Решение № 7582 от 10.7.2023 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение10.07.2023 г.докладчик Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1192 от 06.10.2022 г., постановено по административно дело 939/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Република" 1, да заплати на ТП на НОИ - Варна съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Република" 1, подадена чрез пълномощника адв. Филипов, срещу решение 1192 от 06.10.2022 г., постановено по административно дело 939/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена подадената жалба от "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД гр. Варна, [ЕИК], против Решение 2153-03-39/25.03.2022 г. на директора на Териториално поделение - Варна на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ-Варна/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството в частта ѝ, касаеща възражения за нищожност на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 13.10.2020 г. злополука с М. Ангелова е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В касационната жалба са изложени твърдения за нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са доводи, относими към редовността на връчването и срочността на оспорването на адм. акт, като според касатора тези въпроси не са разрешени по същество с Определение 715/10.03.2022 г. на Административен съд Варна. Изложени са аргументи за нищожност и унищожаемост на процесното разпореждане. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Решение 2153-03-39/25.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и да се обяви нищожността на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО на длъжностното лице при ТП на НОИ Варна или в условията на евентуалност да се отмени разпореждането, алтернативно се иска делото да бъде изпратено на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Варна, чрез пълномощника ст. юрк. Кръстев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност. Ответникът по касация М. Ангелова от [населено място], област Варна, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че М. Ангелова е била в трудови правоотношения с "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД гр. Варна в периода от 10.09.2008 г. до 31.01.2021 г. С трудов договор 30/10.09.2008 г. Ангелова е била назначена на длъжност "технически изпълнител", а с допълнително споразумение 64/01.07.2018 г. е преназначена на длъжност "оператор на етикираща машина" - при условията на пълно работно време (8 часа) за неопределено време. Съгласно график за работа през месец октомври 2020 г. и таблица за присъствията за същия период, на 13.10.2020 г. Ангелова е била на работа с работно време от 06:30 часа до 19:30 часа. Видно от Лист за преглед на пациент, издаден от МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, на 14.10.2020 г. Ангелова е посетила спешното отделение към лечебното заведение, където било констатирано [заличен текст]. При снемане на анамнезата било отразено "При ремонтни дейности, греда пада върху [заличен текст]". Съгласно болничен лист Е 20201419925, издаден от АИППМП д-р Я. Карова, в периода 15.10.2020 г. - 28.10.2020 г., Ангелова била в отпуск поради временна неработоспособност, с диагноза - [заличен текст]. Като "причина" за временната неработоспособност било отразено "злополука - нетрудова". С болнични листи Е 20202309862 и Е20202310039, издадени от ЛКК към МЦ "Санита", отпускът за временна неработоспособност бил продължен, съответно до 27.11.2020 г. и 27.12.2020 г. По повод издадените документи за временна неработоспособност на М. Ангелова, със Заповед 48/22.12.2020 г. управителят на "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД разпоредил извършването на вътрешно разследване във връзка с отсъствията на Ангелова в периода 15.10.2020 г. до 27.12.2020 г. За резултатите от проведеното вътрешно разследване бил съставен Доклад, с който е дадено заключение, че на 13.10.2020 г. в 15:30 часа не е настъпило събитие "трудова злополука" с М. Ангелова. На 05.02.2021 г., на основание чл. 55, ал. 1 от КСО, М. Ангелова е подала декларация за трудова злополука с вх. 5101-03-22, в която декларирала трудовите си правоотношения с "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД за длъжността "оператор етикираща машина", както и обстоятелството, че на 13.10.2020 г., в 15:30 часа, в производствения цех, с нея е станала злополука, вследствие "удар от хартия, тежаща 50кг." Във връзка с декларацията, на основание чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от КСО, със Заповед 5101-03-22#5/22.02.2021 г. директорът на ТП на НОИ-Варна разпоредил извършването на разследване на злополуката, станала на 13.10.2020 г. с М. Ангелова, което да започне на 25.02.2021 г. и да се извърши от назначената със заповедта комисия. Указано е на основание чл. 58, ал. 6 от КСО за резултатите от разследването комисията да изготви доклад в срок до 25.03.2021 г. С Протокол 5103-03-7/25.03.2021 г., комисията приела, че злополуката станала на 13.10.2020 г. с М. Ангелова е настъпила при поставяне на втора рола хартия на повдигателното устройство за роли от хартия, като пострадалата не е съобразила риска от допускане на злополука. С Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, длъжностно лице при ТП на НОИ-Варна приело злополуката станала с М. Ангелова на 13.10.2020 г. за трудова злополука по чл. 55, т. 1 от КСО. Прието е, че злополуката е станала през работно време и при изпълнение на трудови задължения, като Пострадалата поставя втора рола хартия, тежаща около 30кг. на върха на шпиндела на повдигателното устройство за роли хартия, издърпва ролата за да се намести, вследствие на което шпинделът се смъква надолу, ролата се изкривява и притиска [заличен текст], вследствие на което Ангелова получава [заличен текст]". Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. е обжалвано от "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД пред Административен съд - Варна с жалба вх. 18022/07.12.2021 г., като с Определение 3258/15.12.2021 г. по адм. д. 2661/2021 г. производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "г" от КСО от директора на ТП на НОИ-Варна. В тази връзка директорът на ТП на НОИ-Варна постановил Решение 2153-03-18/04.02.2022 г., с което приел, че жалбата е просрочена и на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, вр. чл. 88, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от АПК, е оставил същата без разглеждане. Решение 2153-03-18/04.02.2022 г. е обжалвано с частна жалба пред Административен съд - Варна, като е образувано адм. д. 384/2022 г. По същото, по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, е постановено Определение 715/10.03.2022 г., с което е прието, че обжалваното решение е незаконосъобразно, но само по отношение на възраженията за нищожност на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. Прието е, че срокът по чл. 84, ал. 1 от АПК е приложим само по отношение на основанията за унищожаемост на административните актове, не и по отношение на основанията за нищожност, което налага отмяна на Решение 2153-03-18/04.02.2022 г. и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по реда на чл. 97, ал. 1 от АПК само и единствено по наведените с жалбата основания за нищожност на разпореждането от 08.04.2021 г. Относно основанията за незаконосъобразност на разпореждането, Административен съд - Варна е приел, че изводите на директора на ТП на НОИ-Варна за просрочие на жалбата са правилни. Прието е, че фактите относно датата и мястото на връчване на разпореждането от 08.04.2020 г., и относно датата на подаване на жалбата не са спорни - разпореждането е връчено на 13.04.2021 г. на седалището и адреса на управление на дружеството от служителя Т. Михайлов на длъжност "началник на ведомствена охрана", а жалбата е подадена на 07.12.2021 г., като при тези обстоятелства правилно административният орган е приел, че срокът за обжалване по чл. 84, ал. 1 от АПК е изтекъл на 27.04.2021 г., съответно - че жалбата за разглеждане на основанията за унищожаемост на административният акт е просрочена по смисъла на чл. 88, ал. 1, т. 2 от АПК. По изложените съображения Решение 2153-03-18/04.02.2022 г. е отменено и преписката е върната на директора на ТП на НОИ-Варна за разглеждане по същество съобразно дадените указания в определението - т.е. досежно оплакванията за нищожност на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. С Решение 2153-03-39/25.03.2022 г. директорът на ТП на НОИ-Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата, касаеща възраженията за нищожност, като е приел, че Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. е издадено от материално и териториално компетентен орган, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в предвидената от закона писмена форма с посочване на изискуемите реквизити и при липсата на радикални процесуалноправни и материалноправни нарушения, които да обуславят неговата нищожност. При така установеното от фактическа страна, за да отхвърли сезиралата го жалба от "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД гр. Варна първоинстанционният съд е приел, че наведените оплаквания за нищожност на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. са неоснователни, като съдът е обсъдил подробно основанията за нищожност на административен акт и обосновано е преценил, че такива не са налице в процесния случай. Посочено е, че доводите за нередовност на връчването на разпореждането са разгледани в Определение 715/10.03.2022 г. по адм. д. 384/2022 г. на Административен съд - Варна, с което са потвърдени мотивите на директора на ТП на НОИ-Варна за просрочие на жалбата против разпореждането от 08.04.2021 г. Въпросът относно редовността на връчването и срочността на оспорването е разрешен по същество със съдебен акт, поради което и с оглед окончателния му характер, не може да се преразглежда в първоинстанционното производство. По делото липсват данни дружеството да е заявило и искане за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 89, ал. 1 от АПК, поради което съдът е преценил, че оспорването на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. с доводи за неговата унищожаемост е преклудирано и същите не следва да бъдат обсъждани. Според решаващия съд в проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушения на материалния закон, които като резултат да водят до липсата на основания за издаване на акта, липсата на валидно волеизявление на административния орган или да сочат на извод за превратно упражняване на власт. Според съда Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. е издадено от компетентен орган - длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО и в съответствие с общите изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа задължителните реквизити по чл. 58, ал. 3 и чл. 60 КСО относно причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, вида на уврежданията, разпореждането съдържа указание за адресата на акта и за неговия издател, фактическите и правните основания за неговото издаване, както и ясна и недвусмислена воля на неговият издател, обективирана в разпоредителната част, досежно приемане на злополуката за трудова. Съдът е приел, че оспореното разпореждане е издадено при наличие на условията и предпоставките, предвидени в приложимите материалноправни разпоредби, а всички доводи в жалбата относно наличието на противоречие относно фактите на специфично физическо действие и свързания с него материален фактор, довел до настъпване на злополуката, имат отношение към законосъобразността на акта, а не към неговата валидност. Неоснователно е и твърдението, че разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО е нищожно, тъй като с влезли в сила болнични листи злополуката е призната за нетрудова. В тази връзка съдът е посочил, че решенията на органите за медицинска експертиза са задължителни и обвързват длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 от КСО само по повод злополуките от нетравматично увреждане, както и в хипотезите на чл. 73, ал. 1, т. 1, пр.3, вр.чл. 74, ал. 1 от НМЕ. Дали обаче увреждането е свързано с полагания от лицето труд, респ. дали злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО е въпрос, който съгласно чл. 60, ал. 1 от КСО е изцяло в компетентността на органите на НОИ, а не на органите на медицинската експертиза, като наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, е само елемент от установена по надлежния ред от органите на НОИ трудова злополука. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. В процесния случай е преклудирано правото на жалба срещу Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, относно проверката на законосъобразността му, поради неупражняването му в нормативноустановения срок. В този случай поради погасяване на субективното право на жалба относно законосъобразността на административния акт, съдът респективно горестоящият административен орган могат да обсъждат единствено наведени доводи за нищожност на административния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпросът, относно срочността на обжалването на посоченото разпореждане от 08.04.2021 г. е разрешен с влязлото в сила като необжалваемо Определение 715/10.03.2022 г. по адм. д. 384/2022 г. на Административен съд Варна. С това определение съдът е отменил обжалваното решение 2153-03-18/04.02.2022 г. и е върнал преписката на директора на ТП на НОИ - Варна за разглеждане по същество на жалбата на Елекс Груп-Холдинг ЕООД срещу разпореждане 5104-03-57/8.04.2021 г. само в частта й касаеща възраженията за нищожност. Доколкото въпросът за срочността на обжалването на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. е решен с влязъл сила съдебен акт аргумените по т. 1 от касационната жалба не следва да бъдат обсъждани. Оспореното пред настоящата касационна инстанция решение на Административен съд Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не са налице основания за обявяване на нищожността на обжалвания административен акт. Законосъобразно е преценено, че Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ - Варна, с което настъпилата на 13.10.2020 г. злополука с М. Ангелова, е призната за трудова, не е нищожно. Подробни мотиви в подкрепа на този извод са изложени от първостепенния съд. В действащото законодателство липсва легална дефиниция за нищожен административен акт. Възприето е разбирането, че за да се обяви административният акт за нищожен, е необходимо той да бъде засегнат от особено тежък, съществен, радикален порок, който да бъде пречка актът да породи целеното от издателя му правно действие, т.е. целените правни последици. Административен съд Варна е проверил и е обсъдил подробно различните хипотези на нищожност на административния акт, като аргументирано е приел, че в процесния случай такива липсват. Правилен е изводът на първата инстанция, че разпореждането е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 60, ал. 1 от КСО. Изводите на съдебния състав за отсъствия на пороци във формата на акта, които да обосноват извод за неговата нищожност, също се споделят от настоящата инстанция. Нарушенията във формата могат да обосноват нищожност на административния акт, само когато са довели до липса на форма, а следователно и на волеизявление. В случая нарушения във формата на разпореждането, водещи до неговата нищожност, не са допуснати. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е писмено, подписано е от издателя и съдържа ясно изразена разпоредителна част. Липсата на мотиви или тяхната непълнота, която може да бъде приравнена на липсата им, не водят до нищожност на акта, а и такива не се установяват в процесния случай. В съответствие с приетото в Постановление 4/1976 г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, те се съдържат в други документи по административната преписка, а също така в решението, с което разпореждането е потвърдено. И в първоинстанционното производство и в касационното не са изложени доводи за наличие на такива пороци. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Наличие на такива съществени процесуални нарушения не се констатира. Нищожността поради нарушение на материалноправни разпоредби ще бъде налице при наличие на пълна липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата правна норма или когато актът е изцяло лишен от законно основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или подзаконов нормативен акт, от нито един орган. Такива пороци изцяло липсват. В процесния случай разпореждането е издадено при формирано ясно волеизявление в съответствие с предоставените на органа правомощия въз основа на действащи правни норми и със съдържание, предвидено в приложимите нормативни правила. Административният акт не страда от такова радикално материалноправно нарушение, което да обуславя неговата нищожност. Както правилно е посочил решаващият съд доводите в жалбата, възпроизведени и в касационната жалба, относно наличието на противоречия относно фактите и неизясняване на фактическата обстановка, имат отношение към законосъобразността на акта, а не към неговата валидност. Доводите по т. 2 от касационната жалба, касаещи механизма на увреждането, са относими към преценката на законосъобразността на акта. Съгласно правктиката на ВАС при разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т.е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО (решение 13237 от 08.10.2019 г. по адм. д. 5/2019 г., VІ отд., решение 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. 10069/2019 г., VІ отд., решение 12752 от 14.12.2021 г. по адм. д. 8187/2021 г., VІ отд. и др.). Актът не е отправен до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет, издаден е на предвидено в закона правно основание и при отсъствие на непреодолимо противоречие с правната норма, не попада и в хипотезата на превратно упражняване на власт. Като е достигнал до решаващ извод за липса на основания за нищожност на акта и е отхвърлил жалбата на "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД гр. Варна против решението на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството в частта ѝ касаеща възраженията за нищожност на Разпореждане 5104-03-57/08.04.2021 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, Административен съд Варна е постановил правилно решение. Представяните в касационната инстанция писмени доказателства са неотносими към предмета на спора, тъй като касационния съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, съгласно чл. 220 АПК. Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания - чл. 219, ал. 2 АПК. Представените доказателства са относими към въпроси, които не са предмет на първоинстанционното производство, респ. с тях се установяват обстоятелства, които не са свързани с касационните основания. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател "Елекс Груп - Холдинг" ЕООД гр. Варна следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ - Варна разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева (сто лева). По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че постановеното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,