Решение № 9641 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2010 г.

Решение № 9641 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, област Варна, представлявано от Стела Маринова, чрез пълномощника адв. Петър Недков, против решение № 2244 от 28.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1499 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на "Томилимпекс" ЕООД против решение към ЕАД № 2005/4-1323 от 13.03.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-330 от 25.03.2008 г. на началника на Митница - Варна, за определяне като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно се е позовал на доказателства, които са оспорени от него и които при първоначалното разглеждане на делото са признати за неистински. По делото не са събрани доказателства, които да доказват плащане на по-висока цена. По подробни съображения в посочения смисъл моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен по същество, като бъде отменено обжалваното решение на началника на МП - гр. Варна. Ответниците по касационната жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" и началникът на Митница - Варна, оспорват жалбата като неоснователна с представено по делото писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на "Томилимпекс" ЕООД - с. Въглен, област Варна, против решение към ЕАД № 2005/4-1323 от 13.03.2006 г. на началника на МП "Пристанище Варна", потвърдено с решение № Т-47-330 от 25.03.2008 г. на началника на Митница - Варна, с което са извършени промени в кл. 22, 42, 45 и 47 и са определени като дължими за вземане под отчет допълнително явили се разлики до пълния размер на митнически задължения поради корекция на декларирана митническа стойност по същата ЕАД за ДДС в размер на 2345 лева. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган по предвидения от закона ред и форма и не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Посочил е, че в случая се касае до извършена последваща проверка на ЕАД, осъществена по реда на Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен от 22.07.1972 г. между Швейцарската конфедерация и Европейската общност относно взаимно административно сътрудничество в областта на митниците. Съгласно чл. 11, т. 3 от протокола получената информация и разгледана документация по реда на същия могат да се ползват като доказателствен материал пред съдилищата. Предвид това съдът е приел, че основният спорен по делото въпрос е дали представената при проверката по линия на международното сътрудничество фактура с по-висока декларираната от жалбоподателя стойност отразява реално платената или съответно подлежаща на плащане по сделката цена, което има отношение към правилното определяне на митническата стойност съобразно изискванията на чл. 35 от Закона за митниците. Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че правилно митническите органи, позовавайки се на събраните доказателства по линия на международното сътрудничество, са приели, че митническата стойност, декларирана в процесната ЕАД, е занижена, тъй като подлежащата на плащане и реално платена цена на стоката - предмет на вноса по ЕАД 2005/4-1323 от 13.03.2006 г., е 1380,00 щ. д. на тон. С оглед на това е приел, че е издаден законосъобразен административен акт, и е отхвърлил жалбата срещу него. Така постановеното решение е правилно. Релевантните по делото факти и обстоятелства са правилно установени и въз основа на тях са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав на съда. Съдът е съобразил дадените указания в отменителното решение на ВАС, като е преценил в съвкупност всички представени по делото доказателства, вкл. и тези, представени пред ВАС с допълнителна молба от 15.05.2009 г., и тези, допълнително събрани при повторното разглеждане на делото, и е обосновал извода си за тяхната материална доказателствена стойност, установяваща цената на стоката по процесната ЕАД. Видно от резултатите на проверката, извършена по линия на международното сътрудничество, и предвид доказателствената сила на тези материали съгласно чл. 11, т. 3 от Допълнителния протокол към Споразумението за свободен обмен между Швейцарската конфедерация и Европейската общност съдът правилно е дал вяра на доказателствата, сочещи на занижена митническа стойност. Установено е, че за действителната цена има извършени две плащания по банков път, а част от сумата е платена от жалбоподателя на неговия контрагент чрез местен агент в България. Съдът правилно е ценил като доказателства наред с останалите писмо, подписано от длъжностно лице при Швейцарската митническа администрация - П. А. Дьово, и таблица, заверена по надлежния ред от същата митническата администрация, доколкото отразените в тях обстоятелства кореспондират с останалите доказателства по делото. Всичко това дава основание да се приеме, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗМ, която предвижда, че митническата стойност се определя, като се вземе предвид реално платената цена на стоката. За да се установи тази цена, митническите органи имат правомощието да извършват последваща проверка на документите след вдигането на стоките по реда на чл. 84 и сл. ЗМ. В случая именно при извършената последваща проверка е установена окончателната цена на стоката, която е платена от купувача и която не отговаря на декларираната. Последната не може да се приеме за митническа облагаема стойност, тъй като тя не съответства на реално платената за стоката цена, и като така, като е отхвърлил жалбата срещу обжалвания административен акт, с която са определени допълнителни задължения предвид направената корекция в ЕАД, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следа да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,