Решение № 228 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2012 г.

Решение № 228 от 8.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7462/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Христо Иванов Балканов, гр. София, кв. "Драгалевци", ул. "Лешникова гора" № 122 срещу решение № 434 от 22.03.2012 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по административно дело № 2671/2011 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Балканов срещу заповед № 2232 от 24.06.2011 г. на началника на Районно полицейско управление, гр. Несебър в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, 5 и 7 АПК. Не отчел, че заповедта не съдържа фактически основания за издаването й. Фактът, че тези основания са изложени в акта за установяване на административното нарушение, не освобождава органа от задължението да ги изложи в заповедта. Неправилен счита извода на съда, че Балканов упражнил пълна степен правото си на защита, тъй като не можеш да реализираш защитата си в пълна степен срещу неиндивидуализирано нарушение. Сочи, че за нарушението на Балканов е наложено административно наказание, което е обжалвано пред съда и не е влязло в сила, поради което твърдяното нарушение не е доказано по безспорен начин. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени заповед № 2232. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Златко Димитров, Адвокатска колегия, гр. Хасково.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно полицейско управление, гр. Несебър в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено при правилно установена фактическа обстановка и приложение на материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 24.06.2011 г. Балканов управлявал лек автомобил марка "Фолксваген голф", регистрационен № СА 8820 РН.

1. При извършена от контролните органи проверка било установено, че управлява превозното средство след употреба на алкохол, установено с техническо средство и без да носи в себе си свидетелството си за управление. За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 2232 (819384) от 24.06.2012 г.

1. На Балканов било издадено наказателно постановление № 2232 от 29.06.2011 г., с което му били наложени административни наказания и отнети контролни точки. Наказателното постановление било връчено на Балканов на 28.11.2011 г.

1. Със заповед № 2232 от 24.06.2011 г. началник Районно полицейско управление, гр. Несебър в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Бургас, надлежно упълномощен от министъра на вътрешните работи, наложил на Балканов принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), връчена му на 28.11.2011 г. В заповедта било посочено, че се издава на основание акт за установяване на административно нарушение № 2332 от 24.06.2011 г., за извършено нарушение на 24.06.2011 г. около 23,35 с лек автомобил, регистрационен № СА 8820 РН.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма. Приел, че заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й, има ясно формулирана разпоредителна част относно временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Приел, с оглед на доказателствата по делото, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон - съдържанието на алкохол в кръвта било установено с техническо средство като водачът бил запознат с резултатите и му бил връчен талон за медицинско изследване. По отношение на твърдението, че наказателното постановление не е влязло в сила приел, че принудителната мярка няма санкционен характер и не е обвързана с преценката за вина или други фактори. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на заповедта и отхвърлил жалбата на Балканов.

Този извод на съда е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за предмета на спора факти, те не се оспорват от касатора и касационната инстанция счита, че същите са пълно доказани така, както са изложени по-горе. Макар да твърди наличие на трите касационни основания - съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост доводите на касатора са единствено за необоснованост на съдебния акт, тъй като касаят единствено преценката на съда на фактите по делото. Следва също да се посочи, че твърдяните нарушения на обжалваното решение са били изложени като нарушения и на самия акт и по тях съдът изложил подробно и прецизно мотивирано становище.

Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че оспорената заповед отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, 5 и 7 АПК. Това неговото твърдение не съответства на доказателствата по делото. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила. Т. е., както обосновано посочил и съда всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и надлежно доказани. Фактът, че наказателното постановление, издадено въз основа на акта за установяване на административно нарушение, послужил като основание за издаване и на оспорената заповед, не е влязъл в сила е ирелевантен за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП актът за установяване на административно нарушение има доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на противното. С оглед на това първо, твърдението на касатора за доказателствената сила на акта противоречи на изричната законова разпоредба, и второ, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от визираната в акта, е на касатора. По делото касаторът не е ангажирал каквито и да било доказателства, които да дадат основание да се направи обоснован извод за фактическа обстановка, различна от посочената в акта, при което съдът правилно определил релевантния по делото факт - управление на моторно превозно средство с алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установен по надлежния начин.

Заповедта безспорно съдържа и правно основание за издаването й - чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е изрично посочено, като и ясно разпоредителна част, поради което касаторът действително, както обосновано приел и съда, и имал възможност ефективно да осъществи правото си на защита.

Видно от изложеното доводите на касатора за твърдяните отменителни основания са неоснователни. Обжалваното решение е правилно. Съдът правилно ценил събраните по делото доказателства, въз основа на това направил обосновани фактически изводи, правилно приложил материалния закон и не допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

При неоснователност на касационните основания и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решението съдът счита, че същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд