Решение № 9382 от 9.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на К. Димитров-прокурор в РП-Добрич, ТО -Балчик срещу решение 12/07.03.2023 г., постановено по адм. дело 199/2022 г. по описа на Административен съд Силистра, с което е отхвърлена жалбата му против заповед РД-04-168 от 04.10.2022г. на административния ръководител на РП-Добрич. Изложените съображения са за необоснованост и материална незаконосъобразност, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната заповед на административен ръководител- Районен прокурор на РП-Добрич. Ответникът административен ръководител Районен прокурор на РП-Добрич не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед РД-04-168 от 04.10.2022 г. на административния ръководител на Районна прокуратура Добрич, с която на осн. чл. 327 от Закона за съдебната власт на жалбоподателя е обърнато внимание за допуснато от него нарушение по организацията на работата по ДП 273 / 2010 г на РУ на МВР Балчик, пр.пр. ТОБ-708 / 2010 г. на Районна прокуратура Добрич, Териториално отделение - Балчик. За да издаде оспорената заповед, административният ръководител на РП-Добрич е приел, че в периода от 03.09.2014 г. ,датата на първото спиране на производството от наблюдаващия прокурор във връзка с издирването на свидетел до датата на постановяването на заповедта по чл. 327 ЗСВ наблюдаващият прокурор не е осъществявал ефективно функцията си по чл. 46, ал. 2, т. 1 НПК и чл. 196 НПК по ДП 273 / 2010 г. Мотивите в акта са основани на обстоятелството, че издирването на свидетеля се е провеждало от органите на МВР и се е извършвало само на територията на България, а не са предприети никакви допълнителни действия за издирването му на територията на страна членка на ЕС, по местоработата му в чужбина, в населеното място, в което пребивава, адрес, телефон и др. Установено е, че в продължение на осем години не са събирани никакви други доказателства, чрез които би могла да се провери версията на обвиняемия. Посочено е нарушение на принципа, закрепен в чл. 22 от НПК, делата да бъдат решавани в разумен срок, като налице била реална перспектива за погасяване на наказателното преследване срещу обвиняемия по давност, като на 24.08.2023 г. изтичала относителната давност по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, а на 25.07.2025 г. изтича абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 3 НК. При издаване на заповедта е взета предвид и индивидуалната натовареност на прокурора за периода 2019 2022 г. , която не е висока спрямо натоварването на прокурорите в РП-Балчик и РП-Добрич, както и спрямо средното натоварване на прокурорите в страната. Прието е, че неефективното упражняване на ръководството и надзора върху разследването по ДП 273 / 2010 г. покрива хипотезата на нарушена организация на работата по смисъла на чл. 327 ЗСВ. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 327 вр. чл. 314 ЗСВ, като издадена в писмена форма с изложени фактически основания, съответстващи на приложимата правна норма. Не са констатирани допуснати съществени процесуално нарушения. Извършен е анализ на материалната законосъобразност на оспорения акт, като е прието съответствие на установеното с доказателствени средства с хипотезата на приложената разпоредба. Съдът е отхвърлил жалбата, предвид установеното нарушение, извършено от прокурор Димитров, изразяващо се в забавяне на наказателното производство по ДП 273/2010 г. на РУ МВР-Балчик с около осем години поради формално предприетите издирвателни мероприятия по отношение на свидетел. Не е споделена защитната теза на жалбоподателя, че са били извършени всички необходими и възможни процесуални действия по посоченото досъдебно производство и причината за продължителния срок на разследването е отсъствие от страната на единствения свидетел очевидец, между когото и обвиняемия е следвало да се извърши очна ставка, съгласно задължителните указания на съда и по-горестоящият прокурор. Прокурорът не предприел действия за установяването на местонахождението му издирване на данни от близки или съседи за месторабота, адрес или телефон в чужбина, въпреки изричните данни, че свидетелят пребивава трайно в Германия- страна по Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела, с достъп до Шенгенската информационна система. Съдът е аргументирал изводите си позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека съгласно която щом властите са се задоволили единствено да съберат информация, че определено лице е било обявено за национално издирване, то те не са положили достатъчно усилия за намирането му . Според съда формалното издирване на свидетеля е довело до нарушаване на правото на обвиняемия наказателното производство да приключи в разумен срок. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за обръщане на внимание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. По своето естество "обръщането на внимание" е вътрешноорганизационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. Поради това следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти за изпълнение на професионалните му функции. Обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ е вътрешно организационна мярка, прилагана от административния ръководител при упражняване на ръководните му функции, която има дисциплиниращ и превантивен ефект. В конкретния случай изпълнението на професионалните задължения на прокурора е заложено в НПК като функции на наблюдаващия прокурор по ръководство на разследването и извършване на постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК). Предметът на дисциплинарното производство е очертан със заповедта на административния ръководител на РП-Добрич, в която са обективирани констатации, съобразно които прокурор Димитров не е взел всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебното производство и не е положил всички усилия за събирането на необходимите доказателства в най кратък срок, съобразно законовите разпоредби и указанията на горестоящия прокурор. Неоснователни са касационните доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормата, посочена като правно основание за нейното издаване чл.327, ал.1 от ЗСВ. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил действия, които не могат да се определят като активна дейност по възложеното досъдебно производство. Установеното бездействие попада в приложното поле на правната норма на чл.327, ал.1 от ЗСВ, както правилно е прието от административния ръководител и потвърдено от първоинстанционния съд. При преценка досежно наличие на предпоставките по чл.327, ал.1 от ЗСВ са взети предвид всички обективни и субективни обстоятелства, при които е допуснато установеното отклонение от възприетите стандарти при изпълнение професионалните функции на прокурора. Обръщането на внимание на прокурора при РП-Добрич с място на работа при ТО-Балчик от административния ръководител Районен прокурор на РП-Добрич е съответно на законоустановените му правомощия по чл. 140, ал. 1, т. 1, ал. 3, ал. 4, т. 2 ЗСВ, да организира и ръководи дейността на съответната прокуратура, да осъществява контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването и да ръководи контролната дейност в районите си, която има за цел да осигури установяване на пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни или дисциплинарни мерки. При гарантиране прозрачност, обективност и прилагане принципа за съразмерност в производството почл.327 от ЗСВ, са събрани доказателства за извършеното нарушение. С установяване на фактите попадащи в хипотезата на приложимата правна норма, предпоставките за прилагане на мярката "обръщане на внимание" са доказани. Административният орган в рамките на възложеното му правомощие обосновано намира, че осъщественият фактически състав създава необходимост от прилагането на мярката "обръщане на внимание", с което се изпълняват целите на закона. Съобразно наличните данни, административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание, правилно е приет от първоинстанционния съд за законосъобразен. С оглед на изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,