Решение № 634 от 19.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6536/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационната жалба на Министерство на вътрешните работи, гр. София, по касационна жалба на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Габрово и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, насочени против решение 798 от 28.04.2023г., постановено по адм.д 254 по описа за 2022г. на Административен съд Пловдив. Релевират оплаквания за неговата неправилност и искат отмяната му на основанията, посочени в чл. 209, т.3 АПК. Развиват доводи в подкрепа на посочените касационни основания и молят след отмяна на обжалваното решение искът на Д. Трайкова против тримата ответници с правно основание чл. 1 ЗОДОВ да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба Д. Трайкова от гр. Пловдив чрез своя процесуален представител адв. Кечев оспорва основателността на подадените касационни жалби и моли обжалваното съдебно решение да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационните жалби и неправилност на постановеното съдебно решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са допустими за разглеждане по същество. При разглеждането по същество на така подаденитеи касационни жалби Върховният административен съд съобрази следното: Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по предявен от Д. Трайкова иск с правно основание чл.1 ЗОДОВ против трима ответници при условията солидарнос, а именно - Министерство на вътрешните работи, Областна дирекция на МВР Пловдив и Областна дирекция на МВР Габрово. Искът, чието правно основание е чл.1 ЗОДОВ, се основава на твърдение за понесени от ищцата Трайкова имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от системата на така посочените в исковата молба ответници, изразяващи се в незаконосъобразна първоначална и последваща регистрация на закупен впоследствие от ищцата лек автомобил марка Лексус, модел НХ 300 Х, първоначално внесен от Белгия. С така предявения иск се иска да бъдат солидарно осъдени ответниците да заплатят обезщетение в общ размер на 68000.00 лева, от които 58 000.00 лева за претърпени имуществени вреди и 10 000.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, дължащи се на незаконосъобразни действия и бездействия на техни длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност по регистрация на МПС на територията на страната преди закупуването му от ищцата, ведно със законната лихва, считано от 29.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Излагат се обстоятелства, свързани с търсеното обезщетение по претендираната сума, дължащи се на неизпълнение на служителите на МВР във връзка с вменените им задължения да извършат по надлежния ред всички необходими проверки, за да установят дали представеният пред тях за регистрация автомобил не е предмет на извършено посегателство против собствеността. Въпреки проверката и двете регистрации на територията на Р.България, след закупуването му от ищцата автомобилът, собственост вече придобит от нея, е бил иззет във връзка с досъдебно производство, доколкото същият с се е бил предмет на кражба в Белгия. Тя е била лишена от възможността да го ползва за продължителен период от време, а понастоящем и поради техническото състояние, в което се намира, което не отговаря на състоянието, в което е закупен. Излагат се обстоятелства за претърпени неимуществени вреди, свързани със затруднения по отглеждане на детето на ищцата като самотна майка, което налага да ползва платен превоз и създава редица неудобства. На следващо място се твърди, че ищцата търпи и разочарованието, че колата, за която е спестявала и е закупила, не може да бъде използвана. В хода на съдебното производство административният съд по искане на ищцата е събрал писмени и гласни доказателства, назначил е, изслушал е и е приел съдебно - автотехническа експертиза. Въз основа на така събраните и анализирани доказателства, съдът е формирал правен извод за основателност на исковата претенция по отношение на тримата ответници в пълен размер, като ги е осъдил солидарно да заплатят на ищцата обезщетение за понесените от нея имуществени вреди в размер на 58 000 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., както и разноските по делото. От фактическа страна съдът е приел за установено следната фактическа обстановка, която настоящата инстанция възприема изцяло като неоспорена и поради забраната за фактически установявания при касационното оспорване - чл. 220 АПК. Административният съд е приел, че със заявление за първоначална регистрация на превозно средство от 27.09.2017г., пред сектор Пътна полиция при ОД на МВР Габрово е представен за регистрация лек автомобил марка Лексус, модел НХ 300 Х, внесен от Белгия. Автомобилът е регистриран на името на първоначалния български собственик. Към заявлението са приложени договор за покупко-продажба на английски език и декларация от същия за това от къде е закупен автомобила и на коя дата е превозното средство е влязло в Р България. На 24.10.2017г. с договор за замяна на МПС първоначалният собственик / с посочени в решението имена/ е прехвърлила собствеността върху посочения лек автомобил марка Лексус на дружество Галерия 2013 ООД, със седалище в гр. Габрово. Видно от докладна записка от младши разузнавач в сектор ПСМПСОСК при ОД на МВР-Пловдив, на 23.11.2017г., автомобилът е бил препродаден и регистриран в КАТ-Пловдив на името на фирма Чарлтон ЕООД гр.Пловдив, като му е даден и нов държавен контролен номер, посочен в решението. На 26.06.2018г. автомобилът е регистриран в КАТ-Пловдив на името нов купувач с посочени в решението имена като нов собственик, за което е представен Договор за покупко-продажба на МПС от 23.05.2018г..Регистрационният номер не е бил сменен. На 21.01.2020г. в сектор ДМОС при ОД на МВР-София по канала на Европол е било получено запитване от полицейските власти на Белгия, във връзка с престъпления, свързани с МПС, едно от които е бил и процесният автомобил марка Лексус, модел НХ 300 Х, с посочен номер на регистрация. Информацията е била препратена от ДМОС при ОД на МВР-София в сектор ПСМПСОСК при ОД на МВР-Пловдив на 29.01.2020г.. На 29.01.2020г. служител на сектор ПСМПСОСК при ОД на МВР-Пловдив се е свързал с ищцата, за да я уведоми за започнала проверка относно личния й автомобил. В същия ден ищцата предал доброволно автомобила марка Лексус с рег. [рег. номер] за нуждите на проверката. С протокол за оглед на местопроизшествие, автомобилът бил иззет и било образувано досъдебно производство 18/2020г по описа на Отдел Криминална полиция" при ОД на МВР-Пловдив /прокурорска преписка 1076/2020г на РП-гр.Пловдив/ за престъпление по чл.345а ал.1 от НК. Иззетият като веществено доказателство по делото л.а. Лексус с рег. [рег. номер] е бил оставен на съхранение на специализирания паркинг при сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Пловдив на 29.01.2020г. с приемо-предавателен протокол, с който е предаден на съответния домакин, отговарящ за паркинга и условията на съхранение. В хода на досъдебното наказателно производство са били извършени технически експертизи на иззетия автомобил, които дават заключение, че номерът на рамата на колата е изпълнен с нестандартен шрифт, като въпреки извършените многократни обработки, конкретният негов оригинален номер и на номер на двигател не може да бъде установен. По делото съдът е установил, въз основа на събраните писмени доказателства, че ищцата многократно е подавала молби до наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура-Пловдив за връщане на иззетия автомобил, който с постановления е отказал връщането му, като отказите са потвърдени в хода на съдебното им обжалване. Към 07.12.2021г. /датата на подаване на исковата молба/, автомобилът продължава да бъде задържан като веществено доказателство и се намира на територията на КАТ-Пловдив, като продължителността на този период, през който ищецът не може да има достъп до него е една година и десет месеца. Съдът по искане на ищцата е назначил и приел съдебно-автотехническа експертиза, която е дала заключение относно състоянието на автомобила , основната батерия за модела и е оценила стойността на автомобила, неговата поддръжка и ремонт , както и тези на батерията на същия. Заключението на съдебно-автотехническата експертиза е прието, като неоспорено и необорено от страните и е обсъдено от съда в мотивите към съдебното решение. Настоящата инстанция намира, че заключението не следва да се възпроизвежда в настоящото решение, доколкото същото е налично в материалите по делото и детайлно е обсъдено от административния съд в обжалваното решение. Експертизата дава средна пазарна стойност към 29.01.2021г. /датата на изземването/ на процесния лек автомобил Лексус" ДК [рег. номер], която е възлизала на стойност 59015лв. и е изчислена средна пазарна стойност на автомобила към 29.11.2022г., която е в размер на 50553.00лева. Стойността на хибридната батерия като резервна част е 8 657.27лв. без ДДС. Стойността на ремонта за подмяна на хибридната батерия е 10642.10лв. с ДДС. Технически проблеми с хибридната батерия няма да позволят нормалното движение на автомобила. Всякакви технически проблеми по автомобила следва да бъдат установени чрез диагностика в официалния сервиз. По делото са били приети гласни доказателства, като по искане на ищцата са разпитани свидетели за установяване на причините за закупуване на иззетия автомобил, както и за отрицателните преживявания свързани с изземването на автомобила, причините за това и негативните емоционални последици от тези обстоятелства. Показанията на свидетелите , чийто брой е ограничен от съда спрямо поискания от ищцата първоначално, не следва да се възпроизвеждат в настоящото решение, доколкото същите са обсъдени обстоятелствено в оспореното съдебно решение на АС- Пловдив. Съдът е извършил преценка на тяхната достоверност , обективност и липса на противоречие. Настоящата инстанция намира, че доколкото ответните страни не са оборили с насрещно доказване установените в хода на производството обстоятелства, които са в потвърждение на твърдените в исковата молба такива, то следва извод, че при анализа и обсъждането на събраните доказателства съдът правилно е извършил преценка за обективност и безпристрастност на гласните и писмените доказателства. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, правилно и обосновано съдът е приел исковата претенция на Д. Трайкова за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, основана на разпоредбата на чл. 1 ЗОДОВ за доказана по основание. Съобразно чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Видно обстоятелствената част на исковата молба исковата претенция се основава на твърдение за понесени от ищцата Трайкова имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица, изразяващи се в незаконосъобразна първоначална и последваща регистрация на закупен от ищцата лек автомобил марка Лексус, модел НХ 300 Х, първоначално внесен от Белгия. По делото безспорно е било установено, че ищцата не е първият собственик на територия на Република България, както и че преди закупуването на автомобила от ищцата, същият е бил предмет на две регистрации на територията на страната. При същите въпреки проверката не е било установено от компетентните длъжностни лица от ОД на МВР Габрово и ОД на МВР Пловдив наличие на интервенции върху номера на рамата , както и това че автомобилът преди внасянето му в страната е бил обект на кражба в държава членка на ЕС. Правилни и обосновани са изводите на съда, че действията по проверката на автомобила преди неговата регистрация и пререгистрация не са били извършени с достатъчна щателност и прецизност, довели до последиците, свързани с неговото изземване от ищцата в рамките на полицейското сътрудничество в ЕС. Следва да се отбележи, че съдът правилно е преценил предмета, като е приел, че вредите се претендират от ищцата не от действията по изземване по досъдебното производство 18/2022г., което обстоятелство само по себе си изключва отговорността на държавата за вреди от административна дейност, а е разгледал исковата претенция изцяло в рамките на наведените фактически и правни обстоятелства. Правилни и обосновани са изводите на съда за наличие на всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата. Налице са вредоносни действия и бездействия от страна на длъжностни лица от ОД на МВР Габрово и Пловдив, извършени във връзка с предходната регистрация на процесния автомобил на територията на Р. България които са довели като пряк резултат до лишаването на ищцата от нейно притежание. Що се отнася до твърдяната вреда, която като вид е свързана с лишаването от притежание, съдът обосновано и правилно е разгледал иска в светлината на прилагане на нормата на чл.1 от Протокол1 ЕКПЧ. Мотивите на административния съд в тази насока се споделят изцяло и настоящата инстанция, на осн. чл. 221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на решението на АС Пловдив в тази част. Правилно е прието, че ищцата е претърпяла имуществена вреда, изразяваща се в лишаване от притежание на стойност 58000 лв. Тук следва да се има предвид обстоятелството, че за ищцата покупката на автомобил, който преди това е бил предмет на регистрация на територията на страната, е обстоятелство с решаващ характер, чотивиращо я да извърши покупката, доколкото същата не е желаела да попадне в ситуация автомобилът да бъде иззет поради това, че е обект на престъпление. В тази насока доказаните с писмените и гласни доказателства нейни намерения да закупи вече регистриран и пререгистриран в страната автомобил, сочат, че същата, от една страна, е извършила действия, с които да максимално да ограничи възможността от загуба на притежанието на автомобила, а от друга добросъвестността й се установява, от обстоятелството, че лично е предала автомобила на органите на досъдебното производство. По делото безспорно е доказано, че ищцата се е доверила и е разчитала на прецизното изпълнение на служебните задължения на органите на ОД на МВР Габрово и ОД на МВР Пловдив при проверката преди регистрациите на автомобила. Това обстоятелство има отношение както към доказването на пряката причинно-следствена връзка между действията на полицейските служители, извършили двукратно проверката преди регистрациите на процесното МПС, така и към основателността на претендираните за обезщетяване неимуществени вреди. Поради добросъвестното изпълнение на законовите процедури при регистрацията и пререгистрацията на МПС, ищцата не може да търпи неблагоприятните последици от факта, че е лишена от притежанията си поради обстоятелства, които не могат да й бъдат вменени във вина и които не са били установени при проверката от полицейските органи. В тази насока настоящата инстанция намира за правилни изводите на административния съд за доказаност и основателност на исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди в признатия от съда размер 58000 лв. Що се отнася до неимуществените вреди към доказаните с гласни доказателства неблагоприятни емоции във връзка с факта на лишаване от притежения следва да се добавят и отрицателните емоции, за това, че ищцата е разчитала на добросъвестно изпълнение на служебни задължения от страна на служители на МВР, което не се е оправдало. Що се отнася до размера на неимуществените вреди, настоящата инстанция намира, че уважената част на иска на това основание е завишена, като не е съобразена с практиката на съда при разглеждане на искови претенции от подобен характер, вида на нарушеното право и въздействието му върху правната сфера на ищцата. Настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 5000 лв, като решението на АС - Пловдив следва да се отмени до този размер. Исковата претенция за отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразна административна дейност, съобразно правилото на чл. 1, ал.2 ЗОДОВ, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Процедурата за това е разписана в глава тринадесета на АПК и съобразно чл. 205, ал.1 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Доколкото вредите от имуществен и неимуществен характер в настоящото производство се претендират от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОД на МВР Габрово и ОД на МВР Пловдив, които са юридически лица, то същите са и надлежните ответници по иска. Конституираният ответник Министерство на вътрешните работи е юридическо лице, но не е надлежен ответник , доколкото вредите не са причинени пряко от неговите служители. Процесуален субституент на държавата в производството по иска по чл. 1 ЗОДОВ са съответно ОД на МВР Габрово и ОД на МВР Пловдив. Решението в частта , с която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати солидарно с ОД на МВР Габрово и ОД на МВР Пловдив исковата сума сумата от 68000.00 , представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразни бездействия и действия на техни длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, свързана с регистрацията на МПС лек автомобил Лексус, модел НХ 300 Х, внесен от Кралство Белгия, следва да обезсили, и искът, насочен срещу МВР следва да се обезсили. Решението в останалата част следва да се остави в сила. С иска за вреди е предявена и претенция за присъждане на лихва върху размера на обезщетението. Административният съд е приел тази претенция за разглеждане и е изложил мотиви в решението си, но е пропуснал да се произнесе в диспозитива на съдебния акт. Доколкото производството по чл. 175 АПК и чл. 176 АПК може да се проведе по почин на съда, след връщане на делото на административния съд, същият следва да се произнесе и по претенцията за присъждане на лихви върху размера на обезщетението. Водим от изложеното Върховният административен съд