Решение № 6323 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2014 г.

Решение № 6323 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт (МП) "Варна Запад", подадена чрез гл. юрисконсулт Сирма Кирилова, срещу решение № 1071 от 9.05.2014 г., постановено по адм. дело № 199/2014 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отменено решение изх. № 9300-1068 от 1.11.2013 г. към ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г., на началника на МП "Варна Запад", с което е коригирана митническата стойност и са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за ДДС в размер на 33 126.34 лв. и мито в размер на 5 601.07 лв. и МП "Варна Запад" е осъдена да заплати на "Левъл Зет" ЕООД разноски по делото в размер на 3 050 лв. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска процесното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу оспореното решение на началника на МП "Варна Запад". Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Левъл Зет" ЕООД, гр. Варна формулира чрез адв. Раков, в писмено становище и в съдебно заседание съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, както и да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение след проверка по чл. 218 АПК счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: С решението си първоинстанционния съд е отменил по жалба на "Левъл Зет" ЕООД решение изх. № 9300-1068 от 1.11.2013 г. към ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г., на началника на МП "Варна Запад", с което на основание чл. 78, чл. 201, чл. 214, чл. 217, чл. 218 и чл. 221 МК (Регламент № 2913/92) чл. 19 ЗМ, чл. § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и чл. 54 ЗДДС, е извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат, на което по отношение на "Левъл Зет" ЕООД, ЕИК 201327957, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, представлявано от управителя Диана Николова Димитрова, са изчислени като допълнително дължими за вземане под отчет държавни вземания за мито в размер на 5 601.07 лв. и ДДС в размер на 33 126.34 лв. Първоинстанционният съд е посочил установената от него фактическа обстановка по делото: "Левъл Зет" ЕООД е осъществил внос на сурови бадеми без черупка от САЩ, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление", в това число доказателствата, представени с ЕАД; направеното запитване по линия на международното сътрудничество до митническата администрация на САЩ по повод на възникнало съмнение относно достоверността на представената фактура от вносителя "Левъл Зет" ЕООД и получената информация от проверката, издаденото митническо решение за извършена корекция на декларираната митническа стойност на стоката, в резултат, на което са определени за вземане под отчет на допълнителни държавни вземания - мито и ДДС. Спорът пред първоинстанционния съд е бил каква е митническата стойност на стоките, внесени по ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г., представена пред МП "Варна Запад" - тази декларирана при вноса и посочена във фактура № 8955 от 20.05.2012 г. в размер на 24 972.95 щатски долара или 128 920 щатски долара, както е посочено в ЕАД за износ представен на митническите власти на САЩ, съгласно получения отговор с рег. № 4424/956 от 23.10.2013 г. от Служба на Аташе, Посолство на САЩ Атина, Гърция, отдел Имиграция и митническо изпълнение САЩ. За да отговори на него, административният съд е дефинирал понятието "митническа облагаема стойност", възпроизвел е съдържанието на разпоредбите на Регламент 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно облагаемата митническа стойност. На база на тълкуване на тези разпоредби съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да установят, че митническата стойност на стоките, предмет на вноса, е различна от декларираната и конкретно, че тя е тази по документите, представени пред износната митница. Отбелязано е, че в оспорваното решение липсват мотиви защо митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките е тази, посочена в представената пред американските митнически органи износна митническа декларация. В производството по последваща проверка на декларацията, митническите органи не са събрали никакви доказателства в подкрепа на извода, че посочената в износната декларация стойност е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Установено е, че към отговора с рег. № 4424/956 от 23.10.2013 г. от Служба на Аташе, Посолство на САЩ Атина, Гърция, отдел Имиграция и митническо изпълнение на САЩ не са приложени никакви документи. Липсва подадена износна ЕАД, не са представени никакви допълнителни документи - фактури, опаковъчни листи и др., от които да се установява, че стойността на стоката е тази, която е посочена в износната ЕАД. В отговора единствено е посочен номера на фактурата изпратена от българските митнически власти, без да е посочена датата на същата. От отговора на американските митнически власти по никакъв начин не може да се установи дали представената пред тях износна митническа декларация касае процесната стока, посочена в ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г. не може да се приеме безспорно като доказателство, че това е действителната реално платена и договорена цена между страните по сделката. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническия орган е било да докаже, че действителната стойност на стоката, посочена от износителя е реално договорената стойност. Съдът е обсъдил представените към митническата декларация доказателства - фактура № 8955 от 22.05.2012 г., коносамент № HLCULBG120548513, паркинг лист от 22.05.2012 г. и доказателствата представени в хода на съдебното производство - хронологичен регистър и валутен аналитичен регистър на дружеството за периода на вноса, суифт за извършено плащане, от които е установил договорената цена на процесните стоки, както и плащането на тази цена. От представените счетоводни справки, във връзка с процесния ЕАД се установява, че стоката е заведена със стойността по декларацията за внос и съответно същата сума е заплатена по банков път. Предвид гореизложеното административният съд е приел, че митническата стойност в обжалвания митнически акт е неправилно определена, тъй като не са представени доказателства, установяващи, че митническата стойност е в размера, приет в оспорения акт. С оглед на цитираните аргументи административният съд е отменил процесното митническо решение като незаконосъобразно. Решението е правилно. Касаторът оспорва изводите на съда, твърдейки, че действителната договорена стойност е тази, установена при запитване по линия на международното сътрудничество с американската митническа администрация. Настоящият касационен състав намира тези възражения за неоснователни предвид следното: В случая спор по фактите липсва, същите са установени правилно от административния съд. Спорът е досежно действителната митническа облагаема стойност на внесената от "Левъл Зет" ЕООД стока - дали сумата 24 972.95 щатски долара, така както е декларирана от вносителя при подаването на ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г., или сумата 128 920 щатски долара, както е приел митническият орган съобразно информацията получена чрез запитване до американската митническа администрация. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. Не е спорно, че отговорът на митническата администрация на САЩ, обективиран в писмо рег. № 4424/956 от 23.10.2013 г., представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила, но този документ сам по себе си не е достатъчно доказателство, за да се приеме, че посочената в него сума от 128 920 щатски долара е действителната пазарна стойност на внесената стока и тя следва да бъде възприета като митническа облагаема стойност. Както вносната, така и износната митническа декларация, по своето естество представляват частни свидетелстващи документи, без обвързваща съда доказателствена сила, поради което посочването на различна цена на стоката във всяка една от декларациите, обосновава необходимостта митническата администрация да изложи мотиви защо приема едната стойност за достоверна, а другата за недостоверна. В оспорения митнически акт липсват такива мотиви, което представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съдебната инстанция от възможността да извърши проверка за законосъобразност на оспорения акт. Обстоятелството, че нормата на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93 г. дава възможност на митническата администрация да не определя митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на оценява на сделката когато след спазване на процедурата по § 2 не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса (Регламент 2913/92), не освобождава същата администрация от задължение да мотивира решението си. Към отговора на американската митническа администрация липсват приложени писмени доказателства, а само е посочена каква стойност на стоката е била декларирана в износната ЕАД, което не съставлява информация, ползваща се с обвързваща доказателствена сила. Въз основа преценка на представените по делото от дружеството писмени доказателства, правилно административният съд е приел, че вносителят е заплатил за стоката цената, която е посочена в ЕАД № 12BG002002Н00058365 от 11.07.2012 г., като административният орган не е проявил активност и не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга. Съдържащите се в касационната жалба доводи относно непредставяне на документи, доказващи декларираната от дружеството стойност - договор, оферта, поръчки, потвърждения на поръчки, търговска кореспонденция за цената на стоката и относно начините на плащане, е следвало да се отразят като мотиви на оспореното решение, а не да се излагат за пръв път в касационната жалба. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед на резултата по спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 3 383.64 лв. - уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.05.2015 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,