Решение № 9303 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2421/2020 г.

Решение № 9303 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2421/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Форевър 72" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Полименова, срещу Решение № 2520/21.11.2019 г., постановено по адм. д. № 847/2019 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0395962/31.07.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – С.. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на съдебно деловодни разноски съгласно представен списък. Ответникът по касационна жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП С. не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил жалбата на "Форевър 72" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0395962/31.07.2019 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности", в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП гр. С., с която на "Форевър 72" ЕООД е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на обект – магазин "Форевър", находящ се в гр. П., ул. "Цар Борис III" № 20, стопанисван от "Форевър 72" ЕООД и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС. С оспорената заповед е прието, че на 6.07.2019 г., в 15, 45 часа, при извършена в посочения търговски обект – магазин "Форевър" контролна покупка на 1 чифт обувки на стойност 24, 00 лв. не е издаден фискален касов бон от наличното и работещо ФУ при извършеното плащане за покупката, в нарушение на изискванията по чл. 25, ал., т. 1 вр. с а.л 3 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че е установено извършеното нарушение на нормативно изискване за издаване на фискален касов бон при покупка в търговския обект, което предпоставя наличие на материалните предпоставки по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Стигнал е до извод, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. По силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В случая между страните не е спорно, че към момента на осъществената проверка в търговския обект не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта ФУ. Спорно е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. В случая при установен инцидентен случай както относно самия търговец, така и по отношение на търговския обект, то налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Заповедта за налагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка. Изложените в заповедта конкретни мотиви за продължителността на срока касаят местоположението на обекта, вида на предлаганите стоки и тяхната стойност, вкл. стойността на извършената контролна покупка са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на заповедта за ПАМ. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени осъществени разноски по списък общо в размер на 1020 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение