Решение № 7787 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2011 г.

Решение № 7787 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8956/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Росен Димитров Пандев и Министерство на земеделието и храните срещу решение № 2251 от 11.05.2011 г., постановено по адм. дело № 7794/2010 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е осъдено Министерство на земеделието и храните (МЗХ) е осъдено да заплати на Пандев сума в размер на 10864,41 лв., представляваща обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за времето от 14.10.2006 г. до 31.03.2008 г. и е отхвърлил предявеният иск за разликата от пълния му размер на претендираното обезщетение за времето от 1.04.2008 г. до 30.09.2009 г. Пандев обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен частично предявеният от него иск. Счита, че в тази му част решението е неправилно, като необосновано, тъй като съдът не обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства, а освен това неправилно е приел, че тежестта на доказване на определени факти е на жалбоподателя, а не на административния орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в тази му част и постанови ново, с което да осъди МЗХ да му заплати обезщетение в пълния предявен размер. В представен писмен отговор оспорва касационната жалба на МЗХ и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционният съд, в частта му, с която е осъдено МЗХ да му заплати обезщетение. Министерство на земеделието и храните обжалва решението в частта, с което е осъдено да заплати на Пандев обезщетение и моли съда да го отмени в тази му част, като постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и двете касационни жалби. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Министерство на земеделието и храните (МЗХ) е осъдено да заплати на Пандев сума в размер на 10864,41 лв., представляваща обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за времето от 14.10.2006 г. до 31.03.2008 г. и е отхвърлил предявеният иск за разликата от пълния му размер на претендираното обезщетение за времето от 1.04.2008 г. до 30.09.2009 г. За да постанови този резултат съдът е събрал всички относими към предмета на спора - предявеният от Пандев иск за обезщетение поради недопускането да изпълнява длъжността, на която е бил възстановен поради отмяна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение от органа по назначението - чл. 122, ал. 3 ЗДСл, но въз основа на тях е извел неправилни изводи. Не се спори между страните, че с решение № 10660/30.11.2009 г., по адм. дело 11023/2004 г., влязло в сила на 2.08.2006 г., като оставено в сила от петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е отменена заповед № 11-460 от 12.11.2004 г. на Министъра на земеделието и горите, с което е било прекратено служебното му правоотношение за длъжността "началник на ОСЗГ-Кремиковци". Пандев се е явил в администрацията на МЗХ на 15.08.2006 г. за да бъде възстановен на работа, което е удостоверено с нарочен констативен протокол, съставен от помощник нотариус, а освен това на 10.08.2006 г. Пандев уведомил писмено Министъра и директора на ОДЗГ-София, че на 15.08.2006 г. ще се яви да заеме длъжността си. Със заповед № РД-44-3965 от 15.08.2006 г. същият бил възстановен на длъжността, за което на посочените от него в уведомлението адреси и телефони МЗХ се опитало да го уведоми, но същият не се явил на 16 и 17.08.2006 г. за да започне действително да изпълнява задълженията си на длъжността, на която бил възстановен. Посочената заповед му е връчена едва на 30.05.2007 г., видно от направеното върху нея отбелязване, което е в подкрепа на извода, че въпреки, че Пандев се е явил на 15.08.2006 г. за да бъде възстановен не се е явил в следващите дни за да започне да изпълнява задълженията си по служебното правоотношение. Със заповед № РД-44-4521 от 17.08.2006 г. на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл на МЗХ отново било прекратено служебното правоотношение на Пандев. По делото е установено, че датата на издаване на заповедта е променена от органа на 25.08.2006 г. От отбелязването върху заповедта е видно, че същата е връчена на Пандев на 30.05.2007 г. С решение 11390 от 19.11.2007 г., постановено по адм. дело № 6270/2007 г., влязло в сила на 13.03.2008 г. ВАС е отменил посочената заповед. Със заповед № РД-44-193 от 31.03.2008 г. отново било прекратено служебното правоотношение на Пандев на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като няма данни за датата на връчване на заповедта. Същевременно по делото не са представени доказателства, че Пандев се е явил за да заеме длъжността, на която е бил възстановен в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, който за последното влязло в сила решение е изтекъл именно на 27.03.2008 г. (четвъртък). С писмено уведомление с рег. Индекс 94-3969 от 24.09.2009 г. Пандев заявил пред МЗХ, че последното му дължи обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа на 15.08.2006 г. до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения - 30.09.2009 г., ведно със законната лихва и тъй като за периода 15.08.2006 г. - 13.10.2006 г. бил предявил съдебен иск, поискал да му бъде заплатено обезщетение за периода 13.10.2006 - 30.09.2009 г. Не е спорно между страните, че с решение от 7.10.2009 г. по в. гр. д. № 4305/2009 г. състав на Софийски градски съд е осъдил Министерство на земеделието и храните да заплати на Пандев обезщетение в размер на 1 271, 44 лв., ведно със законните лихви на основание чл. 122, ал. 3 ЗДСл, като от мотивите на решението се установява, че обезщетението е за периода 15.08.- 13.10.2006 г. Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че предявеният иск (неправилно посочен, като жалба) от Пандев е основателен за периода 14.10.2006 г. до 31.03.2008 г. г., тъй като за това време може да се направи обоснован извод, че незаконосъобразно ищецът не е допуснат да изпълнява служебните си задължения. Като допълнителен аргумент в тази връзка е приел факта, че същият не се е възползвал от правата си по чл. 122, ал. 1 ЗДСл да заеме длъжността си след влизане в сила на Решение № 11390 от 19.11.2007 г., с което е отменена заповед № РД-44-4521 от 17.08.2006 на МЗХ. Този извод на съда е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗДСл държавен служител, който е възстановен по реда на ал. 1 не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност има право на обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното допускане да изпълнява служебните си задължения. Следователно обезщетението е свързано с наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, които са наличие на отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда и явяване държавния служител в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. В конкретния случай от събраните доказателства безспорно е установено, че след влизане в сила на решение № 10660/2009 г. по адм. дело 11023/2004 г. на 2.08.2006 г. Пандев се е явил на 15.08.2006 г. в администрацията на МЗХ, но не е бил допуснат до работа. Установено е по безспорен начин и факта, че същият не се е явил през следващите дни, макар органът да е издал заповед за възстановяването му на със същата дата, след което е с нова заповед № РД-44-4521/2006 г. е прекратил отново служебното му правоотношение. И двете заповеди са връчени на Пандев едва на 30.05.2007 г. Независимо, че и тази заповед е била отменена от съда с влязло в сила решение № 11390/2007 г. по адм. дело № 6270/2007 г., влязло в сила на 13.03.2008 г. това не води до извод за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 3 ЗДСл. Отмяната на заповед № РД-44-4521/2006 г. като незаконосъобразна, при липсата на доказателства, че след влизането в сила на решението в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл Пандев се е явил за да бъде възстановен на предишната длъжност безсъмнено води до извод, че в случая не са налице предпоставките по чл. 122, ал. 3 ЗДСл, тъй като същите са обусловени именно от изпълнение на предпоставките по ал. 1 от страна на държавния служител. Следователно неправилно в случая, съдът е приел, че предявеният от Пандев иск за обезщетение по реда на чл. 122, ал. 3 ЗДСл е основателен за периода от прекратяване на служебното му правоотношение на 25.08.2006 г. до 31.03.2008 г. - датата на последното прекратяване на служебното му правоотношение. Самото явяване на държавния служител на 15.08.2006 г. и недопускането му до работа, при установеното по безспорен начин неявяване в следващите дни за да изпълнява задълженията си не води автоматично до извод, че органът по назначението следва да му изплати обезщетение и за период, в който служителят не се е явявал за да изпълнява задълженията си. Законодателят е определил двуседмичен срок, в който възстановеният на длъжност държавен служител следва да се яви в администрацията за да заеме предишната си длъжност, като разума на закона е служителят да започне да изпълнява задълженията си за длъжността, на която е възстановен най-късно в този срок от влизане в сила на акта, с който е отменено уволнението му и предполага последващо регулярно изпълнение на задълженията. При безспорно установен по делото факт, че Пандев се е явил в администрацията на органа по назначението само и единствено на 15.08.2006 г. не може да се приеме, че е спазен разумът на закона - служителят да се яви за да заеме длъжността - т. е. да започне да изпълнява задълженията си. От доказателствата по делото безспорно е установен единствено факта на явяване на Пандев в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл еднократно след влизане в сила на решение 10660/2006 г., но не и намерение да изпълнява задълженията си. Обстоятелството, че заповед № РД-44-4521/206 г., с която е прекратено служебното му правоотношение поради неявяване за заемане на предишната длъжност е отменена от съда като незаконосъобразна не води автоматично до извод за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 3 ЗДСл, при липсата на доказателства Пандев да се е явил да заеме длъжността, след влизане в сила на решение 11390/2007 г. Обстоятелството, че заповедта е отменена като незаконосъобразна води до последиците по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, но не и до последиците на чл. 122, ал. 3 ЗДСл без да са изпълнени предпоставките по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Следователно предявеният иск от Пандев за периода от 14.10.2006 г. до 31.03.2008 г. неправилно е приет от съда за основателен по чл. 122, ал. 3 ЗДСл., при което решението в частта му, в която МЗХ е осъдено да заплати на Пандев в размер на 10 864,41 лв., представляващо обезщетение по чл. 122, ал. 3 ЗДСл е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата част решението е правилно и следва да остане в сила. Обосновано и законосъобразно в случая съдът е приел, че след влизане в сила на 13.03.2008 г. 6270/2007 г. на ВАС за да са налице предпоставките по чл. 122, ал. 3 ЗДСл служителят е следвало да се яви в двуседмичен срок - т. е. до 28.03.2008 г. в администрацията на органа по назначението за да заеме длъжността на която е възстановен, а по делото не са представени такива доказателства. В тази насока неоснователен е доводът на касатора Пандев, че за този факт е следвало да представи доказателства МЗХ. В случая не се касае до оспорване на административен акт, когато административният орган следва да установи наличието на фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Производството е исково, при което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения или в тежест на Пандев е било да докаже, че са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 3 ЗДСл. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в която МЗХ е осъдено да заплати на Пандев сума в размер на 10864,41 лв., представляваща обезщетение по чл. 122, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за времето от 14.10.2006 г. до 31.03.2008 г., като вместо това бъде постановено ново, с което предявеният иск, в тази му част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането за присъждане на разноски от страна на Пандев е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение