Решение № 12812 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2015 г.

Решение № 12812 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Т. Станкова, против решение № 30 от 8.04.2015 г., постановено от Административен съд - Търговище, пети състав, по адм. д. № 152/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда и твърди, че съдът погрешно се е позовал на приетата съдебно-техническа експертиза, която не е опровергала констатациите в процесното уведомително писмо. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на съдебното решение и моли Върховния административен съд да го отмени и да отхвърли жалбата на Кирил Филипов. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Кирил Асенов Филипов от с. Могилец, община Омуртаг, област Търговище, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Моренов, който с писмен отговор пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото по отношение на парцел 68761 - 97 - 1- 1, неправилно административният съд приема, че липсват доказателства за това, че е обрасъл с храсти и дървета, което се установява от извършената проверка на място, като броя на дърветата и храстите на хектар са повече от допустимото съгласно Наредба 5/2010 г. Според участващия по делото прокурор наложената санкция по СЕПП зависи от размера на наддекларираните площи и е в съответствие с чл. 16 от Регламент 65/2011 г., като на основание чл. 5б от Регламент 885/2006 г. е извършен прихващане от бъдещи плащания от страна на Разплащателната агенция, тоест уведомителното писмо е е мотивирано. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 30 от 8.04.2015 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-250-6500/1757 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" гр. София, с което на Кирил Асенов Филипов, по СЕПП е не е оторизирана сума, по СНДП е оторизирана сумата от 15, 37 лв., за НР1 е оторизирана сумата от 2 003, 93 лв., за НР2 не е оторизирана сума и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 7 898, 93 лв., както следва: на основание чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. за СЕПП в размер на 5 744, 03 лв. и на основание чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. по Плащанията на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) в размер на 2 154, 90 лв., в ЧАСТТА относно неоторизираната сума по СЕПП и НР2 и в ЧАСТТА за наложени бъдещи санкции. Със същото решение е отхвърлена жалбата в останалата част като неоснователна и адм. преписка е върната в отменената част на адм. орган за ново произнасяне при спазване на указанията в мотивите на съдебния акт в 30-дневен срок от влизане на решението в сила. Държавен фонд "Земеделие" гр. София е осъден да заплати на Кирил Асенов Филипов направените разноски по делото в размер на 186 лв., съставляващи внесена държавна такса и депозит за вещо, съобразно уважената част от жалбата. За да достигне до този резултат Административният съд - Търговище е приел за основателни оплакванията на жалбоподателя по отношение на наличието на доказателства относно съществуването на площи в БЗС № 68761-97-1-1 в с. Станец, попадащи в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Първоинстанционният съд е обсъдил приетата съдебно- техническа експертиза и се е произнесъл, че не приема като доказателство по делото представените фотоснимки на електронен носител, предвид факта, че на всички без № 38 не е възможно определянето и идентифицирането на заснетия земеделски имот. С оглед на това решаващият съдебен състав е преценил, че въпреки, че е извършена проверка на място, то от представените доказателства не може да бъде определено къде точно се е осъществила тя и какво е реалното състояние на БЗС № 68761-97-1-1 към момента на проверката - дали действително целият е недопустим за подпомагане, има ли част допустима за подпомагане и ако има какъв е нейния размер, предвид големия размер на горепосочения парцел. С оглед на обстоятелството, че визираният парцел е заявен за подпомагане по СЕПП и изцяло по НР2 в мотивите на обжалваното решение е счетено, че размерите на оторизираните суми - по 0 лв. са незаконосъобразно определени от административния орган. По отношение на наложените финансови санкции първостепенният съд е приел, че издателят на процесния акт не е изложил мотиви относно обстоятелството, как са формирани сумите относно налагането на санкциите, като е констатирано, че за сумата по СЕПП в размер на 5 744, 03 лв. е посочено само правното основание - чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., а за сумата по НР2 също е посочено само правното основание - чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат отмяната му. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че е сезиран с жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-250-6500/1757 от 11.08.2014 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с което по СЕПП не е оторизирана сума, по СНДП е оторизирана сумата от 15, 37 лв., за плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) е оторизирана сумата от 2 003, 93 лв., по плащанията на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) не е оторизирана сума и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 7 898, 93 лв. По делото е установено заявяването от страна на земеделския производител на множество парцели за финансово подпомагане по горепосочените мерки и съдът подробно е обсъдил и прецизно е анализирал наличието на основание за отказ от подпомагане по всеки отделен заявен БЗС. Съдът се е позовал на приета по делото и неоспорена съдебно -техническа експертиза и на поясненията, дадени при приемането й в съдебно заседание, проведено на 31.03.2015 г. Първоинстанционният съд е счел за основателно възражението на жалбоподателя само досежно един заявен парцел, а именно: БЗС № 68761-97-1-1 в с. Станец и е изложил обосновани мотиви относно отмяната на процесното уведомително писмо в тази част. Между страните не е имало спор относно обстоятелството, че цифрова ортофотокарта в периода на очертаване на парцелите на територията на землищата, върху които попадат заявените от жалбоподателя парцели - с. Беломорци, с. Могилец, с. Пъдарино, с. Станец и с. Тъпчилещово е създадена по самолетни снимки от 2010 г. Определянето на специализирания слой "Допустими за подпомагане площи" за територията на тези землища за кампания 2013 г. е извършено за спорния БЗС 68761-97-1-1 - землище с. Станец само на базата на резултатите от извършени бързи проверки на място, защото землището на с. Станец не е е обхванато в зоната на сателитните изображения. Спрямо процесния БЗС 68761-97-1-1 първоинстанционният съд правилно е възприел становището на изслушаното вещо лице, според което на територията на парцела е извършена бърза проверка на място - визуален контрол, при която е установено, че парцела с цялата си площ е недопустим за подпомагане. За проверката е наличен снимков материал от 85 броя фотоснимки, но според съдебния експерт само три снимки: № № 38, 57 и 85 отговарят на нормативните изисквания да са създадени от GPS в работен режим, като с това са изпълнени само част от разпоредбите на "Работни инструкции - СЕПП" - Правилник за дейността на отдел "Технически инспекторат" да се прилагат снимки от GPS в работен режим при измерването на парцелите. Вещото лице е обърнало внимание на факта, че на всички снимки без № 38 няма фиксирани координати, което противоречи на изискванията в горепосочените работни инструкции, според които при снимковия материал е задължително парцела да се снима така, че да е възможно идентифициране на местоположението му. Вещото лице е дало компетентно заключение за посочения парцел, че отказът от финансово подпомагане се основава на снимковия материал, приложен към проверката на място, отразяващ ситуацията в определени участъци, а не в цялост за парцела, като е използвано и относимото към датата на проверката изображение на парцела от "Google Earth". Според изслушания експерт в посочения парцел има участъци, в които гъстотата на дървесната храстовидна растителност позволява свободно пашуване на селскостопанските животни. Според вещото лице в анализираните площи няма налични сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат повече от 10% от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи, които да са компактно, а не мозаечно разположени. При приемане на представената съдебно- техническа експертиза експертът е пояснил, че за БЗС № 68761-97-1-1 на базата на фотоснимките, предоставени от административиня орган, направени по време на бързата теренна проверка на място, има такива площи, които биха могли да се разпознаят като годни за подпомагане, като има и такива, върху които ясно се виждат отсечени дървесни видове, но тъй като това са фотоснимки, размерите на площите не могат да се определят. От съществено значение е обстоятелството, че във всички снимки, с изключение на № 38, липсват каквито и да е индикации досежно местоположение или посока на снимане и би било възможно те да не отразяват точно територията на съответното БЗС. Следва да се има предвид и информацията, дадена от вещото лице в експертизата за това, че съгласно протокол от 21.10.2013 г. на ОСЗ - Омуртаг и ОДЗ - Търговище с част от гореописания физически блок е формиран нов физически блок № 68 761-245, на който е определен начин на трайно ползване "пасища, мери и ливади" - площ допустима за подпомагане и част от територията на БЗС № 68761-97-1-1 попада в контура на новообразувания блок. Относно площта на припокриване съдебният експерт в съдебно заседание на 31.03.2015 г. е уточнил, че тя е приблизително 13.30 ха. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е извел верни и обосновани изводи относно незаконосъобразността на оспореното уведомително писмо в частта на визирания БЗС № 68761-97-1-1, а оттам и относно неоторизираните суми по СЕПП и НР2, доколкото горепосочения парцел е със значителна заявена площ - 15.741 ха. Върховният административен съд не споделя становището на първостепенния съд за липса на мотиви във връзка с наложените финансови санкции, защото административният орган се е позовал на чл. 16, т. 7 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 21 януари 2011 г. и на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., които норми имат директен ефект и регламентират по императивен начин изключването от получаване на помощ и прихващането на съответната сума в течение на три календарни години след констатацията. В конкретната хипотеза обаче изводът на Административен съд - Търговище за отмяна на наложените финансови санкции и за връщане преписката на административния орган е правилен и законосъобразен, защото сумата, която се получава в резултат на изключванията и определените финансови санкции се изчисляват съобразно разликите между декларираната в искането за плащане площ и установената площ. Както бе отразено по- горе размерите на недопустимите за подпомагане заявени от земеделския производител площи по СЕПП и НР2 са изчислени неправилно, което обстоятелство изисква ново произнасяне по този въпрос, както и по отношение на наложените финансови санкции. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,