Решение № 14582 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2012 г.

Решение № 14582 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3286/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес" със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния председател Б. Д., срещу решение № 5600 от 08.12.2011 г., постановено по адм. дело № 6349/2011 г. по описа на Административен съд - С. град. Р. се доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, в частта, в която е обявена нищожността на решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), решението е недопустимо. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - Столичен общински съвет (СОС), чрез процесуалните си представители, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Претендират се разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, не оспорва касационната жалба и иска отмяна на решението на административния съд поради необоснованост, като по същество се отхвърли първоинстанционната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба, квалифицирана като "сигнал", на настоящия касационен жалбоподател, в която се претендира дискриминация спрямо членове на БСК и представители на бизнеса в България чрез различно третиране при определяне на годишния размер на такса "битови отпадъци" в сравнение със същата такса за граждани (физически лица) от Столичния общински съвет (СОС). Твърди се диференциация на таксите според ползвателя на услугата - физически или юридически лица. Като ответна страна в производството пред КЗД е конституиран СОС, чрез председателя му А. И.. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 113 от 21.06.2011 г. по преписка № 267/2009 г. КЗД е уважила жалбата на "Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес", като е установила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, основана на характеристиките "потребител" на обществени услуги по чистотата и "причинител на отпадъци", извършена спрямо предприятия по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) и лица, които имат вещни права върху имоти, чието предназначение не е за жилищни нужди, включително спрямо физически лица, еднолични търговци и такива, упражняващи определена професия или дейност, като в нарушение на чл. 37 от ЗЗДискр услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ им се предоставят при по-неблагоприятни условия в сравнение с условията за физически лица, определени в чл. 26 и 27 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени за услуги, предоставяни от Столична община (приета с решение № 894/2006 г., изм. и доп. с решение № 26 по Протокол № 56 от 28.01.2010 г.). Специализираният административен орган е направил препоръка на Столичния общински съвет за хармонизиране на Глава Втора "Местни такси", Раздел Първи - Такса за битови отпадъци от горната Наредба с регламента на чл. 15, буква а) от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г., така че таксата за битови отпадъци да не води до положение, при което на лицата, които имат вещни права върху имоти, чието предназначение не е за жилищни нужди, но в тях се осъществява присъща за човека жизнена дейност, различна от производствената, се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема и естеството на битовите отпадъци, произведени в тези имоти с непроизводствено предназначение. Препоръчал е на СОС и да предприеме необходимите административни мерки по приемане на наредба по чл. 19 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). С обжалваното решение Административен съд С.-град е обявил нищожността на решението на КЗД в частта му, в която се установява, че чл. 26 и 27 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, противоречат на чл. 15 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. и на чл. 3, т. 6 от ЗУО, и се препоръчва на СОС да хармонизира цитираната наредба с Директива 2006/12/ЕО и да приеме наредба по чл. 19 от ЗУО. Съдът е отменил като незаконосъобразно решението на КЗД в частта, в която се установява пряка дискриминация, извършена с решение № 34/29.01.2009 г. на СОС спрямо предприятия по смисъла на Закона за счетоводството /лица, които имат вещни права върху имоти, чието предназначение не е за жилищни нужди, но в които се осъществява присъща за човека дейност, различна от производствената, включително спрямо физически лица, еднолични търговци и такива, упражняващи определена професия или дейност. За да обяви частична нищожност на решението на КЗД, решаващият състав е приел, че специализираният орган е надхвърлил материалноправната си компетентност съгласно чл. 65 от ЗЗДискр. За да отмени решението като незаконосъобразно в частта му, в която е установено извършването на пряка дискриминация, се е мотивирал, че не съществува правно понятие "особено вещно право върху нежилищен имот", както и че в решението си СОС е разписал, че всички граждани (включително лицата, упражняващи свободна професия, които не са търговци), собственици или ползватели на недвижими имоти, плащат за тях такса 1,6 промила върху отчетната им стойност. Липсвало разграничение във връзка с предназначението на имотите, следователно не е налице неравноправно третиране. Установявайки пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, Комисията е отправила препоръки към СОС за приемане на наредба по чл. 19 от ЗУО и по съгласуването на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община с чл. 15 от Директива 2006/12/ЕО, като се е мотивирала, че нормите на чл. 26 и 27 от Наредбата на СОС противоречат на принципа "замърсителят плаща", разписан в чл. 15 от Директива 2006/12/ЕО. Съдът неправилно е приел, че с установителен диспозитив е приела тези свои констатации. Административен съд - С. град е обосновал правния си извод с разпоредбата на чл. 65 от ЗЗДискр, която разписва изчерпателно правомощията на КЗД. Този извод е неправилен. Решението на Комисията в частта, в която са дадени препоръки до СОС за хармонизиране на Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, както и за приемане на наредба по чл. 19 от ЗУО не е нищожно. Правомощие на Комисията е да прилага принудителни административни мерки по чл. 76 от ЗЗДискр, за чието изпълнение следи, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗЗДискр. Препоръките не са административна мярка, скрепена със санкция при неизпълнение. Но те са правомощие на Комисията за защита от дискриминация, регламентирано в чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. Отправената препоръка не е мярка на административна принуда по смисъла на чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр и не притежава задължителния характер на предписанията по чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. С оглед липсата на санкция при неизпълнението й, тя представлява предложение за подобряване на законодателството, поради което няма задължителен характер за държавния орган, до когото е отправена. Волеизявлението, макар и формирано от административен орган, няма властнически характер, тъй като не е с обвързващо действие по отношение на граждани, организации или държавни органи. Поради това и образуваното съдебно производство няма предмет на оспорване. В тази част съдебното решение е постановено по недопустима жалба и следва да се обезсили, а производството подлежи на прекратяване. В останалата си част съдебният акт е правилен. В допълнение следва да се посочи, че самото нееднакво определяне на размера на такса "битови отпадъци" за предприятията (юридически лица) и гражданите (физически лица) би представлявало дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, само ако е основано на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Този закон урежда специалната защита само срещу нееднакво третиране, основано на тези признаци - чл. 1, вр. чл. 4 от ЗЗДискр. Както се установява от съдържанието на оспорения административен акт, Комисията е установила дискриминация въз основа на характеристиките "потребител" на обществени услуги по чистотата и "причинител на отпадъци", които не са сред признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Фактическият състав на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр не изисква съзнание у дееца както за причинната връзка между представата му за защитения признак и поведението му, така и за причинна връзка между последното и неблагоприятното третиране, т. е. не се изисква умисъл за дискриминация. Наличието или липсата на публичноправен или частноправен акт като основание за третиране е без значение за преценката на поведението като дискриминация, защото правната норма я забранява във всичките й възможни форми, доколкото не попада в законовото изключение. Антидискриминационното законодателство е насочено срещу обобщени външни прояви на неодобрение, а на такива, които са социално определящи, затова не обхваща случаи, в които тези свойства са съществени за специфична социална практика. Оттук следва, че забраната за дискриминация следва да е по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, но не по признак имущество. По тези съображения решението на Комисията за защита от дискриминация в установителната част е незаконосъобразно поради противоречието му с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и правилно е било отменено от административния съд. С оглед изхода на правния спор разноските пред касационната инстанция остават в тежест на страните, както са ги направили. Воден от горното, Върховният административен съд