Решение № 6066 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2009 г.

Решение № 6066 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13269/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Искра 98" ООД със седалище в град Русе против Решение № 43 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 163/2009 г. на Русенския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № РД 01/1578 от 9.04.2009 г. на кмета на община Русе за обявяване на класирането и избор на изпълнител по линия Русе - Шумен и Шумен-Русе. От обстоятелствената част могат да се изведат доводи за противоречие на съдебния акт с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че съдът не е изяснил приложимите правила на Наредба № 97/2004 г. относно изискванията към превозните средства, оборудвани за трудноподвижни лица. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК , във връзка с чл. 26, ал. 4 от Наредба № 2/2002 г. Образувано е по жалба от "Искра 98" ООД със седалище в град Русе против Заповед № РД 01/1578 от 9.04.2009 г. на кмета на община Русе за обявяване на класирането и избор на изпълнител по линия Русе-Шумен с час на тръгване 8.30 часа и Шумен - Русе с час на тръгване 13.00 часа. Възражението му е било, че предложените от спечелилия участник автобуси не отговарят на нормативните изисквания за превоз на трудноподвижни лица. Оспорили са истинността на съдържащите се в офертата на "Тоди транс" ООД карти за допълнителен преглед на автобуси за превоз на пътници. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че с Решение № 375 по протокол № 19 от 20.11.2008 г., общинският съвет Русе на основание чл. 19 от Наредба № 2 е определил за изпълнение с автобуси за превоз на трудноподвижни лица /АПТПЛ/ курсове по четири маршрутни разписания, между които и процесното. При липса на кандидати с такива автобуси в т. 6 на решението е предвидено изпълнението на превоза да се възложи на класиралите се за тях кандидати със задължение да осигурят такъв парк. В раздел IV от акта, общинският съвет е утвърдил списъка на задължителните документи. Под т. 7 от него са описани протоколи за извършен периодичен технически преглед за проверка на техническата изправност на ППС и карти за допълнителен преглед на автобуси, с които се участва за извършване на обществен превоз на трудноподвижни лица. За всяко така оборудвано ППС са предвидени за кандидата 5 точки. Класирането се извършва на базата на получения сбор от всички точки. Същите условия са залегнали в Заповед № РД 01/176 от 14.01.2009 г. на кмета на община Русе за провеждане на конкурса и утвърдената с нея конкурсна документация. За участие в процедурата по това маршрутно разписание е подадено предложение, отговарящо на въведените специални изисквания само от "Тоди транс" ООД. Заявени са два основни автобуса: рег. № Р 9855 РМ и Р 5159 РА и един резервен с рег. № Р 53-54 РК. За трите автобуса са приложени протоколи за периодичен преглед за техническа изправност, съпроводени с карти за допълнителен преглед на автобусите, в това число и за съответствие с изискванията към АПТПЛ/. Дружеството е допуснато до класиране и оценено. По показателят за оценка на автобусите за ТПЛ са оценени два автобуса с по 5 точки или общо 10 точки. Със сбор от 56.3 точки участникът е класиран и съответно определен за изпълнител. За изясняване на спора и с оглед оспореното съдържание на трите карти за допълнителен преглед, находящи се на л. 25, 27 и 29 от предложението на заинтересованата страна, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза с точна формулировка на четирите задачи, поставени от пълномощника на дружеството-жалбоподател в съдебното заседание на 11.06.2009 г. От заключението е установено, че и трите автобуса са оборудвани с рампи за инвалидни колички, които не са автоматично, а ръчно задвижвани. В първите два те са заводско производство. Това означава, че са постоянно монтирани и са доставени с автобусите. При резервния рампата е местно производство и се монтира преди използването й. Размерите на площадките за количките са за основните автобуси 130/80 и за резервния 160/100 см. И в трите случая е налице осветление на рампите, което работи нормално. За първи път в съдебното заседание на 9.07.2009 г. при изслушването на вещото лице е коментиран въпросът с градуса на наклона, който се образува между рампите в спуснато състояние и тротоара и който варира между 26 и 42 градуса при празен автобус. При тези данни по делото, съдът е приел, че проведеното оспорване е неуспешно. За целта се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза за годност на автобусите за превозват ТПЛ. Счел е, че предложението на заинтересованата страна отговаря на въведените изисквания за наличие на такива автобуси и съдържа посочените документи за установяване на това обстоятелство. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на оспореното решение за определяне на изпълнител и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се правят отново възраженията за несъответствие на автобусите с изискванията на Наредба № 97 от 2004 г. от една страна и от друга страна за несъответствие и на допълнителните карти за преглед с правилата по Наредба № 32/1999 г. Доводите са неоснователни. В утвърдената конкурсна документация е точно определен документът, който трябва да се съдържа в предложението на участника и който установява наличието на автобус, оборудван за превоз на ТПЛ. Това е картата за допълнителен преглед, която попада в приложното поле и регламентацията на Наредба № 32 от 1999 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Нормата на чл. 31б от нея задължава в тези случаи комисията да попълни и съответните карти по приложения 6Б и 6В. За случая е относимо приложението по 6Б. Такива карти се съдържат в предложението на "Тоди транс" ООД. Наистина по отношение на първи автобус не е направено отбелязване в графа IV. Всички останали графи обаче са надлежно попълнени. Същественото за случая е, че комисията изрично е вписала в графата "Бележки на комисията", че няма такива. Изготвено е и заключението, че автобус от клас В, категория М2 е годен за извършване на превоз на пътници. Картите за допълнителен преглед на втория основен и резервния автобуси са с попълнен отговор "да" в графа IV. И двете съдържат същото заключение за годност на автобусите за извършвания превоз. При тези писмени доказателства, конкурсната комисия законосъобразно е взела предвид представените карти за допълнителен преглед и е оценила участника с по 5 точки за всеки един от двата посочени основни автобуси. Становището на техническите специалисти, реализирали техническия и допълнителния прегледи съобразно изискванията на Наредба № 32 се потвърждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза. От него по категоричен начин се установява, че оборудването на основните автобуси с рампи е извършено фабрично от производителя им в Германия. Единствено рампата на третия автобус е направена след доставката му и е българска. Тя обаче не е както твърди жалбоподателят ламарина, която се поставя от персонала на автобуса, а е аналогично устройство на рампите, произведени в други страни и монтиращи се ръчно пред мястото на заставане на инвалидната количка. В съдебно заседание експертът е пояснил, че времето за монтиране и демонтиране на трите рампи е по-малко от една минута. Те са годни за изкачване, както от автоматична, така и от ръчна количка. В последния случай обаче тя трябва да се предвижи по тях с помощта на персонал на автобуса. Така се обезпечава придвижването на инвалида, без да се застрашава здравето му. Касаторът отново възразява за несъответствие на наклона между края на рампата и тротоара за конкретните автобуси и и нормативно имискуемия. Проблематиката е предмет на регулиране в Наредба № 97/2004 г. Техническите изисквания към отделните елементи на автобусите за превоз на ТПЛ са въведени в Приложение № 12. Видно е несъответствието с условието наклонът на рампата в изнесено положение да не е по-голям от 12 %. В случая той е по-голям при празен автобус. Това е дало основание на вещото лице устно да поясни, че при пълен автобус, наклонът ще бъде по-малък, без обаче да е определен точно. В случая обаче съдът намира, че това единствено констатирано несъответствие не може да се приеме, като пълна липса на оборудване на автобусите с устройства за превоз на ТПЛ. Още повече, че в картата за допълнителен преглед такъв параметър изобщо не е посочен, като подлежащ на проверка и изследване от специалистите, на които е възложено извършване на технически преглед и издаване на удостоверителните документи на това. От вписаните 10 изисквания за превоз на ТПЛ няма нито едно, което да е свързано дори и косвено с наклона на рампата по отношение на тротоара. Това дава пълното основание на съда да приеме, че по-големият наклон, който се установява при рампите на трите автобуса, с които участва заинтересованата страна не съставлява пречка за допускането й до участие и оценка с предложените ППС. Неоснователни са и доводите в жалбата досежно допуснати нарушения на административните правила при откриване на процедурата. В тази връзка следва да се отбележи, че, както решението на общинския съвет от 20.11.2008 г., така и заповедта на кмета от 14.01.2009 г. са индивидуални административни актове, които като неоспорени в установените от закона срокове са влезли в сила. Недопустимо е едва в производството по оспорване на крайния акт по чл. 26 от Наредба № 2 да се въвеждат доводи за тяхната незаконосъобразност. Като е съобразил тези обстоятелства и е приел заповедта на кмета за определяне на изпълнител за законосъобразна, съдът е постановил правилно решение. Не са допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение