Решение № 4609 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2021 г.

Решение № 4609 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" чрез процесуален представител, срещу решение № 39/13.01.2021 г. по адм. дело № 920/2020 г. на Административен съд - София - област, с което е отменена заповед № 3562/21.07.2020 г., издадена от касатора. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано. Иска отмяната му, отмяна на оспорваната заповед, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, в условията на алтернативност прави искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по касация. Ответникът по касационна жалба – Р. С., жив. в гр. Драгоман, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспорената заповед на Р. С. - началник на Митнически пункт Калотина, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. От представените по делото доказателства, които подробно е обсъдил, съдът вярно е установил фактите по спора. С докладна записка от 8.04.2020 г. на ръководителя на инспектората в Агенция "Митници" е направено предложение до директора за образуване на дисциплинарни производства срещу седем лица, между които и С.. Докладната е съставена вследствие на изнесена информация в медиите за проведена специализирана операция на ГКПП Калотина, под ръководството на Специализираната прокуратура, при която има задържани митнически служители. Производството е водено за това, че в периода на 1.01.2019 г. до 6.02.2020 г., на територията на Република България, повече от три лица, включително длъжностни лица – полицейски органи и служители на Агенция "Митници", участват в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат съгласувано в страна престъпления по чл. 302 НК и чл. 301 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК. Към писмото са приложени постановления за привличане на обвиняем. От Специализирана прокуратура са изпратени материали по досъдебно производство, в които се намира постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение спрямо С., за участие в ОПГ. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 97 от ЗДСл., но при постановяването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани със събирането на доказателства в административното производство и нарушения на материалния закон. Изложени са съображения, че в заповедта като нарушение е посочено, че в медиите е изнесена информация за задържани митнически служители при акция на СП, повдигнато е обвинение за извършено престъпление и е взета мярка за неотклонение. Наказателното производство обаче не е приключило, а други факти за укоримо с оглед посочените като нарушени норми на чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците, чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, и нормите от Кодексите за етично поведение, които се сочи че са нарушени и които съдържат общи, абстрактни правила за поведение, не са установени в дисциплинарното и в съдебното производство. До влизане в сила на осъдителна присъда, при презумпция на невиновност не може да бъде ангажирана отговорността на служителя за участие в организирана престъпна група, за участниците в която се предполага, че чрез корупционно поведение упражняват държавната си служба. Оспорената заповед не съдържа описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи нарушения на служебните задължения и на етичните правила и уронващи престижа на службата. Специализираната операция, медийните публикации, които я правят обществено достояние са факти извън волята на служителя. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед. Постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обосновани, с оглед доказателствата по делото и съобразени с нормите на материалния закон са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради допуснато нарушение по чл. 146, т. 4 от АПК. Следва да се приеме, че като изпълнително деяние на приетото за извършено от С. нарушение на служебните задължения и на изискванията на нормите за етично поведение е посочен само фактът, че на същия в резултат на проведена специализирана акция е повдигнато обвинение и е наложена мярка за неотклонение. Дисциплинарно-наказващият орган е приел съпричастност на служителя в извършване на престъпление - участие в организирана престъпна група, без наказателното производство, което е образувано, да е приключило с влязла в сила присъди, което е в грубо нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена от чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. Привличането като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като нарушение на служебните задължения и на правилата на етичните кодекси, както се твърди в касационната жалба. Подобно твърдение означава игнориране на презумпцията за невиновност, което не съответства на основните принципи на правото. По аналогични съображения не може да се приеме, че огласяването на специализираната акция на прокуратурата и привличането като обвиняем на С. уронва престижа на службата. Административният орган не е установил конкретно поведение, което да бъде свързано с неизпълнение на конкретни служебни задължения или етични правила, за да бъде квалифицирано като нарушение на същите. Дисциплинарният съвет не е извършил самостоятелно изследване на конкретни факти и обстоятелства, които да осъществяват нарушение на служебни задължения или етичните правила за поведение. Твърденията за нарушение на сочените норми следва да бъде обосновано с несъмнено установени конкретни фактически действия или бездействия, което не е извършено от дисциплинарния съвет, съответно от дисциплинарно-наказващия орган. Нарушението на служебната дисциплина, осъществено чрез фактически действия по начина, описан в касационната жалба, довели и до уронване на престижа на администрацията, не са посочени нито в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, нито в предложението на дисциплинарния съвет и установяванията му, нито фигурират като фактическо основание в издадената заповед за уволнение. С касационната жалба се прави опит да се мотивира заповедта, както и да се докаже извършено дисциплинарно наказуемо поведение което е недопустимо. В дисциплинарното производство и във всички актове на дисциплинарния съвет и на дисциплинарно-наказващия орган се съдържа само и единствено текстът на постановлението за привличане на С. като обвиняем, но липсва конкретно деяние, което да осъществява съставите на дисциплинарно нарушение. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 89, ал. 4 от ЗДСл държавните служители носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянието може да бъде основание и за търсене на друг вид отговорност. В случая обаче, при неприключило наказателно производство и признаване на лицето за виновно с влязла в сила присъда, административният орган е приел, че служителя е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем, което е прието и за дисциплинарно нарушение, което е в нарушение на конституционните и законови норми. Постановеното решение е правилно, не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, включително и в частта за разноските, за присъждането на които са били налице основанията по чл. 143, ал. 1 АПК и адвокатският хонорар не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски за касационнната инстанция в размер на 840 лева заплатен адвокатски хонорар, който не е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от Агенция "Митници". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,