Решение № 4656 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2019 г.

Решение № 4656 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13581/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Боев в качеството му на ЕТ "М. Боев", чрез адв. Б. Захариев против решение № 578/28.10.2019 г. на Административен съд – Плевен, постановено по адм. дело № 898/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10484/12.07.2019 г. издадена от началник сектор "Мобилни групи", изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът – началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез гл. юрк. М. Жиянова счита, че първоинстанционното решение следва да се остави в сила по съображения подробно изложени в представен по делото отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10484/12.07.2019 г. издадена от началник сектор "Мобилни групи", изпълняващ длъжността началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект – семеен хотел "Вилидж Парк Кнежа", находящ се в град Кнежа, ул. "Димитър Бутански" № 32, стопанисван от ЕТ "М. Боев" и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона. От събраните по делото писмени доказателства съдът е установил, че на 08.07.2019 г. при извършена проверка от органите по приходите в търговски обект - семеен хотел "Вилидж Парк Кнежа", находящ се в град Кнежа, ул. "Димитър Бутански" № 32, стопанисван от ЕТ "М. Боев" е извършена контролна покупка на хотелска услуга – един брой нощувка в студио на стойност 44. 50 лева, за която не е издадена фискална касова бележка от въведеното и монтирано в обекта фискално устройство. Проверката е установила разлика между отчетената и фактическата касова наличност в размер на 1023. 90 лева. При тези обстоятелства съдът е приел, че по делото е установено извършването на продажба на услуга от служител на търговеца – жалбоподател, която не е отчетена по реда, предвиден в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за отчитане на продажби от лицето по чл. 3. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според съда след като законодателят изрично е предвидил в чл. 186, ал. 1 ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението да приложи принудителна административна мярка, независимо от административнонаказателната отговорност на субекта и при положение, че се установяват предпоставките на посочената норма, то запечатването на обекта и забраната на достъпа до него е в съответствие с целта на закона. Посочил е, че определената от органа продължителност на мярката от 14 дни е под средния предвиден от закона срок за прилагането й и е мотивирана с тежестта на нарушението, местоположението на обекта и оборота от извършваната дейност, както и с установените други нарушения при проверката на 08.07.2019 г. С оглед на установената фактическа обстановка, характерът на извършеното нарушение и неговата тежест, съдът е приел че ограничаването на правата на търговеца не надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти и е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ за продажба на услуга, съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., за което е съставен АУАН № F499422/15.07.2019 г. По делото е установено, че контролната покупка на хотелска услуга – един брой нощувка в студио на стойност 44. 50 лева е осъществена в търговския обект, стопанисван от ЕТ "М. Боев" - семеен хотел "Вилидж Парк Кнежа". При така установените факти, правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Видно от приложената по делото разпечатка на КЛЕН за деня на проверката се установява, че контролната покупка не е отразена. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в мотивите на заповедта са изложени и конкретни фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка. Оспореният акт съдържа конкретните обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и мотиви, че нарушението е извършено за първи път. Посочени са и данните за конкретното местоположение на търговския обект. Именно тежестта на нарушението и местоположението на обекта, са послужили като мотиви на административния орган да определи срока на запечатване на обекта. Така изложените съображения отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава от 1023. 90 лева. Видно от установеното в хода на проверката, обективирано в протокола от извършена проверка с № 0372311/08.07.2019 г., не са налице и данни за служебно въвеждане или извеждане на пари от касата. Оплакванията в касационната жалба са относно извършената от първоинстанционния съд преценка за спазване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Съгласно цитираната норма принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Принципно вярно е становището, изложено в касационната жалба относно целите на административна принуда - превантивна, преустановителна и възстановителна. В случая принудителната мярка "запечатване на обект" по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена с превантивна цел, която е налице, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение на реда и начина на отчитане на продажбите на търговските обекти по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и неговият извършител, са безспорно установени. Следва да бъдат споделени и изложените от първоинстанционния съд мотиви, че по отношение на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, преценката по чл. 22 ЗАНН е извършена от законодателя, при определяне на условията за прилагането й. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба, че налагането на ПАМ не е правнозадължително за административния орган, а е въпрос на оперативна самостоятелност. При установено нарушение, изразяващо се в неспазване на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез неиздаване на фискална касова бележка, административният орган на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС е длъжен да приложи мярката запечатване на обект и на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС да забрани достъпа до него, поради което действа при условията на обвързана компетентност. С възможност за преценка органът разполага само по отношение на срока за прилагането й - до 30 дни. При постановяване на обжалваното решение съдът правилно е приел, че определената от органа продължителност на мярката съответства на чл. 22 ЗАНН и чл. 6 от АПК. По тези съображения, настоящият състав намира, че първоинстанционното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "М. Боев" е постановено в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, се дължат на ответника по касация за процесуално представителство от юрисконсулт, чрез представяне на писмен отговор в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,