Решение № 606 от 9.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2553/2011 г.

Решение № 606 от 9.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2553/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по искане на задочно осъдения И. Н. А., подадено чрез защитата адвокат И. Т. - от АК [населено място], за отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на решение № 79/11.03.2011 г. по внохд № 16/2011 г. на Варненския Окъжен съд, с което е потвърдена присъда № 602 от 24.11.2010 г. по нохд№ 1057/10 г. на Варненския районен съд. В искането се изтъква, че осъденият не е участвал в производството по делото нито в качеството на обвиняем, нито в качеството на подсъдим. На досъдебното производство не му е повдигнато и предявено обвинението за престъпление по чл. 129 НК, за което е осъден с влязла в сила присъда. В досъдебната фаза е призован и разпитан само като свидетел на датата 3.04.2007 г. Не му е връчен обвинителния акт. Не е участвал в съдебното производство. Твърди, че не е изпълнено задължението на разследващите органи и на съда, във всяка фаза на наказателния процес да гарантират правото на защита на обвиняемото лице като в рамките на своята компетентност направят всичко възможно, за да осигурят неговото лично участие в производството. По този начин разследващите органи и съда са ограничили правото на защита на обвиняемия и в самото задочно производство. Иска се възобновяване на делото, на основание чл. 423, ал. 1 НПК и връщане делото в стадия на досъдебното производство. Искането се поддържа в съдебно заседание от лично явилият се осъден А. и упълномощеният му защитник адвокат Т. Касае се за обективно незнание от страна на осъдения за образуваното и водено срещу него наказателно производство. Частният обвинител Д. Ч. се явява лично и със служебно назначеният му повереник адвокат Р. П. от САК, която счита, че има данни за умишлено укриване от страна на осъдения и поради това, искането за възобновяване на делото е неоснователно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. На осъдения не е било предявено обвинението за инкриминираното деяние, не е връчен и обвинителен акт, а присъдата е постановена в отсъствието му, поради което той обективно не е знаел за процеса и съществено е нарушено правото му на защита. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване е допустимо. ВКС в настоящия му състав приема, че датата на узнаване от осъдения А. на постановената спрямо него задочна присъда е образуваното през месец август 2011 г. производство пред компетентния съд в Г., въз основа на издадена ЕЗА, когато е бил задържан с оглед изпълнение на наказанието лишаване от свобода съгласно влязлата в сила присъда № 602 от 24.11.2010 г. по нохд№ 1057/10 г. на Варненския районен съд. Следователно искането за възобновяване на производството е подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК, считан от узнаването за влязлата в сила присъда, тъй като е депозирано в първостепенния съд на 28.09.2011 г. Настоящият касационен състав намира искането за ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № № 602 от 24.11.2010 г. по нохд № 1057/2010 г. на Варненския районен съд подсъдимия И. Н. А. е признат за виновен, че на 01.04.2007 г. в [населено място], в КК "Златни пясъци" е причинил тежки телесни повреди на Д. Б. Ч., представляващи черепно мозъчна травма с контузии рани в областта на челото, лявата слепоочна област, кръвонасядане в лява теменно слепоочна област, фрагментно счупване на черепа в същата област, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, включително с разкъсване на същата, контузия на мозъка, контузия на зрителния нерв, които са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина; разстройство на здравето временно опасно за живота; слепота на лявото око; трайно затруднение в движенията на десния горен крайник; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК, поради което и вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от седем години, което да изтърпи при първоначален строг режим, в условията на затвор. Подсъдимият е напуснал пределите на Р. България след деянието. Досъдебното производство и съдебната фаза пред първата и въззивна инстанции са проведени при условията на чл. 269, ал. З от НПК, тъй като адресът на подсъдимия в чужбина е останал неизвестен за органите на разследването и за съда. От данните по ДПр. № 2567/2007 г. на Пето РПУ [населено място] е видно, че бързото досъдебно производство е започнало на 2.04.2007 г. срещу И. Н. А. за престъпление по чл. 129, ал. 1 НПК, на основание чл. 356 и сл. НПК, вр. чл. 212, ал. 2 НПК с първото процесуално-следствено действие - оглед на местопроизшествие от същата дата. В хода на разследването А. не е бил привлечен в качеството на обвиняем като не му е повдигнато и предявено обвинението по чл. 129 НК. От писмените справки по делото се изяснява, че личното му участие по делото не е осигурено, тъй като на 23.12.2008 г. той е напуснал страната през ГКПП -Д. мост и е с неизвестен адрес в чужбина. По отношение на А. са приложени правилата на задочното производство по чл. 361, вр. с чл. 206 , във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК (в ред. преди изм. в ДВ, бр. 32/2010 г.), поради факта, че в резултат на общодържавното издирване местоживеенето му в страната и извън нея е останало неизвестно за разследващите органи. При тези данни обвинението за инкриминираното деяние по чл. 129, ал. 1 НК е повдигнато и материалите от досъдебното производство са предявени на назначения на А. служебен защитник - адвокат И. К. от ВАК. Не подлежи на съмнение фактът, че А. не е бил запознат лично и не е присъствал при провеждането на нито едно от процесуалните действия във връзка със започналото срещу него досъдебно производство. В същото производство той е призован и разпитан на 3.04.2007 г единствено в качеството му на свидетел, след което е напуснал пределите на Р. България. Въпреки щателно проведеното издирване, не е установен актуалния адрес или местонахождението му в страната, или в чужбина, за да му бъде предявено лично повдигнатото срещу него обвинение. И двете фази на наказателния процес са приключили без личното участие на А., при условията на задочно производство. Служебният защитник на осъденото лице е изпълнил задълженията си и е упражнил правата си в процеса като защитник на обвиняемото лице, при условията на задочно производство, включително и като е обжалвал постановената срещу А. осъдителна присъда. Тези данни дават основание за единствения извод, че осъденият А. обективно не е могъл да узнае за воденото срещу него наказателно производство, тъй като не е бил призоваван в нито една от фазите на процеса. До момента на напускане пределите на страната той не е имал качеството на обвиняем и поведението му не може да се разглежда като доброволен отказ или съзнателен волеви акт от упражняване на правото му на лично участие в започналото срещу него наказателно преследване. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса, в който личното участие на привлечения към наказателна отговорност деец е гаранция за ефективно осъществяване на правото му на защита. Изискването делото да се гледа с участие на обвиняемото лице произтича от правото му на справедлив процес, съгласно чл. 6, т. 1 вр. т. 3 от ЕКЗПЧОС. Затова, когато наказателното производство е протекло задочно и обвиняемото лице не е имало обективна възможност да осъществи процесуалните си права, правото му да поиска възобновяването на делото е основателно. В случая искателят не знаел за воденото срещу него наказателно производство и поради това не е могъл да упражни процесуалните си права и да организира защитата си. Следва, че правото му на справедлив процес е съществено нарушено и може да бъде компенсирано единствено чрез възобновяване на делото по реда на чл. 423 от НПК. При тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение