Решение № 8117 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16196/2013 г.

Решение № 8117 от 13.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16196/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 77, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на "ГАЕА - Зелена алтернативна енергия" ЕАД, София (ГАЕА), против Решение № 559/9.10.2013 г., постановено по а. д. № 588/2013 г. по описа на Административен съд Плевен (АСПл). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСПл е отхвърлил като неоснователна жалбата на ГАЕА против Решение на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите - Плевен (РИОСВ) № 08-ДО-324-00/22.04.2013 г. (л. 73, 146). С последното, на основание чл. 71, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и във връзка със Заявление вх. № 7594/27.11.2012 г. от името на касатора, допълнено със Заявление вх. № 7594/21.02.2013 г., след уведомяване по чл. 69, ал. 8 от ЗУО с изх. № 7594/13.12.2012 г., потвърдено с Констативен протокол № УО-17-тц/1.03.2013 г. на РИОСВ, е отказано издаването на разрешение на ГАЕА, тъй като заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на нормативните изисквания. Недоволно от решението, ГАЕА го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, като се отмени решението на директора на РИОСВ и се върне делото като административна преписка, при която се дадат задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона за издаване на исканото от него разрешение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на РИОСВ, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноските по делото - юрисконсултско възнаграждение и разходи за транспорт и командировъчни. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по делото, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), възприе изцяло установената от АСПл фактическа обстановка. Въпреки доводът за необоснованост, който ще бъде разгледан по-долу, същата не се оспорва от касатора. Предмет на касационната жалба са правните изводи на АСПл. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна. Доводът за необоснованост на решението се мотивира с неправилност на правният извод на АСПл, развит в мотивите на обжалваното решение, "...че въпреки различието на административните производства по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и ЗУО, не можело да се проведе производство по ЗУО по отношение на инсталация, за която вече има издадено комплексно разрешително". Доводът, според настоящия състав, касае правните изводи по приложението на закона, поради което е такъв за допуснато нарушение на материалния закон, а не за необоснованост на решението. Такова има в случаите, когато приетата за установена фактическа обстановка изцяло или в отделни нейни части, не съответства и/или противоречи на събрани по делото доказателства. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е основателен. Съставът на АСПл в решението си обосновано е приел, че инсталацията за шредиране (оборудване за механично третиране) на отпадъци, попада в обхвата на издаденото от министъра на околната среда и водите Комплексно разрешително (КР) № 76/27.12.2005 г. (л. 94) с оператор "Златна Панега цимент" АД, актуализирано с Решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция околна среда № 76-НО-ИО-А1/27.10.2011 г. (л. 95). КР е издадено за инсталации, някои от които попадащи в обхвата на Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС и за такива (между които и шредиращата такава), не попадащи в това приложение. Безспорно е също, че така издаденото КР, като влязъл в сила административен акт, урежда права и задължения за адресата на акта - в случая "Златна Панега цимент" АД, като оператор на инсталациите, включени в него. Член 117, ал. 4 от ЗООС урежда случаите, когато е извършена промяна на оператора на инсталацията, който поема правата и задълженията съгласно КР. От приложените към Заявление на ГАЕА вх. № 7594/27.11.2012 г. Договор за наем от 17.07.2012 г., сключен между "Златна Панега цимент" АД и касатора (л. 32) и Договор за услуги от 30.07.2012 г. (л. 35), сключен между същите страни, е видно, че ГАЕА е придобило качеството на "оператор" на инсталацията за шредиране и откритото складово пространство с площ от 200 кв. м., находящо се в непосредствена близост до инсталацията. Като нов оператор на инсталацията, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР), ГАЕА е задължена да уведоми в 14-дневен срок компетентния орган по чл. 120, ал. 1 от ЗООС. Съгласно същия член, ал. 