Решение № 2705 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 15/2016 г.

Решение № 2705 от 6.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 15/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 7196 от 23.11.2015 г., постановено по адм. д. 6203/15 г. Административен съд - С. град, първо отделение, 5-ти състав, е отменил по жалба на С. С. А. Заповед № РД-15-257 от 08.06.2015 г., издадена от Кмета на СО-район "Надежда", с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжността "старши експерт Устройство на територията", в отдел "Устройство на територията, кадастър, регулация, контрол по строителството" и е осъдил Район "Надежда", Столична община. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Столична община - район "Надежда" чрез пълномощника юрисконсулт Раловска. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. град и върне делото на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба С. С. А. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд - С. град е отменил Заповед № РД-15-257 от 08.06.2015 г., издадена от Кмета на СО-район "Надежда", с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на С. А. на длъжността "старши експерт Устройство на територията", в отдел "Устройство на територията, кадастър, регулация, контрол по строителството" След като е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, административният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. За да отговори на спорния въпрос дали заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, административният съд е дал тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл., като е посочил, че на съдебен контрол подлежи само дали заповедта е издадена от компетентен орган, в посочения в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. срок и при спазване на останалите посочени в нормата предпоставки, като достатъчно условие за прекратяване на правоотношението на това основание е служителят да е бил назначен за първи път на държавна служба и да не е изтекъл едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, респективно в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последвало постъпване на държавна служба, започва да тече нов срок. Съобразявайки конкретните факти по делото съдът е приел, че А. не постъпва за първи път на държавна служба; същата е назначена на 24.09.2001 година, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, в Общинска администрация С. и има зачетен служебен стаж за периода 24.09.2001 -02.08.2002 г., в размер на 10 месеца и 8 дни. Сочи се, че към него момент, нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е имала друга редакция, като е предвиждала 6 месечен срок за изпитване. Въз основа на представено писмо изходящо от Община -С., с което А. е уведомена, че е прието предложението й за прекратяване на служебното правоотношение с Общинска администрация- С. по взаимно съгласие- съда извежда правните си изводи: А. не постъпва за първи път на държавна служба; първото й служебно правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, след изтичане на предвиден в закона 6 месечен срок за изпитване, поради което хипотезата на ал. 2 на чл. 12 ЗДСл е неприложима и прекратяване на служебното й правоотношение на това основание- незаконосъобразно. Решението на Административен съд - С. град е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да обоснове извода си за нарушение на материалния закон съда приема, че след първоначалното постъпване на държавна служба от страна на А. в общинска администрация С., възникналото служебно правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, а не на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, поради което ал. 2 на с. закон - е неприложима. Извод в разрез със събраните по делото доказателства. С жалбата си до АССГ, самата А. е приложила заверен препис от служебната й книжка, в която е отразено, че служебното й правоотношение с Общинска администрация С., е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл., считано от 02.08.2012 година. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСЛ в редакцията към онзи момент- срокът за изпитване е бил 6 месечен. Съгласно ал. 3 обаче срокът не е абсолютен и не тече през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск. Съгласно чл. 110 ЗДСЛ - служебната книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани със служебната дейност. Съдът без да е оспорена, при условията на чл. 193 ГПК, истинността на отразеното в служебната книжка правно основание за прекратяване на служебното правоотношение, не е зачел доказателствената сила на този официален удостоверителен документ. АССГ лаконично, въз основа на представен от жалбоподателката отговор на отправено от нея предложение приема, че първото служебно правоотношение на А. не е прекратено на соченото в служебната й книжка основание - чл. 12, ал. 1 ЗДСл, а по взаимно съгласие. Самото писмо обаче изхожда от О. С. на 06.08.202 година, т. е. след 02.08.2002 година, датата сочена в служебната книжка на А., за прекратяване на служебното й правоотношение и сочи предстоящо прекратяване на договор, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Ето защо административният съд неправилно е приел, че служителят А., макар и да не постъпва за първи път на държавна служба, доколкото срокът за изпитване по първото назначаване е изтекъл и в него служебното правоотношение не е прекратено то неприложима е хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗДСЛ и при повторното й постъпване в район "Надежда"-не тече нов срок за изпитване. След като в служебната книжка е изрично отбелязано, че първоначалното постъпване на А. на държавна служба е прекратено, на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, правилно следващия орган по назначаването й, позовавайки се на чл. 12, ал. 2 ЗДСл - в едногодишния срок от постъпването на служителя едностранно и без предизвестие е прекратил служебното правоотношение. На база на гореизложеното следва да бъде прието, Заповед № РД--15-257 от 08.06.2015 г., издадена от Кмета на СО-район "Надежда", с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжността "старши експерт Устройство на територията", в отдел "Устройство на територията, кадастър, регулация, контрол по строителството", е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуално и материално правните изисквания. Като е приел друго и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд - С. град е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспорването на С. С. А. бъде отхвърлено като неоснователно. Касаторът претендира присъждане на сумата 200 лева разноски за тази инстанция, възнаграждение за юрисконсулт. С оглед изхода на спора, искането е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,