Решение № 5568 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2020 г.
ВАСVIII отделение10.05.2021 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185/27.08.2020 г. на Административен съд С., постановено по адм. д. № 201 по описа за 2020 г. на този съд. ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на "Симо КО" ЕООД, притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "С. Ф.", .№... А, сумата в размер на 384 лв., разноски за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5568 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Северна морска, депозирана чрез гл. юрк. Ш., против Решение № 185/27.08.2020 г. на Административен съд С., постановено по адм. д. № 201 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отменено Решение към MNR: 18 BG002002 H0014559/27.01.2018 г., с рег. № 32 - 131679/08.05.2020 г. на Директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници". С оспореното решение, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. с чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение на (EС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 77, пар. 1, вр. с чл. 85, пар. 1, вр. с чл. 101, пар. 1, вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, вр. с чл. 59 АПК, е определена нова митническа стойност за внасяните от "Симо Ко" ЕООД стоки по MNR: 18 BG002002 H0014559/27.01.2018 г., като е увеличена митническата им стойност и дължимото ДДС и е определена сума за досъбиране, както следва: мито в размер на 530 лв. и ДДС в размер на 733, 24 лева, ведно с лихвите. В полза на дружеството са присъдени разноски - 634 лева. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че основният метод за определяне на митническа стойност е урегулиран в чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който митническата стойност на стоките представлява договорната им стойност, която е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, с цел местоназначение митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. В чл. 70, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е уточнено, че действително платената или подлежаща на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени, като условие за продажба на внасяните стоки. Съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 когато митническата стойност на стоките не може да се определи на основание чл. 70 от същия регламент, тя се определя по реда на чл. 74, пар. 2 от него, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви по която може да се определи митническата стойност на стоките. При прилагане на чл. 141 от Регламент за изпълнение на (EС) 2015/2447 вр. с чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, цената на сделката на "сходни стоки" трябвало да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Касаторът твърди, че след направен анализ в митническата информационна система MIS3 A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоката по цитираната митническа декларация, са намерени резултати за декларации и приети митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски. Те следвало да бъдат приети като база за определяне на нова митническа стойност на стоката по процесната МД. По делото са приложени МД № 17 BG002000 H0083635/25.08.2017 г. и МД № 18 BG002000 H0011935/22.01.2018 г., чрез които е доказана "сходност" на стоките, на чиято база е определена новата митническа стойност. Касаторът сочи съдебната експертиза като неотносима, а заключението по същата е относно воденото от дружеството счетоводство. Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - "Симо Ко" ЕООД е оспорило КЖ чрез аргументи, съдържащи се в писмения отговор на адв. Ж.. Позовава се на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент (ЕС) 2015/2447, съгласно който "сходни стоки" означава стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, определящи дали стоките са сходни, са качеството им, тяхната репутация и съществуването на търговска марка. Пълномощникът на дружеството счита, че никое от законовите изисквания за определяне на по - висока стойност не е било спазено от митническите органи, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното съдебно решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: С MNR: 18 BG002002 H0014559/27.01.2018 г., "Симо Ко" ЕООД е декларирало данни за доставка на стоки при режим допускане за свободно обращение, както следва: Спортни обувки /маратонки/ с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси: - мъжки 1456 чифта, дамски - 1000 чифта, общо 2456 чифта; код по ТАРИК 6404199000, 1678 бруто тегло, 1393 кг нето тегло, валута и обща фактурна стойност 4957, 60 USD, декларирана стойност 6, 20 лв/кг или 3, 51 лв/чифт, държава на износ Китай, деклариран произход Китай. Директорът на ТД Северна морска е изискал допълнителни документи в подкрепа на декларираната МС. П. са счетоводни фактури и извлечение от обслужващата банка за направено плащане към МД. Приобщени са МД № 17 BG002000 H0083635/25.08.2017 г. и МД № 18 BG002000 H0011935/22.01.2018 г. за декларирани от трети лица данни за стоки дамски спортни обувки с горна част от текстил и декорация от изкуствена кожа и долни части от изкуствени материали; спортни обувки/маратонки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси - мъжки. Изслушано е заключение по ССчЕ, кредитирано от съда. Спорът по делото е дали са налице основанията за определяне на МС по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б". от Регламент (ЕС) № 952/2013 година. Касационната инстанция прецени като обосновани съдебните изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТД Северна морска, т. к. по делото са събрани писмени документи, като фактура и потвърждение за плащане от "Прокредит Банк" ЕАД в полза на XIAMEN GOLDEN HUANAN IMP & ЕXP. CO. LTD Китай. Доказано е осъществяването на банков превод в размер на 4957, 60 щ. д., с основание за плащане инвойс по MNR: 18 BG002002 H0014559/27.01.2018 година. Фактът на плащане на тази сума е потвърден и от вещото лице. Прилагането на вторичния метод е субсидиарно, респективно предполага МС да не може да бъде определена въз основа на договорната им стойност. Липсват други данни за стоките по двете МД, послужили като база за определяне на новата МС по процесните стоки. Още повече, че по делото не е била иззета мостра от стоките, за да се установи с категоричност, че се касае за идентични стоки. Квалифицирането на стоките като "сходни" пък е свързано с преценка на тяхното качество, репутация и търговската марка. В случая митническият орган не е подкрепил с убедителни доказателства констатацията си за неприложимост на пар. 2, б. "а", респ. за прилагане на метода по чл. 74, пар. 2, "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 за "сходни стоки". Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Решението на АДмС - С. е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Разноски: "Симо Ко" ЕООД е направило в производството пред ВАС, Осмо отделение разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 384 лева, които са доказани с писмени документи. С оглед резултата по делото тези претендирани разноски следва да се присъдят на ответника по касация, като възражението за прекомерността им е неоснователно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение