Решение № 534 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1511/2012 г.

Решение № 534 от 21.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1511/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искания за възобновяване от осъдените Н. Т. Й. и Ц. С. С., както и от защитник на осъдения Д. В. Л. Н. Т. Й. иска да се възобнови нохд № 940/2008 г. на Врачанския районен съд и след като се отмени постановената по това дело присъда и всички последващи, свързани с нея, съдебни актове, делото да се върне на този съд за ново разглеждане. Алтернативно на отмяната се иска изменяване на присъдата на районния съд и намаляване срока на наложеното на Й. наказание лишаване от свобода с определянето му при условията на чл. 55 НК и прилагане на условното осъждане. В искането си Й. се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Ц. С.. С. иска да се възобнови внохд № 499/2011 г. на Врачанския окръжен съд с изменяване на постановеното по това дело решение и намаляване срока на лишаването от свобода "до предвидения в закона минимум". Защитникът на Д. В. Л. иска възобновяване на нохд № 940/2008 г. на Врачанския районен съд и изменяване на постановената по това дело присъда с намаляване срока на наложеното на Л. наказание лишаване от свобода и отлагането му от изтърпяване. В съдебно заседание упълномощените от С. и Л. защитници, и служебният защитник на Й. поддържат направените искания за възобновяване на посоченото в т. 3 на чл. 348, ал. 1 НПК касационно основание. Представителят на ВКПр намира направените искания за възобновяване преди всичко за процесуално недопустими, тъй като такива вече са били правени и по тях ВКС се е произнесъл, а ако това становище не бъде споделено счита, че възраженията за незаконосъобразност и допуснати процесуални нарушения /в искането от Й./, както и това за явна несправедливост на наложените на тримата осъдени наказания, са неоснователни, при което предлага трите искания да се оставят без уважение. ВКС установи: С присъда № 105 от 25.Х.2010 г. по нохд № 940/2008 г. на Врачанския районен съд, подсъдимите И. Т. С., Д. В. Л., Н. Т. Й., И. В. Г. и Ц. С. С. са признати за виновни в това, че на 17.Х.2000 г. в [населено място], жк "Д.", [жилищен адрес] действайки в съучастие като съизвършители, употребявайки заплахи и насилие, са се съвкупили с 16-годишната С. С. И. от с. гр., за което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 1 НК И.. Т. С. и И.. В. Г. са осъдени на по 8 години лишаване от свобода, а Д. В. Л., Н. Т. Й. и Ц.. С. С. -на по 7 години лишаване от свобода. И. С. и Д. Л., и Н. Й. и И. Г. са признати за виновни и в това, че по същото време и в същия апартамент, действайки по двама и в съучастие като извършители, използвайки заплахи и насилие, са осъществили различни блудствени действия с навършилата 16 години С. С.. И., за което и на основание чл. 150, ал. 1 НК И. С., Й. и Г. са наказани с по 3 години лишаване от свобода, като осъждането на Д. Л., въпреки съучастието му като съизвършител с И. С., е пропуснато. На основание чл. 23, ал. 1 НК на И. С. и Г. са определени общи наказания от по 8 години лишаване от свобода, на Д. Л., Н. Й. и Ц. С. -по 7 години лишаване от свобода, и общите наказания е постановено да се изтърпят при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип. Всички подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на пострадалата С. С. И. общо 70 000 лв. за обезщетяване на причинените й с изнасилването и блудството неимуществени вреди. По протест на прокурор от Врачанската районна прокуратура и жалби от страната на всички подсъдими, във Врачанския окръжен съд е образувано внохд № 599/2010 г. С постановеното по това дело решение-№ 49 от 8.IV.2011 г. - искането на прокурора за увеличаване наложените на подсъдимите наказания не е счетено за основателно, а е уважено искането на подсъдимите за намаляване на наказанията. Първоинстанционната присъда е изменена като освен измененията, отнасящи се до прилагането на материалния закон с квалифицирането на изнасилването и блудството като извършени при условията на продължавана престъпна дейност, са намалени наказанията. За извършеното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК намалението е както следва: на И. С. и И. Г. - от по 8 на по 4 години лишаване от свобода, на Н. Й. -от 7 на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, на Д. Л. и Ц. С. - от по 7 на по 3 години лишаване от свобода. Наказанията за извършените от И. С., Н. Й. и И. Г. блудствени действия също са намалени от по 3 години на по 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Въззивният съд е намалил и от общо 70 000 на общо 35 000 лв. присъдените на пострадалата обезщетения. Като неподлежащо на обжалване-по арг. от обратното на чл. 346, т. 2 НПК - горното въззивно решение е влязло в сила. Поискано е възобновяване на наказателното производство както от Главния прокурор-поради явно несправедливото намаляване и на наложените в първата инстанция наказания, и на присъдените от нея обезщетения-така и от двама защитници-с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения /преди всичко в доказателствения анализ на двете инстанции/ и явно несправедливо високите наказания на всеки от осъдените, по които искания във ВКС е образувано нд № 1853/2011 г. С решението си по това дело - № 385 от 17.Х.2011 г. - състав на първо н. о. е приел, че възраженията от страната на осъдените-за непълнота на доказателствата, нарушаване изискванията на чл. 306, ал. 3 НПК, за допускане от съдилищата на противоречащи си фактически изводи, ограничаване процесуалните права на подсъдимите, за незаконосъобразност, както и за несправедливо високите им наказания-са неоснователни, а основателно е възражението на прокурора за явно несправедливото занижаване от окръжния съд на определените от районния съд наказания, която оценка е довела до отмяна решението на Врачанския окръжен съд по внохд № 599/2010 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. След връщането му делото е било образувано във Врачанския окръжен съд под № 499/2011 г. С постановеното по това дело решение № 21 от 5.III.2012 г. отново са внесени изменения в първоинстанционната присъда /по отношение на наказанията, в частност/ и те са: наказанието на И. С. за изнасилването е увеличено от 8 на 9 години лишаване от свобода; наказанията на И. Г. за изнасилването и блудството са намалени съответно от 8 на 7 години лишаване от свобода и от 3 на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода; наказанията на Н. Й. за изнасилването и блудството са намалени съответно от 7 на 6 години лишаване от свобода и от 3 на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода; наказанията на Д. Л. и Ц. С. за изнасилването са намалени от по 7 на по 5 години лишаване от свобода. След изготвянето на решението при повторното разглеждане на делото от окръжния съд, в първоинстанционния съд са постъпили искания за възобновяване на наказателното производство от И. Т. С. /на 24.IV.2012 г./ и от И. В. Г. /на 7.V.2012 г./, по които искания във ВКС е образувано нд № 897/2012 г. С постановеното по това дело решение № 309 от 29.VI.2012 г. състав на първо н. о. е подчертал недопустимостта да се обсъждат доводи за незаконосъобразност или за допуснати процесуални нарушения, след като при повторното разглеждане на делото от въззивния окръжен съд не са установени нови факти, а по отношение на установените ВКС вече е приел в предходното си решение, че "това е сторено в съответствие с процесуалните изисквания и спрямо тях материалният закон е приложен правилно". Акцентирани най-вече върху размера на наложените им поотделно и за съвкупността от престъпления наказания, исканията на И. С. и И. Г. са били оставени без уважение. Исканията за възобновяване на наказателното производство е допустимо да бъдат разгледани. Първо, с тях се цели проверка на влязла в сила присъда, която е сред изчерпателно изброените в чл. 419, ал. 1 НПК съдебни актове. Второ, исканията са направени в законоустановения срок. Неподлежащият на касационно обжалване съдебен акт, с който наказателното производство е приключило, носи датата 5.III.2012 г., осъдените с него могат да искат възобновяване в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3, изр. първо НПК и този срок, изтичащ на 5.IХ.2012 г., е спазен: исканията на Н. Т. Й. и от защитника на Д. В. Л., подадени в съответствие с чл. 424, ал. 2 НПК, са заведени съответно на 9.VII и на 27.VIII.2012 г., а искането на Ц. С. С., макар неправилно подадено направо до ВКС, е също своевременно, заведено на 3.VIII.2012 г. Трето, исканията изхождат от лица, осъдени за престъпление от общ характер и извън изключението по чл. 420, ал. 2 НПК. И, четвърто, въззивното решение по внохд № 499/2011 г. на Врачанския окръжен съд не е било "проверявано по касационен ред по жалба или протест", поради което няма пречка да се иска възобновяването му на посочените в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК основания. Исканията за възобновяване са неоснователни. Относно законосъобразността на осъждането на И. С., И. Г., Н. Й., Д. Л. и Ц. С. за извършените от тях посегателства срещу половата неприкосновеност на С. С. И., осъществяващи повече от един престъпен състав, както и относно липсата на допуснати при разглеждането на делото съществено процесуални нарушения от изброените в чл. 348, ал. 3 НПК, ВКС се е произнасял двукратно, което изключва коментарът върху тези оплаквания, направени още в първите искания за възобновяване от всички осъдени и които оплаквания са обсъдени и отхвърлени като неоснователни в решението на ВКС по нд № 1853/2011 г. Оплакването за наложени несправедливо високи наказания също е обсъдено и отхвърлено като неоснователно освен в решението по това дело, още и в решението на ВКС по нд № 897/2012 г. Макар последното да е било образувано по искане за възобновяване само на двама от петимата осъдени, изложените съображения за справедливи размери на наложените на И. С. и И. Г. наказания са относими и към наказанията на сега искащите възобновяване Н. Й., Ц. С. и Д. Л.. Основното-което е и единствено-на което наблягат осъдените и техните защитници, за да искат намаляване на наложените им поотделно и за съвкупността от престъпления наказания, е продължилия близо 12 години наказателен процес. За тази продължителност обаче, която несъмнено надхвърля, макар и твърде разтегливото, понятие "разумен срок", приносът на подсъдимите и техните защитници е прекалено съществен, за да бъде премълчан. За времето от 10.Х.2002 г., когато е трябвало да се проведе първото съдебно заседание в районния съд, но не се е провело поради безпричинното неявяване на редовно призования подсъдим Д. Л., до 16.III.2006 г., когато след близо 3 години и половина за първи път е даден ход на делото, то се е отлагало 13 пъти, 10 от които поради неявяването на подсъдимите и/или техните защитници-безпричинни неявявания, представяни впоследствие болнични листи, неподкрепени с доказателства устни обяснения за причината за отсъствието, отказ от упълномощен защитник. Следват още множество съдебни заседания-общо съдебните заседания в първата инстанция са 40, добросъвестно и хронологично изброени в протеста от представителя на Врачанската районна прокуратура срещу първоинстанционната присъда-значителна част от които се отлагат отново поради отсъствието било на един или повече от подсъдимите, било поради отсъствието на един или повече от защитниците им. И ако продължителността на наказателното преследване е обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието, то това значение, както не трябва да се подценява, така не трябва и да се надценява, още по-малко да не се отчитат причините за забавянето на процеса и в каква степен последното се дължи на некоректно процесуално поведение на подсъдимите и/или техните защитници, каквото поведение, в случая, безспорно е налице. Съществено за преценката, че наложените на тримата поискали възобновяване наказания са справедливи, е че за извършените от тях престъпления с изключително тежки за пострадалата последици, са получили в крайна сметка наказания, немислимо ниски при един срочно приключил процес. За продължилата часове наред гавра с 16-годишното момиче, последиците от която, експертно характеризирани като "катастрофален стрес" с "хроничен ход", са увредили завинаги-поне според сегашното ниво и възможности на психиатричната наука и практика-психиката му и при законов толеранс между 3 и 15 години лишаване от свобода за по-тежко наказуемото от двете престъпления, всеки от извършителите е следвало да бъде наказан при подчертан превес на отегчаващите обстоятелства, тъй като единственото смекчаващо отговорността им обстоятелство тогава /и липсващо понастоящем при Л./ е било чистото съдебно минало. За пълнолетните това ще рече около и над 10 години лишаване от свобода, а за непълнолетния, но навършил 16 години към датата на извършване на престъпленията Д. Л. -максимално близо до възможните 8 години. Със сегашните срокове на лишаване от свобода за престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 1 НК - 6 години на Й. и по 5 години на Л. и Ц. С. -справедливостта е силно засегната и това се дължи единствено и само на обстоятелството, че с продължителността си наказателният процес значително е обезсмислил крайната си цел-навременното и справедливо санкциониране. Именно периодът, в рамките на който делото е решено, е довел до прекомерното и иначе напълно неоправдано облагодетелстване на тримата поискали възобновяване, и тъй като деянията им не заслужават снизходителност, наложените за тях крайно ниски наказания не позволяват каквато и да било по-нататъшна корекция. Съобразявайки се с казаното и с чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС