевирани с касационната жалба, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,