5 и ал. 6 от НУРИКР, при промяна на оператора на част от инсталациите по КР (т. е. това се отнася и за случаите на нов оператор само на една инсталация), органът преразглежда и актуализира КР. Ако за експлоатирането на тази инсталация се налага издаване на ново КР на името на новия оператор, първо се издава то, а след влизане в сила на решението за издаването му, се актуализира и КР на оператора, на когото е било издадено първоначалното КР. В случая, тъй като шредиращата инсталация не попада в обхвата на Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС, за оперирането с нея не е необходимо да се издава ново КР. Предвид характера на процеса, осъществяван с инсталацията, достатъчно е издаването на разрешително по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗУО, каквото е поискано от касатора. До издаването на същото, ГАЕА като нов оператор оперира с инсталацията при условията за ползването й, уредени в КР издадено на "Златна Панега цимент" АД. Последното обаче не препятства искането и издаването на разрешително по чл. 67, ал. 1 ЗУО на името на ГАЕА. След като ГАЕА е новия оператор, нормално и естествено, в съответствие с нормативната уредба на въпроса е, тя да поиска и да получи ново разрешително за дейности по третиране на отпадъци, което да бъде на нейно име. Видно от мотивната част на обжалваното Решение на директора на РИОСВ № 08-ДО-324-00/22.04.2013 г., издателят на акта е цитирал непълно относимите текстове от закона и по-специално чл. 117, ал. 5 от ЗООС. Действително, "Подаването на заявление за издаване на комплексно разрешително или наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки". Съобразно т. 1 от същата алинея обаче (редакция на нормата съгласно измененията, обнародвани в ДВ бр. 77/2005 г., действала към момента на издаване на обжалваното решение), се отменят изискванията за издаване на разрешителни само по чл. 37 във връзка с чл. 12 от ЗУО, не и за всички такива по този закон. В случая, искането е за издаване разрешително по чл. 67, ал. 1 от ЗУО, а не по чл. 37 от него, поради което то следва да се разгледа по същество и при липса на пречки за постановяването му - да се издаде. Действително, инсталацията за шредиране на отпадъци, оперирана от ГАЕА попада в обхвата на КР, издадено на името на "Златна панега цимент" АД и ГАЕА може да я експлоатира при условията на това КР. Няма обаче нормативна пречка, при поискване на ново разрешително на името на новия оператор, такова да се издаде на основание чл. 67, ал. 1 от ЗУО. Нещо повече - видно от чл. 14 от НУРИКР, който следва да се приложи по аналогия и на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове, издаването на ново разрешително е задължително. Търговецът ГАЕА, като самостоятелно юридическо лице, извършва определена стопанска дейност по третиране на отпадъци и както всеки друг с подобна дейност, има правото да поиска и получи необходимото за извършването й разрешително на свое основание и на свое име. Двете производства не зависят едно от друго освен, че КР може да се актуализира едва след влизане в сила на решението, с което се издава разрешително на новия оператор на инсталацията - чл. 14, ал. 6, т. 2 от НУРИКР. Правни доводи в подкрепа на обратното становище - за наличието на норма, забраняваща издаването на разрешително по чл. 67, ал. 1 от ЗУО, не са изложени нито в обжалваното решение на директора на РИОСВ, нито в Решение на министъра на околната среда и водите № 171/2.08.2013 г. (л. 164), с което първото е оставено в сила. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното решение на директора на РИОСВ и делото му се върне за ново произнасяне по искането на ГАЕА, при съобразяване на указанията на съда по прилагане и тълкуване на материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на касатора за заплащане на направените от него деловодни разноски. С оглед правните изводи на ВАС, същото се явява основателно. Предвид постигане целите на процесуална икономия и видно от представените доказателства по делото (вносни бележки за 75,00 лв. държавна такса за двете съдебни инстанции и Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2013 г. на л. 171 и Фактура № 2740/10.09.2013 г. на л. 174), искането следва да се уважи за разноските пред двете съдебни инстанции, а именно за сумата 1515,00 лв. Доказателства за разноски под формата на адвокатски хонорар пред касационната инстанция не са представени. Следва даa бъде осъдена РИОСВ да заплати тази сума на ГАЕА. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение