Решение № 13692 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11236/2012 г.

Решение № 13692 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11236/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Назан Погосян, гражданка на Република Армения, подадена чрез адв. Татяна Лисичкова, срещу решение № 3628 от 28.06.2012 г., постановено по адм. дело № 4169/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като издадено в противоречие с целта на материалния закон. Иска се отмяната му, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците към МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрк. Славова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил жалбата на Назан Погосян срещу решение № 64/26.01.2012 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Оспорващата обосновавала нежеланието си да се завърне в Република Армения поради личен, семейно-битов проблем, тъй като изразявала опасението си, че бившият й съпруг ще упражни домашно насилие срещу нея. Другата, изтъкната от нея причина, че синът й ще бъде принуден да отбие редовната си военна служба и може да бъде арестуван, също не попадала в приложното поле на ЗУБ и Женевската конвенция от 1951 г. Жалбоподателката не заявявала дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, като липсвали заявени от нея опасения за нейната сигурност и правата й по причините, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според съда не били налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото лицето не било принудено да напусне страната си на произход, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, както и не се установявали тежки посегателства спрямо личността, както и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Не била налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В тази връзка се е позовал на справка № 3733/27.07.2011 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ, според която в Армения няма данни за груби нарушения на човешките права; Конституцията и законите на страната гарантирали основните права и свободи и тяхното равноправие пред закона; свободата на религията била гарантирана и това право се спазвало и защитавало от държавата; етническите малцинства не били дискриминирани. Решението е правилно. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката, че оспореният съдебен акт противоречи на материалноправните разпоредби на ЗУБ. Касационната жалба е мотивирана с факти и обстоятелства, които са извън приложното поле на ЗУБ. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че председателят на ДАБ основателно е отказал на жалбоподателката да й предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. От събраните по делото доказателства не се установява, а и самата тя не твърди, да е била преследвана по някой от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Установено е също, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Не са налице обстоятелствата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изложените в касационната жалба твърдения не обосновават извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е преценил, че административният орган е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Армения, както го задължава чл. 35 от АПК. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касаторката нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата на жалбоподателката против отказа на административния орган да й предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административен съд - София-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,