Решение № 13413 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2009 г.

Решение № 13413 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7434/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба на "МИГ 04" ООД гр. Аксаково, чрез пълномощника си адв. Деница Ненова, срещу Решение № 226/26.03.2009 г., постановено по адм. д. № 231/07 г. по описа на Варнески окръжен съд (ВОС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 0303943/09.11.2006 г., издаден от ТД Варна, в частта потвърдена с Решение № 1049/15.01.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно съдът не е съобразил заключението на СТЕ, съгласно което закупените материали по опис от 6.03.2006 г. са използвани за апортираната част на сградата. Единствено гръмоотводната система на стойност 1305 лв, обслужва цялата сграда, включително неапортирана-мансардния етаж. Моли да бъде отменено решението. Ответника по жалбата Директора на ТД на НАП гр. Варна не взема становище по жалбата. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Варненски окръжен съд е бил РА № 0303943/09.11.2006 г., издаден от ТД Варна, в частта потвърдена с Решение № 1049/15.01.2007 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна., с която за данъчен период м. 03.2006 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 961лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в хода на ревизията е установено, че въз основа на представен Дружествен договор, съдружниците са извършили непарична (апортна) вноска в дружеството на основание чл. 72 от ТЗ, а именно собствения си недвижим имот, придобит по време на брака им в съпружеска имуществена общност, чрез построяването му. Апортираният недвижим имот представлява масивна сграда -семеен хотел, с разгъната застроена площ от 838 кв. м. и 182 кв. м. изба. От Удостоверение № 238/21.12.2004 г. съдът е приел, че е установено въвеждане в експлоатация и мансарден жилищен етаж с площ 195 кв. м., който не е апортиран. През периода, считано от датата на регистрация на дружеството по ДПК (отм.) - 15.10.2004г, "Миг 04" ООД е направило разходи по довършване на сградата, предоставена като апортна вноска в дружеството. Към момента на регистрация по ЗДДС на 28.02.2006 г. "Миг 04" ООД притежава активи - сграда, за които данъчният орган е приел, че има право на данъчен кредит за начисления данък преди датата на регистрация по ЗДДС на основание чл. 68 от ЗДДС (отм.). В описа на наличните активи към момента на регистрация по ЗДДС, придобити като нерегистрирано лице с вх. № 436/06.03.2006 г. са включени покупка на строителни материали, В и К материали, ел. материали, гръмоотводна и вентилационна система, малоценни и малотрайни предмети и др. използвани за довършване на сградата. Общия размер на начисления ДДС при придобиването с право на пълен данъчен кредит, посочен в описа, е на стойност 18 454,42 лв., с данъчна основа в размер на 92272,18 лв. Дружеството е отразило данъчните фактури, с които е придобило материалите, използвани за довършване на цялата сграда, в дневника за покупки за данъчен период м. 03/2006 г., включително на мансардния жилищен етаж, поради което е извършена корекция на размера на начисления ДДС при придобиването, с относимите разходи за завършването на 195 кв. м. мансарден жилищен етаж, описани в регистрационния опис, в размер на 14809,12 лв. (92272,18 лв. : 1215 кв. м. х 195кв. м.), с право на пълен данъчен кредит в размер на 2961, 82 лв. Приетата съдебно техническа експертиза не е кредитирана от съда, тъй като от която не може по безспорен начин да се докаже, че извършените разходи за закупени материални по опис на наличните активи вх. № 436/06.03.2006 г. са използвани за апортираната част на сградата. При така установеното съдът е приел, че за стойността на довършителните работи направени във връзка с мансардния жилищен етаж не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 2 т. 5 от ЗДДС (отм.). Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни извода. По делото няма спор по фактите. Безспорно е установено, че е апортиран недвижим имот : масивна сграда - семеен хотел, с разгъната застроена площ от 838 кв. м. и 182 кв. м. изба, като от Удостоверение № 238/21.12.2004 г. се установява въвеждане в експлоатация и на мансарден жилищен етаж от същата сграда с площ 195 кв. м., който не е апортиран. Установено е също, че в описа на наличните активи към момента на регистрация по ЗДДС, придобити като нерегистрирано лице касатора е включил стойността на строителни материали, В и К материали, ел. материали, гръмоотводна и вентилационна система, малоценни и малотрайни предмети и др. използвани за довършване на сградата. Спорът по делото е правен и е свързан с наличието на основания за признаване право на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗДДС (отм.), в частта на мансарден жилищен етаж с площ 195 кв. м., който не е апортиран. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 2 т. 5 от ЗДДС - регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък преди датата на регистрацията му по този закон за закупените или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството, които са налични към датата на регистрацията и наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. От подадения опис не може да се направи разграничение закупените материали за коя част от сградата са използвани. Установено е, че са придобити през 2004, 2005 и м. януари 2006 г. и са свързани с довършване на сградата. В тази насока не може да бъде споделен довода на касатора, че материалите по описа на наличните активи са използвани само за апортираната част от сградата. Това негово твърдение не е установено от приетата по делото СТЕ, която правилно не е кредитирана от съда в частта в която е дадено заключение, че закупените материали по опис от 06.03.2006 г. са използвани за апортираната част от сградата. На първо място както правилно е приел съдът заключението е изготвено въз основа на данни на сп. "Строителен надзор" за 2004 г., а не след анализ на наличните количества закупени и вложени материали, а от друга страна този негов извод не съответства на становището му по т. 2.6 от заключението, а именно, че проверените количества материали по фактури съответстват на изпълнените на място определени по архитектурен проект, както и на посочените в количествено-стойностната сметка, която не е представена по делото. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение